Решение № 6373 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14316/2014 г.

Решение № 6373 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14316/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на "Диана-Тур" АД /н/, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. "Жеравна" № 15, подадена чрез синдика на дружеството - Димитър Валентинов Богданов, срещу решение № 26 от 12.09.2014 г., постановено по адм. дело № 113/2014 г по описа на Административен съд - Разград, в частта, с която е изменен Акт за установяване на задължение по декларация № Л-1/16.12.2013 г., издаден от орган по приходите - старши специалист в Дирекция "Финанси и бюджет" при Община Лозница, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция "Финанси и бюджет" при Община Лозница относно определените на дружеството задължения за периода 2008 - 2012 г., като е намален размерът на дължимата такса битови отпадъци, както следва: на 1729.41 лева за 2008 г.; на 2571.06 лева за 2009 г.: на 2571,06 лева за 2010 г., на 2917,53 лева за 2012 г. и размерът на изтеклата лихва върху начислените данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, както следва: на 2368.41 лева за 2008 г. и на 2213,33. лева за 2009 г., както и в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД № Л-1/16.12.2013 г. по отношение на установените размери на данъка върху недвижимите имоти за периода 2008 - 2012 г., таксата битови отпадъци за 2011 г. и установените размери на изтеклите лихви върху ДНИ и ТБО за 2010, 2011 и 2012 г. Касаторът оспорва решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска решението да бъде отменено, а спорът - решен по същество. Ответникът - директорът на дирекция "Финанси и бюджет" при Община Лозница, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на АС - Разград. Претендира съдебни разноски в размер на 150 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 26 от 12.09.2014 г., постановено по адм. дело № 113/2014 г. в оспорената част, Административен съд - Разград е изменил Акт за установяване на задължение по декларация № Л-1/16.12.2013 г., издаден от старши специалист в Дирекция "Финанси и бюджет" при Община Лозница, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция "Финанси и бюджет" при Община Лозница, относно определените на дружеството задължения за периода 2008 - 2012 г., като е намалил размера на дължимата такса битови отпадъци, както следва: на 1729.41 лева за 2008 г.; на 2571.06 лева за 2009 г.: на 2571,06 лева за 2010 г., на 2917,53 лева - за 2012 г. и размера на изтеклата лихва върху начислените данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, както следва: на 2368.41 лева за 2008 г. и на 2213,33. лева за 2009 г., и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД № Л-1/16.12.2013 г. по отношение на установените размери на данъка върху недвижимите имоти за периода 2008 - 2012 г., таксата битови отпадъци за 2011 г. и установените размери на изтеклите лихви върху ДНИ и ТБО за 2010, 2011 и 2012 г. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че дружеството-жалбоподател е собственик на недвижим имот - земя и сграда, находяща се в гр. Лозница, Разградска област, ул. "Дружба" № 6. Въз основа на представените по делото материали, съдът е установил, че на дружеството не е начислена такса за компонента "сметосъбиране и сметоизвозване", а така определеното задължение се отнася само за компонентите " обезвреждане на битови отпадъци в депа" и "поддържане чистота на териториите за обществено ползване". По делото няма данни задължението за ТБО за 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 г. за посочения недвижим имот да е заплащано от жалбоподателя до датата на издаване на акта. По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, която е установила размера на дължимата ТБО за периода 2008 - 2012 г., както и размера на дължимите лихви. При така установените релевантни за спорното право юридически факти, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, и съобразно нормите на Наредба № 7 на Общински съвет Лозница за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Лозница, действала през процесния период. Съдът е приел също, че от представените писмени доказателствата по делото, безспорно се установява, че услугите по поддържане чистота на териториите за обществено ползване и по обезвреждане на битови отпадъци в депа са предоставяни и не е налице някое от изключенията по чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД в обжалваната част. Решението е правилно. Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В случая спорът е относно определените в процесния акт такса "обезвреждане на битови отпадъци в депо" и такса за "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Тези две компоненти на ТБО са дължими винаги, изключения допуска само разпоредбата на чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ - и то при строго определени условия. Не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване само, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. За обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. Видно от данните по делото, обезвреждането на битови отпадъци от територията на цялата община се е извършвало до 2010 в депо в гр. Лозница, а от август 2010 г. - в депо в гр. Разград. Съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. В случая не е налице визираната хипотеза, т. к. от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че за територията на община Лозница съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо. С оглед изричната разпоредба на чл. 71 ЗМДТ решаващият съд е счел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ. Въз основа това е направил правилен правен извод, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения се дължи. Относно дължимостта на таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване настоящата инстанция намира следното: според законовото предписание на чл. 71, т. 2 ЗМДТ дължимостта на тази компонента от ТБО зависи от обстоятелството дали услугата реално се предоставя. Естеството на услугата е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци. По делото е установено, че имотът на дружеството попада в район, в който услугата се предоставя. Представени са доказателства /фактури, отчети на общинско предприятие "Лозстрой" за изразходване на средства по сметосъбирането и сметоизвозването на битови отпадъци и поддържане на териториите за обществено ползване, фактури за почистване и запръстяване на сметище/, от които може да се направи обоснован извод, че тази услуга реално е извършвана на територията на населеното място, с оглед на което правилен е изводът на съда, че ТБО за периода 2008 - 2012 г. за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се дължи. Недължимост на услугата, както вече бе отбелязано, може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. Следва да се отбележи, че таксата за услугата - "чистота на териториите за обществено ползване" се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Настоящата инстанция споделя изцяло съображенията на АС - Разград и относно дължимостта на определения ДНИ за процесния период. Доколкото обаче в касационната жалба не са направени конкретни оплаквания по отношение определения ДНИ, ВАС, в настоящия си състав, счита, че не следва да преповтаря доводите на първата инстанция относно законосъобразността на АУЗД в частта, с която са определени задължения на касатора за ДНИ за периода 2008 - 2012 г. При това положение Административен съд - Разград правилно е изменил Акт за установяване на задължение по декларация № Л-1/16.12.2013 г., издаден от старши специалист в Дирекция "Финанси и бюджет" при Община Лозница, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция "Финанси и бюджет" при Община Лозница, относно определените на дружеството задължения за периода 2008 - 2012 г., като е намалил размера на дължимата такса битови отпадъци, както следва: на 1729.41 лева за 2008 г.; на 2571.06 лева за 2009 г.: на 2571,06 лева за 2010 г., на 2917,53 лева - за 2012 г. и размера на изтеклата лихва върху начислените данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, както следва: на 2368.41 лева за 2008 г. и на 2213,33 лева за 2009 г., и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД № Л-1/16.12.2013 г. по отношение на установените размери на данъка върху недвижимите имоти за периода 2008 - 2012 г., таксата битови отпадъци за 2011 г. и установените размери на изтеклите лихви върху ДНИ и ТБО за 2010, 2011 и 2012 г. Предвид изложените по-горе съображения, решението на АС - Разград в обжалваната част, не страда от пороците, поддържани от касатора, както от такива, за които съдът, по силата на чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски е основателно, предвид крайния изход на спора и доказано, с оглед на което същото следва да се уважи, като касаторът бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лева - разноски по делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд