Решение № 457 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10040/2008 г.

Решение № 457 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10040/2008 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България против решение № 8077 от 2.07.2008 г. по адм. д. № 2834 от 2008 г. на Върховния административен съд - III отделение, като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради необоснованост. Ответната страна - Адел Рахим, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, приема, че подадената в срока по чл. 211 АПК касационна жалба е неоснователна предвид следните съображения: С обжалваното съдебно решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отменил решение № 27 от 31.01.2008 г. на председателя на ДАБ и е върнал административната преписка на административния орган за произнасяне по молбата на Адел Рахим Мансур - гражданин на Ирак, за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ по изложени съображения, че административният орган в нарушение на чл. 36, ал. 3 от АПК не е обсъдил приложените документи от Върховния комисариат на ООН за бежанците, съдържаща информация за ситуацията в Ирак, и по-конкретно за районите на Южен и Централен Ирак. Изложени са също така съображения, че е налице несъответствие на формираните от административния орган изводи с установените по делото факти, като е прието, че за чужденеца е налице последната предпоставка по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, но му е отказана закрила. Първоинстанционният съд е обосновал изводите си единствено на представените в съдебното заседание по делото мнение на ВКБООН като доказателство за определени факти и обстоятелства и са игнорирани фактическите констатации в административното решение на административния орган, правейки незаконосъобразния извод за нарушение на чл. 36, ал. 3 АПК, тъй като не са обсъдени всички факти и обстоятелства. Решението е постановено при съществени процесуални нарушения. Видно от мотивите на съдебното решение тричленният състав на ВАС не е обсъдил фактите и обстоятелствата от административната преписка. Не са обсъдени твърденията на чужденеца от проведените в административното производство интервюта, които твърдения се заключват в това, че той получил заплашително писмо за напускане на дома си, преместил се при роднини в друг квартал на Багдад и след няколко дни решил да отиде в Сирия, където да "намери работа и по-добър, спокоен живот". Чужденецът твърди, че не е членувал в политически организации. Не е установен нито един от признаците на преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, които да обуславят предпоставките на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Получаването на заплашително писмо не е действие на преследване. Според чл. 8, ал. 5 ЗУБ такива действия могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Самото преследване като понятие означава достатъчно тежко по своето естество или повторяемост нарушаване на основните права на човека (чл. 8, ал. 5 ЗУБ). Затова не може да се приеме, че е имало преследване или съществува риск от преследване в бъдеще по изложените от чужденеца причини. Опасенията му от преследване правилно са преценени като неоснователни. Не са налице и предпоставите на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Наличието на вътрешен и международен конфликт само по себе си не представлява предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут. В посочената правна норма изчерпателно са изброени три фактически състава, при установяването на един от които органът е длъжен да предостави хуманитарен статут. Заплашителното писмо не е било във връзка с въоръжения конфликт, а за напускане на жилището. От представеното становище на дирекция "Международно право" към МВнР относно обстановката в Ирак с вх. № 3486/26.11.2007 г. е видно, че иракските власти, имат определени възможности за политическо, военно-полицейско, социално и информационно противодействие на радикалните и терористичните елементи в страната и няма региони, до които многонационалните и иракски сили да нямат достъп. От приложената втора справка на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" на ДАБ с вх. № 378/13.12.2007 г. е видно, че според данни на иракския червен кръст през периода септември-ноември в Ирак са се завърнали около 28 000 иракчани като преобладаващо се завръщат в Багдад като завръщащите се лица са заявили мотиви за завръщането си подобрената обстановка в Багдад. Представените пред първоинстанционния съд документи на ВКБООН съдържат принципното и общо мнение на организацията и нямат обвързваща сила по принцип и в конкретния случай. Организацията не се е възползвала от правомощията си по конвенцията за статута на бежанците (КСБ) от 1951 г. да се запознава в всеки конкретен случай и да дава писмено или устно мнение по него - чл. 35 КСБ и чл. 3, ал. 2 ЗУБ. В разглеждания случай представителят на ВКБООН в София не се е възползвал от тази възможност и не е изразил конкретно мнение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е постановено при съществени процесуални нарушения, обусловени от неправилната преценка на всички писмени доказателства по административната преписка, обусловени незаконосъобразни правни изводи. Тъй като фактите по делото са установени налице с основанието на чл. 222, ал. 1 АПК за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав,