Решение № 114 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2017 г.

Решение № 114 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по чл. 73, ал. 3 ЗЧСИ

Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието на РБ против решение от 23.10.2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 30/2016 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, с което по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ е уважено искането на Съвета на КЧСИ вх. № 1326/23.06.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител Н. Г., с район на действие Окръжен съд гр. Бургас, за три отделно посочени в искането нарушения, допуснати по изп. дело № 20147210400856 по описа на ЧСИ Н. Г., но не и в частта за посочения от Съвета размер на глобата от 3000 лв. Дисциплинарният състав, след като е приел за извършени посочените три нарушения, е определил наказание глоба, по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за всяко от нарушенията по отделно, като за първите две е наложил глоба в размер на 400 лв., а за третото нарушение, в размер на 1000 лева.

Оплакванията в жалбата на МП са, че след като е приел становището на вносителя по отношение вида на наказанието за извършените нарушения, размерът на наложената глоба е занижен и явно несправедлив Дисциплинарният състав правилно е изтъкнал, че нарушението на процедурата не е маловажно, но не е обосновал размера на наказанието. Нарушени са били разпоредби с обществена значимост, а нарушаването на императивни норми следва да се санкционира по-строго. Не са изтъкнати смекчаващи вината обстоятелства. Иска се частична отмяна на решението и налагане на глоба до размера от 3000 лева за извършените нарушения.

Ответникът по жалбата ЧСИ Н. Г. е заявил становище, с което оспорва жалбата. Решението е мотивирано. Отчетен е фактът, че законът не указва с какъв акт приключва изпълнителното производство, когато длъжникът директно заплати и удовлетвори взискателя след образуване на изпълнителното дело, т.е. извън случаите по чл. 433, ал. 1 ГПК. В момента е налице и е внесен законопроект за ЗИДГПК, който ще запълни тази законова празнота. При това положение дисциплинарният състав е отчел, че не следва да санкционира по-тежко ЧСИ за второто от посочените нарушения

Камарата на ЧСИ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. К., оспорва жалбата на МП и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Размерът на наказанието е мотивиран, съответен на нарушенията. Претендира разноски

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по дисциплинарно дело № 30/2016 г. е образувано по искане на СКЧСИ за налагане на наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ в размер на 3000 лева, за допуснати три нарушения по изп. дело № 20147210400856 по описа на ЧСИ Н. Г., както следва:

1. ЧСИ Н. Г. не се е произнесъл по подадено възражение от 9.12.2014 г. срещу приети по изпълнителното производство разноски за адвокат, като многократно надвишаващи предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални адвокатски възнаграждения .

1. ЧСИ Н. Г. е продължил изпълнителните действия, като е осъществил публична продан без годен изпълнителен титул след извършено погашение направо на взискателя, като плащането е потвърдено от пълномощника му и сам ЧСИ е приел, че първоначалният взискател е удовлетворен изцяло, но не е издал нарочен акт, че изпълнителното производство е свършено по отношение на този взискател . Производството е продължило поради присъединен с удостоверение взискател и Държавата (НАП), което е нарушение.

1. Въпреки че не е следвало да продължава изпълнението, след продажбата на недвижимите имоти и събиране на недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели сума, ЧСИ не е извършил разпределение по реда на чл. 460 ГПК.

В обясненията си, както и при становището си в хода на дисциплинарното производство, ЧСИ Н. Г. е оспорвал извършването на нарушенията, които дисциплинарния състав е приел за извършени и което обстоятелство в настоящето производство е безспорно между страните. Извън предмета на спора е и законосъобразността на вида наложено наказание, парична глоба.

По отношение размера на наложената глоба от 400 лева за нарушението по т. 1 от искането, в обжалваното решение е изтъкнато, че след като на длъжника [фирма] е била изпратена ПДИ, включваща разноски за адвокатско възнаграждение от 6867,49 лв, по делото е постъпило възражение от длъжника по приетия адвокатски хонорар. ЧСИ е запознал взискателя с възражението, след това е запознал длъжника с постъпилото възражение от взискателя, но не се произнесъл с нарочен акт. За това незаконосъобразно и виновно бездействие на ЧСИ да администрира разноските е преценено, че не е накърнено правото на длъжника да потърси съдебна защита. Второто нарушение е допуснато, тъй като при конкретните обстоятелства и като сам е приел за погасено вземането на първоначалния взискател, ЧСИ е следвало да прекрати производството, вместо да извършва публична продан за реализиране права на присъединен взискател с удостоверение по чл. 456 ГПК и вземанията на НАП. Въпросът за правомощията на ЧСИ в този случай обаче има спорно разрешение в доктрината, няма илзрична уредба в закона и според дисциплинарния състав за хипотеза като настоящата се формирани две противоположни практики Поради това изводът относно субективната страна на нарушението е разколебан, ЧСИ е действал по вътрешно убеждение . Дори да има нарушение, ЧСИ се е ръководел от стремежа да удовлетвори присъединените взискатели, титуляри на съществуващи вземания и не са настъпили вредни последици от действията. Най-тежко е санкционирано нарушението по т. 3 от искането, че не е приложен реда за извършване на разпределение, каквото не е предявявано по чл. 462 ГПК. Сумата от публичната продан не е била достатъчна за удовлетворяване на присъединенния взискател и Държавата, като с директни преводи ЧСИ превел държавните вземания към ТД на НАП, остатъка от сумата превел на присъединения взискател, след като удължал таксите в своя полза. Дисциплинарният състав е изтъкнал, че оправданията на ЧСИ Г. за фактически спазена поредност по чл. 136 ЗЗД не изключва основанието за санкционирането му, тъй като нарушението не е маловажно По отношение размера на наложеното наказание глоба в размери под средния за всяко от нарушенията е изтъкнато чистото дисциплинарно минало и липсата на вредни последици.

При тези съображения на дисциплинарния орган и обсотятелствата по делото, които са ги обусловили, искането за завишаване размера на наложеното наказание глоба е немотивирано . Обжалваното решение действително е необосновано и немотивирано в една част, само че в друга, а не в поддържаната от жалбоподателя МП насока. По отношение характера и естеството на посоченото в т. 2 от искането нарушение данните по делото не подкрепят извод то да е извършено. Не се установяват обстоятелства попадащи в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1, ГПК. Длъжникът е извършил плащане направо на взискателя, след срока за доброволно изпалнение. Първоначалният взискател е депозирал становище, че извършиното в негова полза плащане е прието но е заявил, че то не покрива разноските, които е направил след завеждане на изпълнителното дело и след връчване на ПДИ до момента на плащането. Касае се за действие на дължника, предприето по висящо изпълнително дело и значително след двуседмичния срок по ПДИ (връчена на 3.12.2014 г.). Установеният паричен превод по платежното нареждане от 31.03.2015 г. е в размер на 25 000 лева, който дори не е в размера, посочен в поканата -сумата 25189,31 лв към 13.11.2014 г. Не е дадено съгласие от взискателя за поисканото от длъжника прекратяване. С молба от 3.04.2015 г. взискателят Д. Б. е посочил размера на допълнителните си разноски, като няма данни молбата да е разгледана и да обусловила някакви действия, или актове на ЧСИ по делото. При тези факти не може да се направи извод да е извършено конкретно вмененото в т. 1 от искането дисциплинарно нарушение, макар че неизясняването на обстоятелствата по възникнало основание за прекратяване на изпълнителното дело, настъпило ли е то и в кой момент, се дължи отчасти на бездействието на ЧСИ Г. при отразяване на релевантните факти по изпълнителното дело и разглеждане исканията на страните, което е негово служебно задължение.

Оспорваната в жалбата разлика в размера на глобата, над сумата 1800 лева до поддържания от вносителя размер на глобата от 3000 лева, поначало не свидетелства за явна несправедливост на наказанието по смисъла на закона. Съображенията на дисциплинарния състав, че на ЧСИ Г. не са налагани други наказания, че се касае за немаловажни, но формални нарушения, от които най-съществено е, че не е изпълнил задължението си да извърши разпределение по законния ред на чл. чл. 460 ГПК, са законосъобразни. Те кореспондират с данните по делото и дават основание да бъде споделен изводът, че наложени в този размер, глобите ще постигнат целта си ЧСИ Н. Г. да не допуска подобни нарушения в практиката си занапред.

Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Ответникът ЧСИ Н. Г. не претендира разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на КЧСИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Предвид горното, Върховният касационен съд, III г. о.