Решение № 2309 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10196/2013 г.

Решение № 2309 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10196/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Муджиб Рехман, гражданин на Пакистан, против решение № 4042 от 17.06.2013 г., постановено по адм. дело № 7662/2012 г. на Административен съд - София-град, първо отделение, 19 състав. С касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и е поискана отмяната му. В съдебно заседание касаторът и процесуалният му представител - адв. Силвестърова поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, с писмено становище и в съдебно заседание, чрез юрк. Славова и юрк. Начков, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 87 от ЗУБ решаващият съд е отхвърлил жалбата на Муджиб Рехман, гражданин на Пакистан, против решение № 523/17.07.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите на обжалваното решение е прието, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че производството по предоставяне на статут е започнало по молба с вх. № 135/03.02.2012 г. на РПЦ - София до председателя на ДАБ. С Муджиб Рехман са проведени две интервюта, по времето на които той е изложил историята си. Посочил е, че е напуснал страната си заради нападенията в Кашмир от страна на Индия и затова, че не се разбира с братята и сестрите си. Изразява желание да остане в България, където да работи и да живее спокойно. Заявил е, че не е имал проблеми с официалните власти на Пакистан, но при възникналия проблем с родните си не се обърнал към съда, защото не е знаел как да го направи. След спазване на административната процедура и обсъждане на материалите по делото, е издадено решение № 523/17.07.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Муджиб Рехман. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като приема изложените в него съображения в тази насока и напълно ги споделя. Правилен е изводът, че отказът за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е законосъобразен. Не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, понеже заявените от жалбоподателят причини не попадат в приложното поле на цитирания закон относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Фактите, които лицето сочи, не обуславят извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност или политическо убеждение и принадлежност към определена социална група. Представените по делото писмени доказателства не обуславят извод, че касационният жалбоподател е преследван или ще бъде преследван поради религиозна принадлежност, има опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание и тежки посегателства и заплахи срещу живота и личността му. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут. Видно от данните по делото по отношение на чужденеца не е било налице преследване или пък основателни опасения от преследване поради някое от посочените обстоятелства, а именно по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. От събраните по делото доказателства и от бежанската история на Муджиб Рехман е видно, че същият е напуснал родината си Пакистан поради битови проблеми, които както правилно административният съд е посочил не са предпоставка за предоставяне на закрила, както според българското, така и според международното право. Също така не е доказано спрямо чужденеца да са отправяни заплахи с оглед на личността му, от където следва заключението, че в процесния случай търсещият закрила не е навел каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че спрямо него не е налице преследване по отношение на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, поради което жалбата му в частта относно отказа за предоставяне статут на бежанец е неоснователна и правилно я е отхвърлил. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Муджиб Рехман, за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от приетите по делото справки и от докладите на Амнести Интернешънъл където се посочва, че съществуват данни за насилие, както от страна на полицията, така и от страна на екстремистки религиозни групи. В някои градове има увеличение на насилието, споменават се и много случаи на верска нетърпимост, при които са осквернявани и разрушавани храмове на други религии. Посочено е обаче, че от друга страна официалните власти полагат усилия за успокояване на обстановката, като към Министерството на малцинствата са създадени смесени междурелигиозни комисии, действащи на областно ниво. Също така съдът е посочил, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в Пакистан достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Твърдените от Муджиб Рехман причини имат преди всичко личен и битов характер и не могат да обусловят предоставянето на закрила в РБ, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата и в частта по чл. 9 ЗУБ. На основание казаното по-горе решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,