Решение № 10231 от 14.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Напоителни системи ЕАД, с [ЕИК], чрез упълномощен юрисконсулт А. Петков, срещу Решение 2416 от 13.04.2022 г., постановено по адм. д. 10386 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2021 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 32 от 27.09.2021 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР). Наред с това, Напоителни системи ЕАД е било осъдено да заплати на БД ИБР сума в размер на 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Оплакванията на касационния жалбоподател са свързани с твърдения за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, които били неотчетени от първоинстанционния съд. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на оспорения АУПДВ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - директорът на БД ИБР, не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по жалба на Напоителни системи ЕАД срещу АУПДВ 32 от 27.09.2021 г., издаден от директора на БД ИБР. С него са установени по основание и размер парични задължения на Напоителни системи ЕАД, представляващи дължима такса за водовземане от повърхностни води на основание § 9 от Предходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за водите (ЗВ) за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. в размер на 4475,39 лв. и дължимата законна лихва за периода от 16.02.2020 г. до 27.09.2021 г. в размер на 733,53 лв. В акта е посочено, че е издаден въз основа на документите по чл. 195б, ал. 2 ЗВ, във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б а ЗВ и ал. 6 ЗВ, във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), декларация по чл. 194б ЗВ с вх. КД-04-1913/04.02.2020 г. и справка за добитото и използвано водно количество, чл. 1, ал. 1, т. 1, б. а, чл. 3, ал. 1, чл. 7, чл. 11, ал. 1, посредством чл. 12, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ. бр. 2 от 06.01.2017 г.) и на основание § 9 от ПЗР на ЗВ. Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че Напоителни системи ЕАД е било титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект язовир 'Брягово", изграден на р. Каялийка, 1146 от 04.12.2006 г., изтекло на 31.12.2010 г., с продължен срок на действие съгласно Решение РР-1004 от 29.07.2010 г., издадено от директора на БД ИБР, до 31.12.2016 г. Съдът е установил, че от настоящия касационен жалбоподател е подадена декларация по чл. 194б ЗВ за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г., в която е отразено как се определя процесната такса за водовземане - при единичен размер на таксата по чл. 12 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ, бр.2/2017 г. в сила от 01.01.2017 г. - 0,0013 лв./куб. м.; отнет годишен воден обем от 2648160 куб. м., изчислен по измервателно устройство - водомерна рейка, без разрешено количество. Приел е за установено също така, че след извършена проверка от експерт на БД ИБР във връзка с подадената декларация е констатирано, че към датата на проверката разрешителното за водовземане е с изтекъл срок на действие и водовземането от повърхностни води с цел "напояване" се осъществява на основание §9 от ПЗР на ЗВ. Таксата за иззетото водно количество от Напоителни системи ЕАД за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. е изчислена съгласно чл. 12, ал. 2 от Тарифа за "Обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури" при единичен размер на таксата 0,0013 лв./куб. м. и съгласно чл. 11, ал. 1 от същата тарифа, таксата е определена по формула при коректно попълнени от дружеството данни в декларацията, и е в размер на 4475,39 лв. Съдът съобразил, че до Напоителни системи ЕАД била изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. ПО-02-511/23.12.2020 г., получена на 29.12.2020 г. Предвид липсата на доброволно плащане, до дружеството било изпратено и получено от него на 05.05.2021 г., Уведомително писмо, по реда на чл. 26 АПК, с изх. ПО02511 от 28.04.2021 г. за започване на производство по издаване на АУПДВ. При така установеното от фактическа страна, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона мотивирана писмена форма, има необходимото съдържание, издаден е при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Направил извод, че актът съдържа фактически и правни основания, като в него изрично е цитиран и констативния протокол от извършената проверка. Съдът е приел, че правото на защита на дружеството не е нарушено, доколкото административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението и е спазил правилата по чл. 26 АПК. Съобразил, че АУПДВ е издаден въз основа на подадена декларация от дружеството по чл. 194б ЗВ за процесния период, поканата за доброволно изпълнение и констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията. Наред с това, взел предвид, че административният орган в съответствие с разпоредбата на чл. 194б, ал. 3 ЗВ е осъществил проверка на декларираната от Напоителни системи ЕАД информация. Мотивирал извод, че неприсъствието при извършване на проверката на представител на дружеството не е основание за отмяна на акта. Съобразил е, че Напоителни системи ЕАД е било уведомено за констативния протокол с нарочно писмо, като до издаване на АУПДВ дружеството е имало възможност да депозира възражения и доказателства, констативният протокол не е оспорен пред съда, а обективираните в него данни от проверката съответстват на декларираните от дружеството. По тези съображения съдът отхвърлил възражението за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на АУПДВ, водещи до неговата незаконосъобразност. При преценка приложението на материалния закон, решаващият състав е съобразил разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ, както и действащата редакция към съответния период на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г., обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. Отбелязал, че срокът на разрешителното е изтекъл през 2016 г., като към процесния период на 2019 г. водите са използвани без основание, но съгласно § 9 ПЗР на ЗВ Напоителни системи ЕАД е задължено лице за заплащането на предвидените в закона и приложимата тарифа такси. Съдът констатирал, че посочените количества отнета вода от дружеството в декларацията по чл. 194б, ал. 1 ЗВ са идентични със стойностите установени в АУПДВ, като не са представени доказателства за плащане на задължението. При това направил извод за законосъобразно определяне на дължимите такси на база декларираното и ползвано водно количество. В тази връзка акцентирал и на обстоятелството, че размерът на таксата и лихвата не се оспорват от Напоителни системи ЕАД и се потвърждават от събраните доказателства. По тези съображения съдът достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и дължимост на установените с него задължения, ведно с лихвата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е издирил приложимия материален закон и въз основа на цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка е направил фактически и правни изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. Съответстващи на закона са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на определеното публично вземане от Напоителни системи ЕАД за такса за водовземане в установения със спорния АУПДВ размер, ведно с лихвата, както е определена. За правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чийто размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Съгласно чл. 195б, ал. 1 ЗВ вземанията за неплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси по този закон се определят с АУПДВ от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол по изпълнение на задължението, като в конкретния случай, редът за установяване на размера на задълженията е спазен. В хода на административното производство са извършени проверки по документи, обективирани в съответствие със закона в констативен протокол, като на дружеството е изпратена и покана за доброволно изпълнение на задължението. Видно от събраните доказателства спорният АУПДВ не е издаден във връзка с установени несъответствия между декларираната от дружеството информация и данните от извършените проверки. Напротив, именно декларираното от Напоителни системи ЕАД отнето годишно водно количество е взето предвид при изчисляване на дължимата такса. В този смисъл, в съответствие с предвидените в чл. 195б, ал. 1 ЗВ правомощия, административният орган е издал оспорения АУПДВ предвид наличието на незаплатени такси - на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а ЗВ дружеството дължи такса за правото за водовземане от повърхностни води. Дължимите и незаплатени такси за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а ЗВ, както се посочи по горе, са изчислени на база деклариран отнет годишен воден обем с декларация, подадена от настоящия касационен жалбоподател по чл. 194б, ал. 1 ЗВ и при приложение на посочения от него корекционен коефициент. Освен това, размерът на отнетото количество воден обем, както и размерът на определените задължения за такса и лихва по оспорения АУПДВ не се оспорват от Напоителни системи ЕАД, което изрично е заявено двукратно от процесуалния представител на дружеството в проведеното открито съдебно заседание на 20.01.2022 г. пред АССГ. Неоснователни са касационните оплаквания, че съдът не съобразил липсата на мотиви в АУПДВ (правни и фактически основания) и издаването му при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване правото на защита на Напоителни системи ЕАД. Настоящият касационен жалбоподател не е въвел твърдение и не е ангажирал доказателства, че е извършил дължимите плащания на таксата за водовземане за процесния период, а обемът на водовземането, въз основа на който е определен техният размер в АУПДВ е деклариран от него и не се оспорва. При деклариране на количеството отнети от дружеството водни обеми, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, обосноваващи съображенията на административния орган, както правилно е приел това и първоинстанционният съд. Наред с това, правилно е прието от съда, че констативният протокол от 26.10.2020 г., въз основа на който е издаден оспореният АУПДВ, е предявен на дружеството с изпращане на поканата за доброволно изпълнение на задълженията. По този начин е осигурено правото на страната по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството. Освен това, доколкото за определяне на отнетия воден обем са използвани данни от подадената от дружеството декларация, вкл. относно коефициента, присъствието или не на негов представител при проверката не се явява релевантно. Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, Напоителни системи ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на БД ИБР сума в размер на 100,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение