Решение № 12258 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6602/2010 г.

Решение № 12258 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6602/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет против решение № 4531 от 08.04.2010 г. по адм. дело № 11335/2009 г. на Върховния административен съд, III отделение. С обжалваното решение е отменено по жалба на Акил Мохамед Радат, гражданин на Ирак, решение № 347/03.08.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС в частта му относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут и е постановено изпращане на административната преписка на председателя на ДАБ за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания. Касаторът поддържа неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити съображения в касационната жалба моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - Акил Мохамед Радат, чрез процесуалния си представител адв. Тошев оспорва касационната жалба. Участващият в производството по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания, приема касационната жалба за неоснователна поради следното: С решение № 347/03.08.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ на молителя е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците. По жалба на Акил Мохамед Радат, гражданин на Ирак, против отказа за предоставяне на хуманитарен статут, тричленен състав на Върховния административен съд е отменил решението на председателя на ДАБ в посочената част и е постановил изпращане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне в срока по чл. 90, ал. 2 ЗУБ съобразно дадените от съда указания. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е необосновано. Приел е, че административният орган е постановил отказа си, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, като решението се основава на вътрешнопротиворечиви мотиви относно принадлежността на молителя към рискова социална група, както и относно обстановката и сигурността на иракските граждани, населяващи гр. Мосул, провинция Нинева, а освен това не е заявено в решението ясно твърдение относно факта налице ли е или не въоръжен конфликт в гр. Мосул, провинция Нинева към момента на издаване на административния акт. Необосноваността на процесното решение на ДАБ произтича от непредставянето по делото на информационна справка № 2122/20.07.2009 г. на Министерството на външните работи относно обстановката в Република Ирак, на която справка административният орган се е позовал при издаването на оспорения отказ. Така постановеното решение е правилно. Правилен е изводът на съда, че отказът е постановен въз основа на противоречиви мотиви. Възприемайки данните за обстановката в Ирак, посочени в справка на МВнР с вх. № 2122/20.07.2009 г., административният орган е посочил в решението си, че сигурността в гр. Мосул и общо в провинция Нинева (откъдето идва молителят) е един от най-сериозните проблеми в момента в Ирак, също че обстановката там ескалира от 2006 г., като през различните периоди мотивите и противоборстващите страни се променят. В същото време е приел, че за който и да било район или провинция на Ирак липсват основания да се определи като такъв с безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт, в резултат на което е достигнал до извода, че за кандидата няма реална опасност от тежки посегателства при завръщане в родината му. Както правилно е приел първоинстанционният съд, изследването на въпроса налице ли е "безогледно насилие" е относимо към прилагането на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО от 29.04.2004 г., но не е съобразено с по-широкия обхват на защита в националното ни законодателство, уредена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, предвиждаща наличие единствено на насилие в случай на въоръжен конфликт. В тази връзка правилна е и констатацията на тричленния състав на ВАС, че в оспорения пред него административен акт липсва ясно заявено становище по въпроса налице ли е или не въоръжен конфликт в гр. Мосул и провинция Нинева към момента на поисканата хуманитарна закрила. По този начин, като не е изяснил основни факти и обстоятелства от значение за случая, административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 75, ал. 2 ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Като е достигнал до тези изводи и е отменил решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,