Решение № 13505 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2172/2009 г.

Решение № 13505 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2172/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от Кристина Христова Стоянова от гр. София, против решение от 7.10.2008 г. постановено по адм. дело № 2379/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III - Е състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-09-92/13.04.2006 г. на кмета на район "Слатина" при Столична община. Наведени са доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон и необоснованост и се претендира отмяната му, при която настоящата инстанция да постанови друго решение по съществото на спора и да отмени обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба, моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата, подадена от Кристина Христова Стоянова срещу заповед № РД-09-92/13.04.2006 г. на кмета на район "Слатина" при Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) , чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖ) , поради неплащане на наемна цена и консумативни разходи за период повече от шест месеца е прекратено наемното й правоотношение относно общинско жилище - апартамент № 415, находящ се в гр. София, ж. к. "Гео Милев" бл. 3, вх. Б. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на постановяване на административния акт, са били налице предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение на посоченото в него правно основание по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС , вр. чл. 33 НРУУРОЖ , дори и само с оглед установеното неплащане на наем за период, надвишаващ шест месеца. По делото не е имало спор относно посочените обстоятелства, поради което обоснован е направеният извод за осъществяването на нормативноустановените условия за издаване на заповедта. Постановеното решение е правилно. Обосновани и законосъобразни са изложените от съда мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Според чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или консумативните разноски за повече от шест месеца. Съгласно чл. 45а ЗОбС (в редакцията му след изм. по ДВ, бр. 101/2004 г.) е предоставена възможност на общините сами да определят условията и реда за установяване на жилищни нужди и настаняване в общински жилища, с наредба на Общинския съвет. В тази връзка правилно е съобразено и правилото на чл. 33, ал. 1, т. 1 от приложимата Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, приета от Столичния общински съвет, че наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от шест месеца. Установеното в случая неплащане от страна на наемателката Кристина Стоянова, на суми за наем за общински жилищен имот, за период по - голям от шест месеца, представлява достатъчно основание за прекратяване на съществуващо наемно правоотношение при условията на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС , поради което обоснован е направеният от първоинстанционния съд извод, че оспорената заповед не противоречи и на приложимия материален закон. Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че без правно значение са обстоятелствата, осъществени ли са последващи издаването на заповедта, плащания на дължим наем и консумативни разходи за същото жилище, както и евентуалните неточности в посочените от административния орган размери на тези задължения. От изложеното следва, че като е отхвърлил жалбата срещу акта на кмета на район "Слатина" при Столична община, СГС е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, изцяло съобразено с приложимия материален закон. Поради това то следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение