Решение № 128 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11725/2015 г.

Решение № 128 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11725/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Гаранционен фонд" - гр. София против решение № 8766/16.07.2015 г. по адм. дело № 9895/2014 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 302, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането (КЗ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" при Комисията за финансов надзор, чрез юрисконсулт Георгиева оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Моли да бъдат присъдени разноски. Ответникът Иван Кунчев Кунев, от гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 8766/16.07.2015 г. по адм. дело № 9895/2014 г. Върховният административен съд, седмо отделение е отхвърлил оспорването по жалба на "Гаранционен фонд" - гр. София срещу решение № 628 от 7.07.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" при Комисията за финансов надзор, с което е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 302, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Кодекса за застраховането (КЗ) за изплащане на обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ. Решението е правилно. Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В рамките на административното производство са изяснени всички обстоятелства във връзка с настъпването на ПТП, обективирани в протокол за ПТП с пострадали лица № 18 от 27.07.2013 г., съставен по надлежния ред от длъжностно лице към ОД на МВР от който се установява, че при преминаване през нерегулирано кръстовище водачът на МПС "Субару Импреса", рег. № ЕН 6735 ВН не е пропуснал намиращия се от дясната му страна водач на МПС с рег. № СА 6682 СН. Изяснен е механизма на ПТП и виновното поведение на водача отнел предимството. Правилно първостепенният съд е приел, че възраженията за наличие на висящо административно-наказателно производство, свързано с реализиране на отговорността на виновния водач е самостоятелно и независимо от производството по реализиране на гражданскоправната отговороност и финализирането му не предпоставя правния изход на второто. Неоснователни са доводите, че протоколът за ПТП не установява виновното противоправно поведение на водача реализирал ПТП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице достатъчно доказателства за изплащане на обезщетение предвид наличието на фактическия състав от нормата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ. При наличните фактически установявания административният орган законосъобразно е приел, че не е приложимо изключението по чл. 271, ал. 4 КЗ. Наличните документи във връзка с ПТП са достатъчни за удостоверяване на съществените обстоятелства във връзка с неговото настъпване и не са били налице основания за изискването и представянето на други документи и доказателства от други компетентни органи или лица. Гаранционният фонд изпълнява особено важна функция, като акумулира финансов ресурс, чрез който по определени правила компенсира претърпените от застрахованите лица вреди - дейност определена като алтернативна на тази на застрахователите по условия и ред, предвидени по чл. 287, чл. 288 от КЗ и ПУДГФ. Неизпълнението на тази основна функция от страна на Фонда в законоустановените срокове засяга имуществената сфера на претърпелите щети лица и в по-голяма или по-малка степен обезсмисля целта на застраховането - обезщетяване на вреди, настъпили в следствие на предвидените в съответните договори застрахователни събития. Издадената ПАМ е насочена към стимулиране както застрахователите, така и ГФ да спазват предвидените в КЗ срокове за изпълнение на задълженията им, възникнали във връзка с поетите рискове. Законосъобразни и обосновани са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, § 1 ДР във връзка с чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд определя на 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав