Решение № 131 от 2.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2297/2017 г.

Решение № 131 от 2.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2297/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Р. М., Б. М. Я. -М., "LCCC" A/S / [фирма]/, Кралство Д., Д. К., П. Л. К. К. и М. М. срещу решение № 1286 от 07.06.2017 г. по т. д. № 3501/2016 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение № 23 от 06.01.2016 г. по т. д. № 1708/2011 г. на СГС, с което са отхвърлени молбите на К. Р. М., Б. М. Я. -М., "LCCC" A/S / [фирма]/, Кралство Д., Д. К., П. Л. К. К. и М. М. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] поради неплатежоспособност. В жалбата са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че въззивният съд, въпреки последователно поддържаните доводи от касаторите - молители в производството по чл. 625 от ТЗ, за практическа липса на ликвидност на краткотрайните активи на длъжника, в нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК не е обсъдил наведените доводи и събраните по делото релевантни доказателства, установяващи лоша събираемост на вземанията, забавена обращаемост на материалните запаси, нулеви входящи и изходящи парични потоци, липса на незапорирани банкови сметки, респективно сочещи, че краткотрайните активи не могат да бъдат реализирани, като не е извършил и следващия се в светлината на наведените доводи и събраните доказателства, анализ на показателите за ликвидност. Предвид изложеното и установената по делото неплатежоспособност на длъжника се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се открие производство по несъстоятелност спрямо [фирма]. Ответникът по касация [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение № 680 от 18.12.2017 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: Простото съотношение на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, залегнало в изчислението на коефициентите за обща и бърза ликвидност на длъжника, достатъчно ли е за преценка на състоянието му на платежоспособност или от значение е и ликвидността на тези активи. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, прилагайки разпоредбата на чл. 608 от ТЗ /в редакцията й към ДВ бр. 20/2013 г./ е приел, че вземането на молителите за връщане на заплатена цена по развалени предварителни договори за продажба на недвижими имоти, е от категорията на посочените в цитираната разпоредба. Изложил е съображения, че се установява по безспорен начин неизпълнение от страна на дружеството длъжник на поетите с процесните предварителни договори задължения за изграждане и прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти, както и заплащането на уговореното възнаграждение от страна на купувачите и достигане волеизявлението им за разваляне на договорите до дружеството длъжник. По отношение състоянието на неплатежоспособност е приел, че е необходимо с помощта на съдебно - икономическа експертиза да се установи какви са коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които съставляват показатели за общото икономическо състояние на длъжника и отразяват тенденцията за бъдещата му търговска дейност. Съгласно приетите заключения на съдебно - икономическите експертизи, изготвени пред първата и въззивната инстанции, въззивният съд е посочил, че дружеството има текущата печалба за календарната 2014 г. в размер на 511 886.86 лв., която е прехвърлена като неразпределена печалба в 2015 г., като вписаното в баланса към 31.12.2015 г. увеличение на неразпределената печалба от минали години е обосновано счетоводно и документално. Изложил е съображения, че с оглед извършените счетоводни записвания, вземанията на молителите са осчетоводени като краткосрочни и коефициентите за обща и бърза ликвидност са 1.64 /в допустимите граници/ и 1.45 /над горната граница на референтната стойност/, като не е анализирал компонентите на краткотрайните активи, по отношение на които молителите са поддържали и пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция, че не съществува възможност да бъдат реализирани - както предвид установените със заключенията на СИЕ показатели за обръщаемост на краткотрайните материални активи и период за събиране на вземанията, така и с оглед нулевите стойности на нетния паричен поток и липсата на незапорирани банкови сметки на длъжника. В този смисъл съдът е достигнал до извод, че е налице безспорна тенденция към подобряване на резултатите от търговската дейност на дружеството, респективно, че не се установява състояние на неплатежоспособност у длъжника. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, са постановени споделяните от настоящия състав решение № 32 от 17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, ТК и решение № 164 от 30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на ВКС, ТК, според които: Простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност, като от значение е и реализуемостта на актива, неговата ликвидност. При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и/или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. В случая въззивният съд, в разрез с посочената практика и без да извърши следващия се анализ на ликвидността на краткотрайните активи, както и без да отговори на доводите на молителите, е възприел простото съотношение на счетоводно отразените към 31.12.2016 г. краткотрайни активи и пасиви на длъжника като достатъчно, за да обоснове извод, че имуществото на длъжника може да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Като не е извършил преценка дали вземанията, като част от тези активи, са ликвидни и реално реализируеми, дали са към свързани лица и могат ли, предвид установените от заключението на приетата СИЕ периоди на събиране на вземанията /41 846 дни за 2016 г./, да бъдат събрани, както и доколко материалните запаси /също компонент от краткотрайните активи на длъжника/, с оглед установените показатели за обръщаемост /0.06 оборота за 2016 г./, могат да бъдат реализирани, въззивният съд е постановил решението си при нарушение на материалния закон - чл. 631 от ТЗ, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 236, ал. 2 от ГПК и необоснованост, което налага отмяната му. С оглед изтичането на финансовата 2017 г. и предвид необходимостта преценката за възможността на длъжника да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, да се извърши като се изследва актуалното му финансово-икономическо състояние, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС, който следва да допусне нова съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на финансово-икономическото състояние на длъжника за периода от 01.01.2017 г. до момента на изготвяне на заключението. При разглеждане на делото въззивната инстанция следва да направи изводите си за финансово-икономическото състояние на длъжника след анализ на коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и извършване на преценка относно ликвидността на краткотрайните активи - доколко отразените в актива материални запаси могат да бъдат реализирани в парични средства, доколко отразените в баланса вземания от клиенти и доставчици, вземания от предприятия от групата и други вземания са реално реализуеми и събираеми, като въззивният съд следва да направи изводите си и като вземе предвид коефициентите за финансова автономност, рентабилност и задлъжнялост на ответника към кредиторите му и финансовите резултати от дейността на дружеството. При новото разглеждане на делото на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Върховният касационен съд