Решение № 9103 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 190/2019 г.

Решение № 9103 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 190/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") към Министерство на правосъдието (МП), гр. София, подадена чрез юрк. П. Попова срещу Решение № 421/26.11.2018 г., постановено по адм. дело № 477/2018 г. по описа на Административен съд - Враца в частта му, с която е уважен предявеният от Д. Иванчев иск по чл. 284 от ЗИНЗС за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени вследствие на отказано дентално лечение в размер на 300, 00 лв. за периода от 12.07.2018 г. – 13.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2018 г. до окончателното ? изплащане. Останалата част от исковата претенция до пълния ? предявен размер от 1650, 00 лева е отхвърлена като неоснователна. В жалбата се излагат доводи за недопустимост – касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че доколкото дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява "административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди (ЗОДОВ), то не би могло да се ангажира отговорността на държавата, тъй като не се касаело за дължима и неосъществена административна дейност. Твърди също, че не е доказано нито осъществяване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото достойнство, нито причинно-следствената връзка между бездействие на администрацията и настъпилите вреди у ищеца. Счита, че са били ангажирани достатъчно доказателства по отношение на доброто здравословно състояние на Иванчев и всички предприети законосъобразни действия от страна на администрацията на затвора, за да се обори презумпцията, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Иска се обезсилване на съдебното решение в обжалваната част като недопустимо поради нарушено диспозитивно начало. Алтернативно се поддържа отмяна на решението на останалите основания. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът – Д. Иванчев, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в представен по делото писмен отговор и устно – в хода по същество. Посочва, че претенцията му не била по отношение на вида и качеството на медицинската помощ, тъй като такава не му е била осигурявана. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е предявена от надлежна страна по чл. 210 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд - Враца е осъдил ГД "ИН" към МП, гр. София, да заплати на Д. Иванчев на основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС сумата от 300, 00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 12.07.2018 г. – 13.08.2018 г., произтичащи от незаконосъобразно бездействие на администрацията в Затвора – гр. Враца да му осигурят адекватно дентално лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2018 г. до окончателното ? изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 1650, 00 лева искът е отхвърлен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Враца, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният срещу ГД "ИН", гр. София, иск за претърпени неимуществени вреди е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 284 от ЗИНЗС. От фактическа страна по делото е прието от административния съд, че Д. Иванчев е преместен в Затвора – гр. Враца от Затвора – гр. София, където е било започнало лечение на негов пулпитен зъб. Съдът е установил, че за процесния период, а именно 12.07.2018 г. – 13.08.2018 г. ищецът е изтърпявал наказанието си "лишаване от свобода" в Затвора – гр. Враца, където дентално лечение се осигурявало от д-р Кътев съобразно представените и приети като доказателства по делото Медицинска справка от 21.08.2018 г. и справка с вх. № 2475/30.10.2018 г. Установено е, че в периода 15.07.2018 г. – 30.07.2018 г. д-р Кътев е бил в редовен годишен отпуск, а в периода 15.07.2018 г. – 15.08.2018 г. е бил проведен ремонт на стоматологичния стол, който към датата 21.08.2018 г. още не е бил завършен. Първоинстанционният съд от Книгата за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ, е установил, че Иванчев е заявявал необходимост от такава на 17.07.2018 г., 19.07.2018 г., 24.07.2018 г., 26.07.2018 г., 31.07.2018 г., 2.08.2018 г., 7.08.2018 г. и 9.08.2018 г., като по делото било безспорно, че същата не му е била оказвана. Съдът е установил, че лечението на зъба е завършило на 18.10.2018 г., като въз основа на представената по делото бележка от д-р Николова, осъществяваща дентално обслужване в Затвора – гр. София, се установило, че на 11.09.2018 г. на Иванчев е била оказана дентална помощ. От представеното по делото писмено становище на осъществяващия дентална помощ в Затвора – гр. Враца д-р Кътев е установено също така и че лечението на зъба на лишения от свобода било наложително заради болката, като след цялостното излекуване на Иванчев нямал нарушение на дъвкателната и естетична функция на пулпита. При така установената фактическа обстановка съдът е намерил от правна страна, че предявеният иск е основателен, доколкото от събраните по делото доказателства е установено по категоричен и безспорен начин незаконосъобразно бездействие от страна на органи на ответника, което можело да се дефинира като нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създавали условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода били определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Съдът е счел, че е налице разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следвало да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика съгласно разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3, 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. Съдът, позовавайки се на фактите, изложени в исковата молба, е приел, че твърдението на ищеца е, че не е получил навременна дължима медицинска помощ по т. 4 от чл. 134 ЗИНЗС, въпреки искането му, като това било основание за претенцията му за неимуществени вреди. Съдът е счел, че наличието на бездействие от страна на администрацията на Затвора – гр. Враца се извеждало от факта че ищецът е преведен в Затвора – гр. Враца със започнало лечение на зъб, което е следвало да продължи в разумни срокове. Вместо това съдът е установил, че лечение не е било осигурено от страна на затворническата администрация, като за посочения в исковата молба период Иванчев е поискал безрезултатно осем пъти да получи стоматологична помощ. Първоинстанционният съд е счел, че администрацията към Затвора – гр. Враца е имала задължение да предостави на всеки един затворник при нужда лекарска или дентална помощ, която да е адекватна на заболяването му, като фактът, че в посочения от ищеца период лицето, което осъществявало дентална помощ, е било в отпуск, както и обстоятелството, че стоматологичният стол е бил в ремонт, не било форсмажорно обстоятелство, изключващо отговорността на ответника по причина, че при възникване на такива ситуации - същият е следвало да предвиди варианти за оказване на необходимата зъболекарска помощ. Съдът е счел, че поддържаното в писмения отговор на ответника, че се касае до контрол върху провежданото лечение и прилаганите от медицинския специалист методи на лечение не можелото да се съотнесе към този конкретен случай, тъй като бил налице отказ изобщо да бъде предоставено такова, което било в нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. вр. чл. 143 от ЗИНЗС. Доколкото според становището на д-р Кънев ищецът бил заявил, че е търпял болки във връзка с нуждаещия се от лечение зъб, съдът е счел, че е налице и претърпяна вреда, като ГД "ИН" не е успяла да опровергае това обстоятелство. Според съда била налице и причинно-следствена връзка между бездействието на администрацията при Затвора – гр. Враца и претърпените болки и страдания, тъй като на Иванчев не е оказана навременна и адекватна медицинска помощ от лекар-дентолог, въпреки че такъв е бил на разположение в Затвора – гр. Враца, като това довело и до негативните последици за ищеца. Въз основа на изложеното съдът е счел, че искът е доказан по основание, като при съобразяване на времето, през което ищецът е търпял неимуществените вреди, интензитета на болката от нелекувания своевременно зъб, както и това, че не са възникнали трайни увреждания в дъвкателната и естетическа функция на зъба, съдът е определил обезщетение в размер на 300, 00 лева и е отхвърлил исковата претенция в останалата част до пълния претендиран от Иванчев размер. Присъдил е и законната лихва от датата на постановяване на решението – 26.11.2018 г. до окончателното ? изплащане. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съставът на Административен съд – Враца е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е достигнал до правилен и подробно мотивиран извод за частична основателност на предявената от Иванчев искова претенция във връзка с установеното незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника – извод, който се споделя и от настоящата съдебна инстанция. Правилно е прието от първоинстанционния съд и че твърдените вреди, претърпени от Иванчев, са в пряка връзка с бездействието на администрацията в Затвора – гр. Враца да му осигурят адекватно дентално лечение. Фактическият състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл. 3 ЗИНЗС; 2. настъпили вреди за ищеца; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, от незаконосъобразно бездействие на администрацията в Затвора – гр. Враца да му осигурят адекватно дентално лечение, което довело до негативно влияние върху физическото и психическо състояние на Иванчев, както и до ежедневно чувство на значителен дискомфорт и притеснения. Правилно първоинстанционния съд е приел, че доколкото се касае за бездействие по предоставяне на навременна дължима медицинска помощ по смисъла на т. 4 от чл. 134 ЗИНЗС, а не до качеството на профилактичната, диагностичната или лечебна медицинска дейност, то в случая следва да се приеме, че твърдяното бездействие е административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователни в тази връзка са възраженията на касационния жалбоподател, че липсата на медицински грижи не можела да се определи като административна дейност, тъй като администрацията на затвора нямала правомощие да упражнява контрол върху медицинската дейност на съответния лекар. Качеството на извършваните манипулации по лечение на зъбите не може да бъде контролирано от затворническата администрация по какъвто и да е начин. Отговорността на лекаря не може да бъде търсена по реда на чл. 204 и сл. от АПК, тъй като неговата дейност не е административна по смисъла на АПК. В конкретния случай обаче не са били извършвани никакви манипулации, тъй като от доказателствата по делото е видно, че в процесния период стоматологичният стол е бил в ремонт, а зъболекарят към Затвора – гр. Враца е бил в отпуск. Следователно в случая не се касае за контрол на качеството на извършваните медицински услуги, а за достъпа изобщо до такива. Задължението на ГД "ИН" във връзка с правомощията му по медицински въпроси е свързано със създаването на условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода съобразно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, което по същество е административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този ред на мисли дължима административна дейност съставлява изпълнението на задължението по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС за създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве и за медицинското обслужване на лишените от свобода лица съобразно Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Следователно и в съответствие с горепосочената разпоредба е налице твърдяното дължимо се по закон фактическо действие, на неизпълнението на което се основава предявеният иск за неимуществени вреди. Безспорно, както е приел и административният съд, е налице разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. За неосъществена или несъответна на медицинските стандарти и добра медицинска практика медицинска помощ, относима към здравословното състояние на едно лице, ГД "ИН" не може да носи отговорност. ГД "ИН" обаче носи отговорност за осигуряване на необходимото медицинско обслужване. В разпоредбата на чл. 133 от ЗИНЗС е разписано, че към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се създават медицински центрове, а съгласно чл. 134 от същия закон в тях се осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2. първична медицинска помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4. дентално обслужване; 5. профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Макар че видно от представеното пред първоинстанционния съд заверено копие от книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от дентална помощ, ответникът по касация Иванчев е отправил осем пъти искане в процесния период 12.07.2018 г. – 13.08.2018 г. към затворническата администрация за получаване на навременна медицинска помощ по чл. 134, т. 4 от ЗИНЗС, а именно – дентално обслужване, на същия не е осигурена такава, като съгласно медицинска справка от 21.08.2018 г, изготвена от д-р Кътев за периода 15.07.2018 г. – 30.07.2018 г, д-р Кътев в бил в редовен годишен отпуск, а за периода от 15.07.2018 г. – 15.08.2018 г. е проведен ремонт на стоматологичния стол, незавършен към 21.08.2018 г. Бездействието на администрацията на Затвора – гр. Враца е продиктувано от факта на започналото в Затвора – гр. София лечение на зъб, чието продължаване е следвало да бъде осигурено след преместването му в Затвора – гр. Враца и което не е осъществено в рамките на цял месец въпреки заявените за това искания, видно от представените по делото доказателства. В тази връзка са правилни и обосновани изводите на първоинстанционният съд, че Иванчев не е получил навременна дължима медицинска помощ по т. 4 от чл. 134 ЗИНЗС, което съставлява нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Наред с изложеното следва да се посочи, че видно от становище с вх. № 2482/31.10.2018 г., депозирано от д-р Кътев, лечението на пулпитния зъб на лишения от свобода е било наложително поради наличието на болка - обстоятелство, което се потвърждава и от факта, че Иванчев е вписан осем пъти в процесния период в книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска, в случая - дентална помощ. Касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства, че въпреки заявяваната от лишения от свобода нужда от дентална медицинска помощ, e предоставил дентално лечение на ищеца за периода 12.07.2018 г. – 13.08.2018 г. Предвид това претърпените от Иванчев вреди, които както правилно е съобразил първоинстанционният съд, съгласно чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, се предполагат до доказване на противното и следва да бъдат репарирани. С оглед на изложеното не са налице сочените касационни основания и решението като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода от спора и направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски, такива не дължат, тъй като по делото не е представен договор за правна помощ с адв. Юруков, отразяващ безплатно поемане на защитата по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) и основанието, на което се предоставя. В пълномощното, приложено към настоящото дело на л. 15 не е посочена нито разпоредбата на чл. 38, нито някое от основанията, по силата на което е осъществявано процесуалното представителство пред съда. При липсата на представени надлежни писмени доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин договорена безплатна адвокатска помощ на лице, което отговаря на изискването да е материално затруднено по т. 2 или да се намира в хипотеза на т. 3, не възниква и правото на присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,