Решение № 10911 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2019 г.

Решение № 10911 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Ковачева, срещу решение № 308 от 02.07.2019 г., постановено по адм. дело № 172/2019 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с доводи за неговата недопустимост и неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска обезсилването му като недопустимо, алтернативно отмяната му като неправилно. Ответникът по касационната жалба – К. Ченев, чрез пълномощника си адвокат Няголов взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Велико Търново се е развило по предявения от К. Ченев срещу Националната агенция за приходите (НАП) гр. София, иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди със сума в размер на 7918. 18 лева, съставляваща неизплатено трудово възнаграждение, поради незаконното му отстраняване от работа в посочения в исковата молба период, основан на отменен по съдебен ред мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да издаде акт за възстановяването му на заемана длъжност. На основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е предявил и иск за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на причиняване на вредите до предявяване на исковата молба в размер на 321. 45 лева. В хода на съдебното производство е допуснато изменение на размера на предявените искове, съответно за суми в размер от 9715. 86 лева и 378. 23 лева. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил, като основателни и доказани предявените обективно съединени искове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Не е налице сочената в касационната жалба недопустимост на обжалваното решение при твърдяно наличие на влязло в сила решение постановено спрямо същите страни и същият предмет на спора. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения в тази насока които настоящата инстанция споделя и не следва да ги преповтаря. В обхвата на предходното решение не е включен исковия период, предмет на предявения пред Административен съд Велико Търново иск, по който е постановено обжалваното решение.. Съгласно чл. 100, ал. 4 ЗДСл държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт от техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая са установени изискуемите се от закона предпоставки, основаващи обезщетяване на причинените вреди в установения от доказателствата по делото размер. Предявеният иск се основава на отменен по съдебен ред мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да възстанови жалбоподателя на заеманата от него длъжност преди отстраняването му от работа със заповед от 08.01.2014 г., поради отпадане на правното основание за издаването и. Установеното по съдебен ред незаконно отстраняване, недопускане до работа, е предпоставка за обезщетяване на причинените вреди при условията и по реда на ЗОДОВ, съгласно чл. 100, ал. 4 от ЗДСл. Причинените в случая имуществени вреди са в пряка причинна връзка от отменения административен акт, доказани са по основание и размер и подлежат на обезщетяване от ответника. Съдът точно е определил и размера на имуществените вреди. В тази насока коректно е съобразил заключението на вещото лице, изготвило назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, като правилно е определил размера на следващото се обезщетение според пропуснатите месечни възнаграждения, както и дължимата се лихва. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно приложението на чл. 67, ал. 5 ЗДСл, тъй като заключението се основава на определената съобразно действащите в исковия период правила основна работна заплата, без да включва предвидените в тази разпоредба възможности за увеличението и при приложението на предвидените в нея хипотези. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременното искане на ответника по касация за заплащане на направените разноски пред настоящата инстанция, Националната агенция за приходите следва да му заплати сумата в размер на 750 лева, адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 24.07.2019 г. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение