Решение № 3092 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5804/2024 г.

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Стоянова, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение 2123/29.03.2024г. постановено по адм. дело 1355/ 2024г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се съдебното решение за неправилно, поради това, че съдът не е разгледал и обсъдил всички изложени факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди се, че постановявайки обжалваното решение КЕВР излиза извън своята компетентност, като няма правомощие да определи кой клиент има качеството битов и кой клиент има качеството небитов. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на Комисията. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Дуевски, моли да се отхвърли, касационната жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД. Счита първоинстанционният съдебен акт за правилен и законосъобразен и като такъв моли да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя в тази насока писмени бележки. Ответникът Ц. В. Д. не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение Ж-1112 от 22.12.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени, следните задължителни указания на дружествата: 1./ В седемдневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на Ц. В. Д. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект с ИТН 4181838, находящ се на адрес: гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 170, ет. 1, офис- 6 и в седмодневен срок след изпълнение на т. 1, да уведоми Комисията за предприетите действия. С обжалваното съдебно решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД срещу Решение Ж-1112 от 22.12.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да приеме този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, е направил извод за неоснователност на оспорването. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт - Решение Ж-1112 от 22.12.2023г. на КЕВР, е издаден от компетентен орган. В хода на проведеното административно производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е преценил, че са спазени изискванията за форма на акта, от формална страна, като той съдържа фактически и правни основания с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Приел, че атакуваното решение на КЕВР е законосъобразно и постановено в съответствие с правните норми и установената съдебна практика. Намерил, че при преценката на материалноправната законосъобразност на оспорения акт и съобразяване на §1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ относно понятията "битов клиент и "небитов клиент", че разделението на клиентите на битови и небитови се определя в зависимост от нуждите, които ще бъдат задоволявани със закупуваната енергия, дали енергията ще се потребява за собствени битови или небитови нужди, а не е обусловено от предназначението на обектите, за които ще я закупуват, както твърди жалбоподателя. Съдът е приел, че изводите и дадените задължителни указания са законосъобразни, предвид това, че клиентът е представил доказателства, че обектът за който се иска промяната, се ползва за битови нужди. Поради тези доводи жалбата, по която е било образувано съдебното производство, като неоснователна е била отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на административния съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани изводи. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за липсата на пълни и конкретни мотиви в обжалваното съдебно решение, тъй като липсвало обсъждане на всички повдигнати възражения. Административният съд в съдебния акт е обсъдил приобщените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните - чл. 235, ал. 2 ГПК, чл.172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен, поради нарушения на материалния закон. Правилна е преценката на адм. съд, че КЕВР е взела аргументирано и обосновано решение на база изготвения подробен писмен доклад и проучване на обстоятелствата при предоставянето на електрическа енергия при изпълнение на указанията, дадени с Решение 8353 от 11.08.2023г., постановено по адм. дело 1786/ 2023г. на Върховния административен съд, трето отделение. Изследвани са обективно съществуващите данни, относно вида на потреблението, като е дадена възможност на заявителя с допустими доказателства да подкрепи своето искане. В конкретния случай, начинът на фактическото ползване на обект офис, находящ се на адрес: гр. Бургас, ж.к Славейков, бл.170, ет.1, офис- 6 ще определи вида на доставяната електрическа енергия и съответно- нейната цена. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, че водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не формалното предназначение на същия. Поради и това промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ, каквото е и основното възражение в касационната жалба. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент", клиент купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. Представеното по делото Удостоверение от 28.11.2023 г., издадено от Община Бургас, според което обекта гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 170, ет. 1, офис- 6 е основно жилище и се ползва за жилищни нужди, подкрепя тезата, че от своя страна е помещение, предназначено за живеене или място, пригодено за живеене, което изпълнява дефиницията за жилище. С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал.1, ал.5 и ал.7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал.2 от Наредба 3/ 2013г., като е дала задължителни указания на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД. При тези данни по делото административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното от пълномощника на ответника- КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъдат осъдени касаторите да заплатят на КЕВР разноски за юрисконсулт от всяко дружество по 100 лв., общо в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение