Решение № 2565 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7321/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. В. Ж.. гражданин на Руската федерация, срещу Решение 4087/31.05.2024г., постановено по адм.д. 29/2024г. по описа на Административен съд Бургас, с което е била отхвърлена жалбата му. против решение 20299/07.12.2023г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба и в съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител и лично, касаторът развива касационните основания, на които основава жалбата си. По смисъла на чл. 209, т. 3 АПК същият навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, необоснованост на оспорения съдебен акт, както и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в неизпълнение на указанията на предходната съдебна инстанция, отменила решението на органа и постановила отказ по съществото на заявлението. Изразява становище, че въпреки указанията на отменителната инстанция, същите не са били спазени и постановеният съдебен акт страда от пороците на предходния. Сочи се като неправилно приложена разпоредбата на чл.,8, ал.6 от Закона за убежището и бежанците, тъй като не било отчетено засилването на репресиите спрямо лица, публично критикуващи официалните власти. Обяснява, че събитията , касаещи опасения от преследване могат хронологически да следват момента на напускане на държавата по произход. Обяснява, че спрямо него са валидни и относими репресиите срещу лица, дръзнали да обявят открито несъгласие с провежданата официална политика. На второ място, като пряка опасност спрямо личността си сочи у започналата военна мобилизация. На следващо място като реален повод и опасения от преследване се коментира твърдяната като получена от заявителя призовка (повиквателна) за явяване във военния комисариат, на която той не се е отзовал, тъй като според жалбоподателя тя сочи не само на просто оспорване , но и на наличие на основани за преследване поради отклонение от военна служба. В тази връзка се сочи несъобразяване на интервюиращия с разпоредбата на §171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец , издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Твърди се, че спрямо лицето липсват други мотиви за напускане на Русия освен несъгласието с политиката на военна агресия, упражнявана от страна на Руската федерация. Твърди се, че изявите му пред български медии са в синхрон с обявената още в началото на войната позиция. Представя доказателства за преследвани граждани, след заявени категорични позиции на несъгласие с посочения режим на Путин, като счита, че невземането на тези обстоятелства предвид е нарушение на разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗУБ. Претендира отмяна на обжалваното решение и процесния административен акт. като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоиснованост. Ответникът - Директор на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва касационната жалба. Изразява мнение по същество като поддържа становището, че молбата на жалбоподателя е разгледана обективно и безпристрастно. Развива тезата, че личната бежанска история на ответника Ж. показва, че кандидатът за статут не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност и по отношение на него не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, както и не са налице предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Като прецени събрания по делото доказателствен материал и съобрази твърденията на двете страни, Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба на В. В. Ж. за процесуалнодопустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение 4087/31.05.2024г., постановено по адм.д. 29/2024г. по описа на /Административен съд Бургас, е била отхвърлена жалбата му, против решение 20299/07.12.2023г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Бургас е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган - председателя на ДАБ. в предвидената в закона писмена форма, че не са допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила, но неправилно е бил приложен материалния закон. След обсъждане на всички събрани по делото доказателства съдът е достигнал до извод за липса на изискуемите материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, както и на тези по чл.9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е кредитирал събраните по делото писмени доказателства, като въз основа на тях е достигнал до извод, че преди напускане на Руската Федерация Ж. не е имал проблеми с официалните власи в Русия, като същият легално е напуснал държавата си на произход. Обсъдил е публикациите му в Instagram и You Tube, както и липсата на реакции от страна на официалните власти спрямо тях. Разгледал е предпоставките на чл.9 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. и е достигнал до извод за липсата на сериозност и висока степен на интензитет на мерките спрямо него. Изложено е подробно становище за това, че задължителните указания на предходния състав на АдмС - Бургас са били спазени, като са били обсъдени в конкретика , както извършената от чужденеца дейност, която не е преценена като активна. Посочено е че записите му в You Tube, Instagram, Facebook са били гледани от твърде ограничен брой граждани на Руската Федерация. Отчел е и това, че опасенията от преследване може да се основават на обстоятелства настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си на произход. Съдът е коментирал и не е дал вяра на твърденията на заявителя за развивана в Русия антивоенна дейност, като е обсъдил подробно съдържанието на единствената му публикация от това време, както и е заключил, че по-късно дадените интервюта в Български медии нямат за цел да популяризират и агитират антивоенните му виждания, а да го снабдят с доказателства в подкрепа на бежанската му история. Съдът е отхвърлил и наличието на предпоставките на чл.8, ал.5, т.5 ЗУБ, като безкритично е възприел за автентично представеното копие на призовка и е обсъдил, че притесненията които подобна призовка поражда са източник на субективни емоции, а не на обективни находки за наличие на подобна вероятност. Обсъдил е необходимостта от наличие на действителна мобилизация или реална опасност от такава, каквито данни според събраните доказателства не съществували към настоящия момент. На следващо място съдът е отхвърлил и претенциите на жалбоподателя за приложимост на разпоредбите на §170 и §171 отново поради липса на категорични доказателства за предстояща негова мобилизация да воюва на територията на Украйна. В заключение е приел, че не е установена конкретна реална заплаха за кандидата, която обективно да е в състояние да възбуди основателни опасения от преследване, основани на раса, религия , национална принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Със същите аргументи съдебният състав е отхвърлил и наличието на предпоставките на закона по чл.9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя и по конкретно тези по чл. 9, ал.1, т.З от Закона, тъй като в Руската федерация липсва ситуация на масово и безогледно насилие, нито пък обстоятелства от които на сегашния етап да се заключи, че лицето попада в категория, за която може да се направи обосновано предположение, че може да понесе тежки посегателства при пребиваването си в държавата по произход. При преценка на тези обстоятелства се е позовал на постановеното от СЕС тълкуване по дело С-465/07. Заявлението за придобиване статут на бежанец или хуманитарен статут, според посочените при взетите интервюта обстоятелства почиват на две главни основания. От една страна лицето представя себе си като публична личност - активист против режима на Путин и военните действия в Украйна, от друга страна същият представя копие на призовка, като твърди, че макар да не е отслужил военна служба е бил зачислен в резерва и призован за мобилизация. Обсъдени от първоинстанционния съд са били подробно представените от молителя доказателства и неговата бежанска история, като е прието, че молителят е напуснал страната си на произход напълно легално, ползвайки паспорт, с полет до Истанбул и автобус до София след получаване на туристическа виза за Република България. Правилно е възприето от първоинстанционния съд, че безпрепятственото преминаване на границата на Руската федерация обосновава извод, че официалните власти към момента на напускане на страната на 27.07.2022г. нямат нито пряко, нито косвено негативно отношение към него. Поради това правилно не е кредитирал в обратен смисъл публикациите на Ж., предхождащи датата на напускане на страната по произход. По отношение на отправените заплахи от различни хора от социалните мрежи и в YouTube канала, административният орган правилно е приел, че това са заплахи от частни лица, които са от личен характер. Доколкото тези лица не представляват държавен орган, не биха могли да се определят като събития, налагащи на заявителя напускането на страната по произход, мотивирани от бежански или хуманитарни причини. Що се отнася до преценката на настъпили след напускане пределите на страната обстоятелства, които могат да бъдат подведени под диспозицията на чл.8 или чл.9 ЗУБ се сочат дадени интервюта за български медии - Дарик радио, Нова телевизия, публикация в Руския канал Вконтакте и 5 видеа в You Tube , обединени в общ плейлист именован Не на войната . Същите правилно не са били възприети от решаващия съд като обстоятелства, които потвърждават твърденията за наличие на обстоятелства, възникнали след напускане пределите на страната, които са в подкрепа на заявения статут. На първо място в мотивите на решението са обсъдени в достатъчна степен данните за обстановката в Руска федерация, в това число от сигурни източници и конкретно тези, на които е извършено позоваване в справките на Дирекцията Международна дейност при ДАБ-МС. В хода на съдебното производство е представена актуална справка изх. ЦУ -1683/31.10.2023г., ЦУ - 1545/06.10.2023г., ЦУ - 659/14.02.2024г. за обществено - политическата ситуация в Руска федерация, проследена през целия период от подаване на заявлението до неговото разглеждане от съдебен състав по същество. Информацията ясно показва, че към момента на разглеждане на заявлението, както и към по-късния момент на разглеждане на спора по делото пред съд, липсва извънредна ситуация на мобилизация на граждани на руската федерация с цел изпращането им на фронта. Според съдържащата се в нея информация, съгласно Федерален закон на Руската федерация 53 - F2, относно военните задължения и военната служба, руските граждани от мъжки пол на възраст между 18 и 27 години подлежат на наборна военна служба. Според законодателството решение за призоваване на гражданин за изпълнение на военна служба може да се взема само, след като съответното лице навърши 18 годишна възраст. От 2008г. срокът на наборната военна служба е фиксиран на една година. На 28 май 2022г. руският президент Владимир Путин подписва закон, премахващ горната възрастова граница за служба в руската армия, което означава, че лица навършили 40 годишна възраст вече също могат да служат. Горната възрастова граница от 40 години е премахната, като според специалистите това решение е взето във връзка с нарастващите жертви при инвазията на Русия в Украйна. След обявяване на частична мобилизация на 21 септември 2022г., руската Дума предприема законодателни мерки, свързани със завишена отговорност за престъпления против военната служба. Увеличават се сроковете за наказание лишаване от свобода за действия като неизпълнение на заповед на командир, дезертьорство, грабеж, нарушаване на правилата за бойно дежурство и умишлено унищожаване или увреждане на военно имущество по време на война, военни действия и мобилизация. Увеличава се от 5 на 10 години лишаване от свобода отговорността за самоволно напускане на поделение по време на мобилизация или военно положение, във военно време или в условия на въоръжен конфликт или бойни действия. Предлага се да се увеличи на 15 години лишаване от свобода наказанието за дезертьорство по време на мобилизация, военно време или в условията на въоръжен конфликт, а наказанието за избягване на военна служба чрез симулиране на болест да стане до 10 години лишаване от свобода. Всички посочени по-горе наказания обаче са от категорията на приложимите към мобилизираните лица на служба в руската армия. Заявителят нито твърди подобно нещо, нито представя доказателства за него. Напротив, според данните в цитираните справки, според руските военни правила военнослужещите, които отказват да се сражават в Украйна могат да бъдат уволнени, но не могат да бъдат наказателно преследвани. Т.е., настоящият статус на конфликта в Украйна дава на руските войници законен път да откажат участие. Според съществуващата информация, мъжете на възраст от 18 до 27 години трябва да служат в армията за срок от една година, но тези наборници не се изпращат в Украйна. Заявителят Ж. според личното интервю сочи, че не е отслужил военна служба, но е зачислен в запаса с физически ограничения. Тези твърдения противоречат на самата призовка за явяване, според която ролята на комисията е за директно мобилизиране. Отделно от изложеното от първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция намира, че самата представена по делото призовка не съответства изцяло на представения формуляр 22, разпространяван от правозащитни организации и адвокатски дружества в Руската федерация, които промотират защита правата на мобилизираните. Такъв е например сайта https://armyhelp.ru/povestka-v-voenkomat/, от който ясно се установяват различия в съдържанието на призовката. Същите наред с установените дефекти около печата на представеното копие от цитираната призовка, правилно са възприети от първоинстанционния съд като слабости, сочещи на неистинност на представения документ. На следващо място, от известни и публично достъпни канали на руски адвокатски и правозащитни организации и техни публикации в You Tube. като например следното видео https://www.google.com/search?sca_esv=88608bc906ee84a4&q=%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0+%D0°/oB2%D0%BE%D0%B5%D0%BD' ясно бива обяснено, че връчването на призовките за явяване пред военен комисариат се извършва чрез пощите, а не чрез длъжностни лица, както е обяснил това заявителят. Наред с това се обяснява, че според законодателството на страната, поставянето на призовката в пощенската кутия не се счита за надлежно връчване и не влече след себе си последствия или ангажименти за адресата, което е обстоятелство различно от твърденията на заявителя, че е бил призован, не се е явил и подлежи на наказание. Посочените различия са толкова съществени, че дискредитират бежанската история на Ж. до степен да не бъде възприета достоверността й. Правилно при така възприетите обстоятелства е направен и изводът, че липсват данни, които да указват, че молителят може да бъде принудително мобилизиран и изпратен да воюва, още повече, че същият не е отбил редовната си военна служба и е ограничено годен за такава поради заболяването в [заличен текст]. Правилно в подкрепа на този извод е отразен и фактът, че Ж. не е получавал призовка и не е бил търсен нито за пролетния, нито за есенния набор през 2023 г. Обоснован с оглед събраната по делото информация се явява и изводът на първоинстанционния съд , че дори предположенията за отклонение от военна служба според законодателството на страната, биха довели до наказание, което не е прекомерно и съответства на общоприетите стандарти в областта на правата на човека. Най- съществени и силно отстоявани са аргументите на Ж. за социалната дейност, която развива, като активист против войната в Украйна. В подкрепа на тази теза е представил доказателства за публикувани свои видеообръщения в YouTube, Facebook, Instagram и ВКонтакте, които правилно според настоящата инстанция не са възприети като удостоверяващи подобна активна гражданска позиция от негова страна. На първо място следва да бъде уточнено, че е публично известно обстоятелството на официалната забрана на руските граждани за достъп до YouTube, Facebook, Instagram и редица други западни канали. По тази причина, видно и от руски официални източници, достъпът е буквално невъзможен. Това обстоятелство води до извод за недостъпност на представените антивоенни видеа както до гражданите, така и до представители на официалните власти в страната, т.е. няма как те да бъдат възприети, за да последва санкция за публикуването им. Различно е отношението на официалните власти към руския канал ВКонтакте, който практически представлява руска имитация на Facebook и практически разполага в Русия с популярност, която и преди войната е надминавала тази на западните платформи. От материалите по делото е видно, че каналът допуска свободен израз на идеи и мнения и е достъпен за гражданите на руското общество, но именно там правилно е възприето от първоинстанционният съд и органът, че жалбоподателят не е активен. Т.е. липсват в този канал публикации, които да поставят личността му в риск от преследване поради принадлежността му към определена социална група, каквото е обществото на активните блогъри, причислявани все по-често в днешно време към гилдията на журналистите. Да бъдеш блогър. изисква чести участия в мрежата, които дори да не са ежедневни, следва да бъдат системни, а не случайни, спорадични, както се установява за изявите на Ж.. В своя Общ коментар 34 по член 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права Върховният комисариат на ООН за бежанците включи блогьрите в широкото определение за това кой следва да се счита за журналист за целите на свободата на изразяване: "Журналистиката е функция, която се споделя от широк кръг участници, включително професионални репортери и анализатори на пълен работен ден, както и блогъри и други, които се занимават с форми на самопубликуване в печата, в интернет или другаде..." (ВКБООН, Общ коментар 34: МПГПП, член 19: Свободи на мнение и изразяване, Документ на ООН. CCPR/C/GC/34 (12 септември 2011 г.), пар. 44.) Има се предвид обаче лица с активна гражданска позиция, с чести публикации, които целят да привлекат общественото внимание. Не такъв е ефектът от публикациите на Ж.. Те са ограничен брой, непопулярни на фона на разбирането за известност в интернет пространството и ограничени по достъп за лицата, спрямо които се отправят. Този извод не може да бъде променен и от изразената позиция на заявителя в български национални медии. В по-голямата си част те касаят коментари във връзка с постановеното Решение 634/16.06.2023г. по описа на АдмС Бургас по адм. дело 2186/2022г., т.е. те са последица от проведеното административно производство, а не част от него. Затова правилно са били преценени като опит за утвърждаване на защитаваната бежанска история. Правилно е било отчетено и бездействието на кандидата след тези събития, което удостоверява липсата на активна гражданска позиция от негова страна. Противно на това, както сочат указанията на Агенцията на Европейския съюз за убежището, значение при преценка нивото на риска от преследване по политически причини, освен степента на участие в протести, която правилно е преценена от първоинстанционния съд като ниска, предвид следва да бъде взето например и силното присъствие на кандидата в интернет, което безспорно увеличава нивото на риска от преследване. От бежанската история на Ж. не се установява подобно .силно присъствие". Предвид всички обсъдени по горе като разгледани от страна на първоинстанционния съд обстоятелства неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора, че първоинстанционният съд твърде повърхностно е разгледал бежанската история на Ж.. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на разпоредбата на чл.8, ал.6 ЗУБ, тъй като нито е доказано, че тази дейност е продължение на предходна такава в страната по произход преди напускането й, доколкото бе установено, че липсва минала или настояща реакция на руските власти за тогавашните публикации на кандидата, нито последвалите събития сочат на влошаване на положението в Руската федерация, спрямо момента на напускане на държавата по произход, до степен да пораждат сериозни опасения от преследване и по-скоро навеждат на извод, че дейността му попада в изключващата хипотеза на същата норма, т.е. представлява дейност извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила. Неоснователно според настоящата съдебна инстанция е и позоваването на касатора на §171 от Наръчника за процедури на върховния комисариат на Организацията на обединените нации, тъй като той визира хипотеза на дезертиране и бягство от военна служба, което е възможно едва след реализиране или поне иницииране на производството по мобилизация, което както бе посочено по-горе започва с лично връчване на призовка за мобилизация срещу подпис, каквито не са обстоятелствата по делото. Спазени са били и всички изисквания на разпоредбите на чл.73 и чл.75 от ЗУБ. На последно място отчетено в конкретната хипотеза следва да бъде и обстоятелството, че касаторът е собственик на недвижим имот в Република България, който обитава и извършва трудова дейност, които обстоятелства сочат по-скоро наличието на всички предпоставки за възприемането му като икономически мигрант, отколкото за лице нуждаещо се от придобиване на хуманитарен статут. При горните обстоятелства правилен е изводът на съда и за липса на предпоставките по чл.9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,