Решение № 12698 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6586/2024 г.

ВАСТрето отделение22.11.2024 г.докладчик Любка Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 693 от 25.04.2024 г., по административно дело 215/2024 г., по описа на Административен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. А. Р., гражданка на Боливарска Република Венецуела - лично и като законен представител /майка/ на малолетното дете А. К. В., чрез адвокат Р. Иванов, против решение 693 от 25.04.2024 г. по адм. дело 215/2024 г., по описа на Административен съд - Перник. В жалбата се поддържат доводи от които може да се извлече, че са наведени твърдения за нарушение на съдебнопроизводствените правила, нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В съдебно заседание се явява процесуалния представител на жалбоподателя, който заявява становище, с което поддържа касационната жалба по наведените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Ответната страна Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез главен юрисконсулт Й. Петкова, в писмено и в съдебна зала, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Перник, е отхвърлил жалбата на Й. А. Р. - от нейно име и като законен представител /майка/ на малолетното дете А. К. В., гражданка на Боливарска Република Венецуела, против решение 3890/01.03.2024 г.,на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежище на бежанците и им е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденката и нейното дете не се установява наличие на опасения за сигурността и правата им поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Й. А. Р. и нейното малолетно дете, по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателката не е била принудена да напусне страната си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Административен съд - Перник е посочил, че не е установено по отношение на чужденката и малолетното й дете да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността им, като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 3890/01.03.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. От фактическа страна е установено, че оспорващата е напуснал родината си Венецуела, легално към Колумбия, откъдето със самолет през 2019г. заедно с нейния партньор, пристигат в Мадрид, а от Мадрид в София на 29.04.2019 г. Решение 3890/01.03.2024 г. на Председателя на ДАБ е постановено във връзка с подадена последваща молба от Й. А. Р. за предоставяне на международна закрила. По първата й молба е налице постановен отказ, който е потвърден от съда. Последващата молба е мотивирана с наличието на незаявени в първото производство обстоятелства, които обосновават основателен страх от страна на търсещата закрила, да се завърне в страната си по произход заедно с малолетното й дете, поради изключително тежката политическа обстановка във Венецуела и преследване и тормоз по отношение на лица, напуснали страна и с родено в чужбина дете. В проведеното на 24.10.2024 г. интервю, чужденката заявява, че е установила отношения и помага на лице, което е от страна на опозицията на настоящото правителство на Венецуела и изразява опасения, че с партньора й ще бъдат хвърлени в затвора, затова че са предатели на родината и са давали информация. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация и е извел извода, че по отношение на търсещата закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденката и нейното малолетно дете не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката и детето й по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденката, не е установено тя лично да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Обосновано от съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденката да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 от ЗУБ, не могат да бъдат приложени поради липсата на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. По отношение на възраженията наведени от процесуалния представител на търсещата закрила, че председателят на ДАБ незаконосъобразно се е произнесъл по молба от 11.10.2023 г., а не по подадената последваща молба от 04.07.2023 г., настоящата инстанция намира, че независимо по коя от двете молби органът се е произнесъл, то не се установява правата на жалбоподателката да са били нарушени. С чужденката са провеждани няколко интервюта във връзка с първоначалната и с последващата молба за закрила, общо три на брой, при които ѝ е дадена възможност да изложи в пълнота бежанската си история и тази на детето ѝ. Прави впечатление, че при всяко интервю тя навежда различни обстоятелства и основания, които в тяхната взаимовръзка стават и противоречиви. В интервю от 13.08.2020 г. като една от причините за подаването на молбата изтъква арест на брат ѝ. Споменава и че майка ѝ е работила за опозиционната партия. В интервю от по-рано - 14.01.2020, излага основно съображения свързани с отглеждането на детето ѝ и цялостната икономическа обстановка във Венецуела и това, че не функционира като държава. В интервюто от 24.10.2023 г. вече се изтъкват връзки с лице от опозицията, което чужденката подпомага с информация и доброволна дейност. От това интервю става ясно, че търсещата закрила е била в контакт с тази личност от опозицията и вече ѝ е помагала, но тези обстоятелства, които според чужденката, са годни да обосноват различен резултат, са наведени едва през 2024 г. Това, което прави впечатление при описване на семейната история е, че чужденката не съобщава основен факт. Толкова ключов момент, който би могъл да обоснове бежанската история, би следвало да е съобщен от жалбоподателката още при първите проведени с нея интервюта. Действително тези обстоятелства трудно биха могли да се докажат категорично, затова на търсещото закрила лице е дадена възможност да изложи своята история и така да наведе фактите, на които обосновава търсената международна закрила. Всичко това убеждава съда, че бежанската история е съставена за целите на процеса на база на общодостъпна за кандидата за закрила информация. Настоящата инстанция намира, че от доказателствата по делото се установява, че в настоящия случай става въпрос за лице, което е икономически имигрант, а не лице което се нуждае от международна закрила. Й. А. Р. очевидно търси за себе си и семейството си по-добри условия за живот и реализация, стабилност и възможност за добро образование на малолетното ѝ дете. Тези житейски мотиви са съвсем нормални и обясними, но не обосновават законовите предпоставки и изисквания за предоставяне на международна закрила по формата на даване на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ или предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. Актуалната международна информация сочи, че във Венецуела не е налице безогледно насилие, породено в следствие на въоръжен конфликт на територията на страната или на част от нея. Актуалната обстановка там на този етап не разкрива наличието на ситуация, в която при евентуално връщане на чужденците те биха била подложени на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание по смисъла на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека или на смъртно наказание. Противно на посочените в жалбата твърдения, в административното и в съдебното производство са взети мерки за защита правата на малолетното дете А. К. В.. Конституирана е съответната дирекция Социално подпомагане, която е представила социален доклад в хода на административното производство. Най-добрият интерес на детето предполага семейството да не бъде разделяно. По отношение на бащата на малолетната Амира също има постановен отказ за предоставяне на международна закрила. Поради това позоваването им на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството е неоснователно. По изложените съображения решението предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,