Решение № 8740 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5996/2015 г.

Решение № 8740 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5996/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искането на Димка Колева Нейкова и Генчо Дечков Нейков, двамата от гр. София, подадено чрез пълномощниците адв. Герон и адв. Миленова, за отмяна на влязло в сила решение № 3677 от 17.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10337/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 98 от 7.06.2013 г. по адм. д. № 26/2013 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. С последното е отхвърлена жалба на Димка Нейкова и Генчо Нейков срещу заповед № ДК-02-ЮИР-250/22.11.2012 г. на началника на РДНСК-ЮИР-РО-Стара Загора за премахване на незаконен строеж "Реконструкция на таван и покрив" на двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж, находяща се в УПИ IV 443, кв. 93 по плана на гр. Мъглиж. Искателите твърдят, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК, а именно - по надлежния съдебен ред е установена неистинност на заключенията на вещите лица инж. Динко Господинов и инж. Доротея Христова по назначените в първоинстанционното производство единични съдебно-технически експертизи, с които е обоснован съдебният акт. Сочат, че в резултат на проведено производство пред Районен съд - Казанлък за обезпечаване на доказателства по бъдещ иск - гр. д. № 1528/2014 г. на РС - Казанлък, в съдебно заседание от 5.03.3015 г. е прието заключение на съдебно-техническа експертиза от две вещи лица, което оборва констатациите на приетите единични технически експертизи, въз основа на които Административният съд - Стара Загора е обосновал правния си извод за законосъобразност на оспорената заповед за премахване на незаконен строеж, възприет и от касационната инстанция. Излагат доводи, че със заключението на експертизата в производството пред районния съд е опровергана истинността на приетите експертизи на вещите лица инж. Господинов и инж. Христова, поради което е изпълнено съдържанието на основанието по чл. 239, т. 2 АПК "по надлежния съдебен ред се установи неистинност...". Искат отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът - началникът на РДНСК Югоизточен район-РО-Стара Загора, оспорва искането за отмяна по съображения, изложени в писмено становище. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна. По същество е неоснователно. Димка Колева Нейкова и Генчо Дечков Нейков са обжалвали пред Административния съд - Стара Загора заповед № ДК-02-ЮИР-250/22.11.2012 г. на началника на РДНСК-ЮИР-РО-Стара Загора за премахване на незаконен строеж "Реконструкция на таван и покрив" на двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж, находяща се в УПИ IV 443, кв. 93 по плана на гр. Мъглиж. С решение № 98 от 7.06.2013 г. по адм. д. № 26/2013 г. по описа на Административен съд - Стара Загора жалбата е отхвърлена като неоснователна. В мотивите си административният съд е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, като се е обосновал защо съобразява в изводите си констатациите, изложени в заключенията на единичните технически експертизи. В производство по чл. 208 и сл. АПК, с решение № 3677 от 17.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10337/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, е оставен в сила първоинстанционния съдебен акт. Към искането за отмяна е приложено заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена за нуждите на гр. д. № 1528/2014 г. на РС - Казанлък, инициирано от настоящите искатели, за обезпечаване на доказателства по бъдещ иск. Заключението на назначените две вещи лица е прието в съдебно заседание от 5.03.3015 г. на районния съд. Според Нейкови, то опровергава приетите в съдебноадминистративното производство единични технически експертизи, поради което последните са неистински по смисъла на закона. Ответникът по искането за отмяна е приложил частна жалба срещу определението на Районния съд - Казанлък, с която установява, че определението не е влязло в сила. За да се произнесе, петчленният съдебен състав съобрази следното: Отмяната на влезли в сила съдебни актове, предвидена в АПК, е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. С оглед извънредния характер на това производство, неговият предмет е строго дефиниран. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК влезлият в сила съдебен акт се отменя, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Вещите лица в съдебното производство изготвят заключения по поставени от страните и съда въпроси, изискващи специални знания в определена област (чл. 195, ал. 1 ГПК). Пред съда те излагат и защитават становищата си, за което носят наказателна отговорност по чл. 291 НК. Установяване неистинност на заключение на вещо лице по надлежен съдебен ред означава, че следва да бъде установен източникът на неистинността, а това - по смисъла на закона, е установяване на престъпление (лъжесвидетелстване). Изискването престъпните обстоятелства да са установени по "надлежния съдебен ред" означава удостоверяването им с влязла в сила присъда на наказателния съд или решение на гражданския съд по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. В случая искателите не твърдят наличие на присъда или влязло в сила съдебно решение, а само проведено производство за обезпечаване на доказателства по бъдещ иск. От приложеното заключение на двете вещи лица е видно, че същите са определили и размера на вложените в строежа труд и материали, което сочи и на евентуален бъдещ иск за вреди. За да е изпълнено основанието по чл. 239, т. 2 АПК не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъпление - твърдяна неистинност на приетите по административното дело единични технически експертизи. Тя следва да се установи единствено по посочения по-горе съдебен ред. В тази връзка, наведените от искателите доводи, че не следва това основание да се прилага формално, е неоснователно. Обратното би означавало да се игнорира правния принцип за невиновност до доказване на противното. А доказването се провежда само с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Това е и смисълът, вложен от законодателя в изискването за установяване на неистинност "по надлежния съдебен ред". Останалите, изложени в искането за отмяна, доводи са свързани с правилността на фактическите констатации и правните изводи на съда. Те касаят правния спор по същество и са неотносими към извънинстанционното производство по чл. 239 АПК, явяващо се средство за отмяна на неправилни решения, но само при наличието на изчерпателно изброени в правната норма хипотези. Предвид изложеното, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав