Решение № 12447 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2014 г.

Решение № 12447 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Даниел Добромиров Жечев от гр. Шумен срещу решение № 102 от 21.12.2013 г., постановено по адм. д. № 228/2013 г. по описа на АС-Шумен, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 94-Д-433/26.08.2013 г. на кмета на община - Шумен. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 208 от АПК, както и в противоречие с основните човешки права, разписани в Европейската конвенция за правата на човека. Моли касационната инстанция да спре производството по делото на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБългария и да сезира Конституционния съд с искане за установяване противоконституционност на разпоредбите на чл. 21 а от Закона за териториалното и селищно устройство /ЗТСУ/- отменен и на съответстващия му чл. 16 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Редовно призован за съдебно заседание, Даниел Жечев се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като незаконосъобразно по съображения, развити в жалбата. Поддържа искането си по чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Ответникът, кметът на община - Шумен, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, спрямо които обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Шумен е отхвърлил жалбата на Даниел Жечев срещу изричния отказ на кмета на община- Шумен, обективиран в негово писмо изх. № 94-Д-433/26.08.2013 г. да изплати на Жечев обезщетение за отчуждени със ПУП, утвърден със заповед от 1998 г., за улици и трафопост около 160 кв. м. от притежавания от него УПИ ХII -9359 в кв. 449 по плана на гр. Шумен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Шумен, след подробно обсъждане доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната цялост, е приел, че обжалваният изричен отказ е постановен от компетентен административен орган, съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извода, че административният акт е издаден и в съответствие с материалноправните разпоредби. Според АС-Шумен квадратурата от около 160 кв. м., за която Данаил Жечев претендира равностойно обезщетение, е била отчуждена и е станала общинска собственост още със Заповед № РД-25-798/25.08.1998 г. на кмета на община-Шумен, с която е утвърден ЗРП, предвиждащ първично обособяване на парцел за жилищни нужди за имота на жалбоподателя и първично прокарване на улици от двете страни на същия парцел. С оглед гореизложеното и на основание чл. 21а и чл. 93, ал. 1 от тогава действащия ЗТСУ (отм.) и чл. 262 от ППЗТСУ / действащ към 1998 г., а понастоящем- отменен/ застроителният и регулационен план, предвиждащ първично прокарване на улици има незабавно вещноправно действие, като в тази хипотеза всеки собственик на урегулиран парцел отстъпва безвъзмездно място до 6 метра пред лицето на собствения си парцел за улица, а отчужденията за сгради, постройки, съоръжение и трайни насаждения и други подобрения в местата са за сметка на съответната община. Доколкото Жечев е придобил имота чрез възмездна сделка едва през 2004 г. - т. е. след директния отчуждителен ефект на плана от 1998 г., същият не е получил в собственост предвидените за улици около 140 кв. м., тъй като към 2004 г. те вече не са били в патримониума на праводателите му, а по закон никой не може да прехвърли повече права, отколкото самият той притежава. Отделно от гореизложеното и въпреки разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) административният съд е приел за неоснователна и претенцията на Жечев за получаване на обезщетение за паянтовата постройка, доколкото, съгласно титула му за собственост от 2004 г., същият е придобил празно дворно място, без постройка в него. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- Шумен. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон поради обстоятелството, че, тъй като регулацията от 1998 г. не била приложена и към настоящия момент, а от придобиването на имота към 2004 г. били изтекли 5 години, в които всички заинтересовани следвало да възразят срещу придобиването на 800 кв. м. по нотариален акт, и такива възражения липсвали, то касаторът бил правоимащ- собственик на всичките 800 кв. м., а претенцията на общината за собственост върху отчуждената част от имота била погасена по давност. Правилно АССГ е приел, че, предвид директният отчуждителен ефект на заповедта от 1998 г., с която се извършва първично регулиране на имота за жилищно застрояване с първично прокарване на улици съгласно разпоредбата на чл. 21а от ЗТСУ /отм/., към датата на прехвърлителната сделка от 2004 г. праводателите на Даниел Жечев са му прехвърлили вече урегулиран парцел, намален с предвидените за улици квадратури. Независимо от обстоятелството, че в нотариалния акт се прехвърля площ от 800 кв. м., сделката има транслативен ефект за по-малка квадратура - 800 кв. м., намалени с около 160 кв. м., предвидени за улици и трафопост, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Предвид горното правилно съдът е приел, че жалбата на Жечев срещу писмото-отказ на кмета на гр. Шумен за изплащане на обезщетение за квадратурата от около 160 кв. от имота е неоснователна, тъй като същият няма материалното право на подобно обезщетение, тъй като никога не е придобил собственост върху същата квадратура. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение на АС- Шумен като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователно се явява и искането на касатора за спиране на производството по делото и отнасяне на въпроса за конституционосъобразността на разпоредбите на чл. 21 а от ЗТСУ (отм.), съответно - на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ с чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБългария. Първо - иска се проверка за конституционосъобразност на една вече отменена законова разпоредба и на действаща такава, която обаче, не е приложима в случая. Второ - разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията предвижда суверенна преценка на състав на ВАС за наличие на противоречие на законов текст с конституционен такъв, а не задължение на съда да се произнесе по всяко искане на страна в административното производство по такова искане. Настоящият състав на ВАС намира, че не е налице противоконституционност на разпоредбите на чл. 21а от ЗТСУ (отм.) и чл. 16, ал. 1 от ЗУТ с разпоредбата на чл. 17 от Конституцията. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение