Решение № 12780 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9312/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Т. П., чрез адв. Кръстева, срещу решение 8864/17.06.2024 г., постановено по адм. дело 2678/2024 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност на решението и постановяването му при съществени процесуални нарушения, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество ведно със законните последици. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът В. Н. Л. не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед 18-361/19.01.2024 г., издадена от началника на СГКК - София, с която по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отказано изменение в КККР на гр. Банкя, одобрена със заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяващо се в нанасяне границите на имот с идентификатор 02659.2195.1 от 170 кв.м. в съответствие с границата на част от имот с пл. 797, кв. 81а, нанесен в к.л. 6 по стар кадастрален план на гр. Банкя, емисия 1960 г., съгласно по скица-проект 15-1154301/30.10.2023 г. Прието е, че заповедна е издадена от компетентния орган, в кръга на правомощията му и при спазване на разписаната в ЗКИР процедура. След анализ на приложените към административната преписка доказателства и представените от страните е прието за безспорно установено, че вписаният в КР съсобственик на имота е възразил изрично срещу изменението на КК, което е индиция за спор за собственост и основание да се постанови процесния отказ. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че процесния отказ, материализиран в оспорената заповед, е постановен по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който изключва възможността за изменение на КККР при установена "индиция за спор за собственост", която е налице при изричното възразяване на вписания в КР собственик на засегнатия от процедираното изменение имот в случая В. Н. Л.. Нормата визира, че изменението е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. в исково производство, с влязло в сила съдебно решение, чиято сила на присъдено нещо се простира върху заявителя и вписания в КР съсобственик на имота. Безспорно е обстоятелството, че административният орган е съобразил депозираното възражение от вписания в КР заинтересован съсобственик В. Н. Л. на кадастралния обект, засегнат от изменението / имот с идентификатор имот 02659.2195.1679/. Това е достатъчно основание за постановяване на отказа за изменение на КК и КР по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР при индиция за наличие на спор за собственост. Именно поради това не следва да се обсъждат доводите по касационната жалба за източниците на вещни права за страните, още повече, че касаторката се легитимира като собственик на реална част от имота /170кв.м./, но без да е материализирана на място спорната граница. В тази връзка се явяват неоснователни и възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение чрез недопускане на съдебно-техническа експертиза за установяване границите на новонанасяния имот. Обжалваното решение не страда и от порока немотивираност, тъй като е съобразено с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК изложени са подробни съображения за спазена процедура и изискванията на чл. 54, ал. 2 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г., във вр. с § 1, т. 16 от ДР на Наредбата. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение