Решение № 12215 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Си.Ен" ЕООД, чрез адв. Минева, срещу решение 2094/21.06.2024 г., постановено по адм. дело 116/2024 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед РД 22-67/11.01.2024 г. на кмета на Община Велико Търново за премахване на незаконен строеж насип, изпълнен в ПИ 000583.28.11, 000583.28.12, 000583.28.18, 000583.28.20 и 000583.501.9519 по КК и КР на [населено място], общ. Велико Търново. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Велико Търново, чрез юрк. Йонкова , в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РД 22-67/11.01.2024 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е разпоредено премахване на незаконен строеж насип, изпълнен в ПИ 000583.28.11, 000583.28.12, 000583.28.18, 000583.28.20 и 000583.501.9519 по КК и КР на [населено място], общ. Велико Търново. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличието на визираните в заповедта основания по т.1 и т.2, ал.2 на чл.225 ЗУТ. След подробно обсъждане на заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото /вкл. гласните доказателства/ и приложената административна преписка, първоинстанционният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, непопадащ в хипотезата на чл.151, ал.1, т.5 ЗУТ, който е изграден след м. януари 2018г., а през 2023г. е подравнен терена с разстилане на насипаната земна маса на по-голяма площ. Изложени са мотиви и за непопадане на процесния незаконен строеж в режим на търпимост по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с оглед времевия период на изграждането му. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт ВТ-3431-469/20.03.2023г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ несвързан скален материал и земни маси, насипани в западната част на ПИ 000583.28.12, западната и централната част на ПИ 000583.28.18 и в източната част на ПИ 000583.28.11 и ПИ 000583.28.20, както и частично в общински имот ПИ 000583.501.9519 , с описаните в констативния акт и процесната заповед местонахождение и параметри , изграден в нарушение изискванията по чл.148,ал.1, ал.2 и ал.4 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, от което следва, че заповедта е издадена на съответно правно основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Налице е и второто основание по т.1, ал.2, чл.225 ЗУТ, тъй като е безспорно по делото обстоятелството, че процесния насип е изпълнен в неурегулирани имоти. От заключението на СТЕ се потвърждава и неприложимостта на хипотезата на чл.151, ал.1, т.5 ЗУТ, тъй като процесният насип е формиран не само от насипвания, но и след отнемане от оформения насип, с последващо подравняване и уплътняване, както и допълнително насипване на някои участъци със скални и земни маси и с инертни материали , а общата приблизителна площ в петте поземлени имота е около 4 070 кв. м със средна височина на насипа от 1,60м. и заравняване с наклон север запад. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по реда на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,