Решение № 15572 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3417/2012 г.

Решение № 15572 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3417/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Образувано е по жалба на Аделина Аркадиева Банакиева-Иванова от с. Кокаляне, област София, против административно решение № 25 от 01.02.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 4, § 2 от регламент (ЕО) № 337/1997 и чл. 15 от регламент (ЕО) № 865/2006 на жалбоподателката е отказано издаването на разрешително за внос по чл. 4, § 2 от регламент (ЕО) № 338/97 в рамките на Европейската общност на екземплярите от вида зелен тукан (Pteroglossus viridis) съгласно сертификат по CITES за реекспорт № TR181111/34/1087, издаден на 29.11.2011 г. от Турция. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е издадено в нарушение на изискванията за форма, в противоречие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Моли обжалваното решение на Министъра на околната среда и водите да бъде отменено. Ответната страна - министърът на околната среда и водите чрез процесуалния си представител юрк. Антонова, изразява становище за неоснователност на жалбата с искане за присъждане на разноски. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, трето отделение констатира следното: Видно от данните в приложената административна преписка и по конкретно протокол за ЩМП № 1614/18.12.2011 г. на 18.12.2011 г. около 15.00 ч. жалбоподателката Аделина Иванова, заедно с други двама български граждани - Георги Пачеджиев и Владимир Иванов с лек автомобил рег. № СА8209МВ, управляван от жалбоподателката, влезли на територията на Р България от Р Турция през МП "Капитан Андреево". Същите превозвали в лекия автомобил 12 броя защитени птици от вида зелен тукан, които се опитали да пренесат на територията на Р България. Същите не са крили това обстоятелство от митническите служители като за желания от тях внос са представили следните документи: 3 бр. фактури за закупуването им - по 4 броя птици от посочения вид на името на всеки от тримата пътуващи в автомобила, придружени със 3 бр. сертификати по CITES за реекспорт, издадени от компетентните за това органи в Р Турция, като издаденият на името на жалбоподателката сертификат е № TR 181111834/1087 (л. 29 по делото). След разменени уведомления на Агенция Митници МП "Капитан Андреево" с Министерство на околната среда и водите (л. 45-48 по делото) е прието, че за вноса на птиците от този защитен вид на територията на Р България като част от Европейския съюз, липсва изискуемия сертификат CITES за внос, поради което птиците са били задържани на митническия пункт видно от разписка № 0020688 (л. 23), след което видно от Приемателно-предавателен протокол (л. 44) са били предадени на отговорно пазене на служител на СНЦ "Зелени балкани" Стара Загора и извозени до Зоопарка в гр. София за отглеждане до предприемане на мерки по конфискуването им. От жалбоподателката и другите двама пътници са били иззети и оригиналните сертификати по CITES за реекспорт. По делото са налице данни за съставяне на актове за установяване на административни нарушения срещу трите лица, опитали се да въведат на територията на Р България птиците от цитирания по-горе защитен вид. След горните събития жалбоподателката Аделина Иванова е депозирала до Министерство на околната среда и водите (явяващ се "контролен орган" по см. на чл. 2, б. ж от Регламент (ЕО) 338/1997) заявление по образец с вх. № НСЗП 1292/27.12.2011 г. за издаване на разрешително за внос на птици от дивата природа, без пръстени и чипове, на неопределена възраст - 4 броя от вида зелен тукан - Pteroglossus viridis. Към това заявление Аделина Иванова е приложила копие за платена дължима такса за издаване на сертификата, наличните документи за внос - фактурата, удостоверяваща закупуването на птиците от Аделина Иванова в Турция и сертификата по CITES за реекспорт, издаден от компетентните за това турски власти, както декларация за липса на публични държавни и общински задължения. По подаденото от Аделина Иванова заявление по образец с вх. № НСЗП 1292/27.12.2011 г. по производство по чл. 73, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) министърът на околната среда и водите е постановил обжалваното решение № 25/01.02.2012 г., с което на основание чл. 4, § 2 от Регламент (ЕО) № 338/1997 г. и чл. 15 от Регламент (ЕО) № 865/2006 е отказал издаването на разрешително за внос по чл. 4, § 2 от Регламент (ЕО) № 338/1997 г. в рамките на Европейската общност на екземплярите от вида зелен тукан (Pteroglossus viridis) по сертификат по CITES за реекспорт № TR 181111/34/1087, издаден на 29.11.2011 г. от Турция. Административният орган е мотивирал отказа си с обстоятелството, че разпоредбата на чл. 4, § 2 от Регламент (ЕО) № 338/1997 г. изисква разрешителното за внос да е издадено предварително - т. е. да е представено на митническия пункт, на който и в датата на която се осъществява въвеждането на птиците, а не след това, както и с обстоятелството, че към датата на задържането на птиците - 19.12.2011 г. дори няма внесено заявление или уведомление по чл. 15 от регламент (ЕО) № 865/2006 г. за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 338/1997 за внос на екземпляри от вида зелен тукан от страна на жалбоподателката Аделина Иванова. Обжалваното решение № 25/01.02.2012 г. на министъра на околната среда и водите е съобщено на Аделина Иванова с писмо изх. № НСЗП-1292/02.02.2012 г., получено от Георги Пачеджиев на 17.02.2012 г., видно от саморъчното отбелязване датата на получаване на гърба на писмото (л. 14 по делото). Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, Върховният административен съд, III отделение, приема следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Видно от разпоредбите на чл. 2, б. "ж" и "з" от Регламент (ЕО) № 338/97 г. и чл. 80 от ЗБР, именно министърът на околната среда и водите е компетентен да се произнесе по подадено заявление за разрешително по чл. 80 от ЗБР в качеството му на управителен орган на държава-членка по местоназначение на внасяните птици. От тук следва изводът, че оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган. След извършената проверка настоящата инстанция установи, че при постановяване на решението не са допуснати твърдените от жалбоподателката съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до неговата незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. Неоснователни са оплакванията на Аделина Иванова за липса на мотиви на решението. Същото съдържа както фактическите, така и правни основания за издаването му. В него е посочена липсата на предварително издадено разрешително за внос на птиците от защитения вид, каквото следва да е налице към момента на въвеждане на защитените екземпляри на територията на Р България, както и че то следва да бъде представено на митническия пункт. Това е изискване по чл. 4, § 2 от регламент (ЕО) № 338/97 г. Също така е посочено и липсата на подадено заявление за издаване на такова разрешително или уведомление по чл. 15 от регламент (ЕО) № 865 към датата на задържане на птиците. Не са допуснати и твърдените от жалбоподателката съществени нарушения на процедурата по издаване на решението, изразяващи се в неизискване в разписания в чл. 83, ал. 1 от ЗБР 5-дневен срок от постъпване на заявлението на становище от научния консултативен орган по чл. 72 от същия закон. Неизискването на такова становище би било нарушение на административнопроизводствените правила, ако се касаеше за своевременно и предварително подадено заявление за издаване на разрешително - т. е. преди датата на въвеждане на птиците на територията на Р България. В конкретния случай отказът е мотивиран с обстоятелството, че към датата на целения внос на птиците и тяхното задържане такова предварително разрешително за внос липсва и дори не е подадено заявление за издаването му. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Видно от разпоредбата на чл. 4, § 2 от регламент (ЕО) № 338/1997 г., посочена като основание за постановения отказ, въвеждането в общността на екземпляри от видовете, вписани в приложение Б подлежи на извършване на необходимите проверки и предварителното представяне в митницата на пункта на внасяне на разрешително за внос, издадено от управителния орган на държавата членка по местоназначение. Подобно изискване за предварително заявяване на това разрешение е въведено и в чл. 13 отРегламент (ЕО) № 865/2006 г. за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 338/97 г. Съгласно § 2 от този чл. 13 разрешение за подлагане екземплярите на митническа проверка дори не се разрешава преди представянето на исканите документи. В случая неприложима е и разпоредбата на чл. 15 от регламент (ЕО) № 865/2006 г. за издаване на разрешително със задна дата, тъй като, за да се приложи тази възможност МОСВ, след консултация с компетентните органи на трета страна (Турция) следва да се убеди, че съществуващите нередности не се отнасят за вносителя на екземплярите и че той отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 338/97. Обстоятелството, че към датата на въвеждането на птиците на територията на Р България Аделина Иванова не е подала дори заявление за издаване на разрешително за внос убеждава компетентните органи в Р България, че нередностите в представените документи се дължи на нейното недобросъвестно поведение - т. е. причината е във вносителя и изключението по чл. 15 е неприложимо в случая. Неоснователни са твърденията на жалбоподателката за приложимост на режим, различен от този по чл. 4, § 2 от Регламент (ЕО) № 338/97 г. С оглед изложените съображения не се установява наличие на основанията за отмяна на оспореното административно решение, предвидени в чл. 146 АПК, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Следва да бъде уважено искането на Министерство на околната среда и водите за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разглежданото дело е без определен материален интерес, поради което размерът на възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - т. е. разноски в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд - III отделение,