Решение № 2109 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9536/2016 г.
ВАСII отделение20.02.2017 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 116 от 15.06.2016 г., постановено по адм. дело № 39/2016 г. по описа на Административен съд - К. в частта, в която е постановено при участието на Г. К. П., Е. К. П., П. Х. А. и М. Х. А. като заинтересовани лица и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2109 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9536/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т. от с. Д., чрез адв. Иванов като процесуален представител, против решение № 116 от 15.06.2016 г., постановено по адм. дело № 39/2016 г. по описа на Административен съд - К., с което е отхвърлено оспорването му против заповед № РД-00-89/19.01.2016 г. на кмета на община Кюстендил. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна. Ответникът - кметът на община К., чрез юрк. Христова като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - Г. К. П., Е. К. П., П. Х. А. и М. Х. А. не депозират писмен отговор и не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед № № РД-00-89/19.01.2016 г. на кмета на община К., с която на основане чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж: "водопроводно отклонение за имот № 047016", находящ се в имоти № 047011, № 047012 и № 047016 по КВС на землището на с. Д., община К., с извършител В. Т. Т. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма с посочване на фактическите и правни основания, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че строежът е незаконен, тъй като е изпълнен без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Решението е недопустимо в частта, в която е постановено при участието на Г. К. П., Е. К. П., П. Х. А. и М. Х. А. като заинтересовани лица. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта. Други лица не са засегнати от разпоредителната част на заповедта, за да бъдат заинтересовани страни в съдебноадминистративното производство. Собствениците на имотите, през които е изградено водопроводното отклонение, прието за незаконен строеж, по чиито сигнал е образувано административното производство, не са легитимирани да участват като заинтересовани в производството по оспорване на заповедта за премахването му. Те не са адресати на акта и не могат да претендират неблагоприятни последици в чужда правна сфера. Решението в останалата част е правилно. Установено е по делото, че жалбоподателят е собственик на имот извън регулация с № 047016 по КВС на с. Д., за който е изградено водопроводно отклонение, изпълнено от полиетиленови тръби с дължина 46 метра, по трасе от тротоара на улица с о. т. 42 - 43, което преминава подземно през чужди имоти без учредено право на прокарване, съответно без отстъпено право на строеж и достига до неговия имот. Съоръжението не е присъединено към водопроводната мрежа поради отказ от страна на експлоатационното дружество. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че строежът е изпълнен през 2015 г., без необходимите строителни книжа, поради което е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и следва да бъде премахнат. Този извод е направен след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, както и на доводите на страните. Обосновано е заключението, че заповедта е издадена от компетентен орган и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Касае се за строеж от шеста категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, която правилно е определена от съда въз основа на неговите характеристики. Непосочването на категорията на обекта в заповедта не съставлява неспазване на установената форма или съществено процесуално нарушение, което да влияе на нейната законосъобразност. Заповедта съдържа фактически и правни основания. Строежът е описан подробно както в мотивите, така и в диспозитива на заповедта. Спазена е предвидената в чл. 225а ЗУТ процедура, на жалбоподателя е връчен съставения при проверката констативен акт и той е направил възражение по него. Правото му на защита не е нарушено. Установяването на незаконен строеж се извършва по реда на ЗУТ, а не на ЗАНН, в какъвто смисъл са наведените доводи в касационната жалба. Обстоятелството, че водопроводното отклонение не функционира по предназначението си не променя характеристиките му на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съгласно чл. 64, ал. 4 ЗУТ съоръжението като елемент на техническата инфраструктура за свързване с водопроводната мрежа на населеното място следва да се проектира и извърши по общия ред, определен в този закон. Законосъобразно съдът е приел, че със заповед № 183/12.06.2014 г. на жалбоподателя е предоставено само право на преминаване през поземлени имоти № 047011 и № 047012 на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, но с тази заповед не се изпълняват изискванията за учредяване право на прокарване по чл. 193, ал. 1 ЗУТ. Липсват и задължителните за изграждането на този вид съоръжения одобрени строителни книжа. Представените по делото разрешение за строеж и инвестиционен проект се отнасят за други строежи. Предвид годината на изграждане не са налице предпоставките за определяне на водопроводното отклонение като търпим строеж. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед и е отхвърлил оспорването, съдът е постановил решението си в допустимата част в съответствие с материалния закон. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение