Решение № 6732 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1441/2009 г.

Решение № 6732 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1441/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Монтана, подадена от пълномощникът и процесуален представител мл. юрк. Вл. Йорданов срещу решение от 20.12.2008 г. по адм. д. № 410/2008 г. по описа на Административен съд - Монтана. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира отмяната му със законните последици. Ответниците не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, административният съд е прогласил нищожността на нареждане изх. № 51-00-285 от 20.03.2007 г. на началника на РДНСК - Монтана, с което е наредено на Робова в качеството й на собственик на гараж, находящ се в УПИ V-3587, кв. 188 по плана на гр. Лом и по повод извършвана проверка да осигури достъп в имота като представи съответна строителна документация на 28.03.2007 г. в 10ч. Прието е, че обжалвания акт съдържа волеизявление на административен орган, насочено към създаването на две задължения за действия на адресата си, поради което представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 145, ал. 1 вр. чл. 21, ал. 1 АПК. В тази връзка процесното нареждане е квалифицирано като заповед по чл. 194, ал. 1 ЗУТ, за издаване на която е законово овластен единствено началника на ДНСК, без уредена възможност за делегиране на правомощия на трети лица. Решение е правилно, обосновано и постановено при липса на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е обстоятелството, че процесното писмено нареждане е издадено от началника на РДНСК - Монтана, като с него се разпорежда осигуряване на достъп до собствения на жалбоподателката гараж в УПИ V-3587, кв. 188 по плана на гр. Лом и представяне на строителна документация. Разпоредбите на чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 5, т. 1 ЗУТ и чл. 222, ал. 1 ЗУТ, не регламентират възможност за делегация на правомощия от началника на ДНСК, вкл. и в полза на началниците на РДНСК. Предвид това изводът на административният съд за нищожност на процесното писмено нареждане, съставляващо частично по съдържание акт по чл. 194, ал. 1 ЗУТ е правилен, тъй като не е налице изискуемата компетентност на органа, издател на акта. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение