Решение № 6910 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 470/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А., гражданин на Сирия, против Решение 22994 от 11.11.2024г., постановено по адм. д. 10180/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение 9739 от 17.09.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на кандидата за закрила е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че в решението както на административния орган, така и на съда бежанската история е установена правилно, но въз основа на нея са направени неправилни правни изводи при обсъждане на наведените доводи за физическата опасност за живота и здравето на кандидата, както в страната му по произход, така и в сочената от страна на органа трета сигурна държава Република Турция. Според касатора тези слабости са довели до превес на извода за сигурното му връщане в Турция, който е необоснован. Прави се искане за отмяната на първоинстанционния съдебен акт , ведно с потвърденото с него решение, като делото бъде решено по същество. В о. с. з. касаторът се представлява от адв. Георгиева., която поддържа касационната жалба на основанията изложени в нея. Не сочи допълнителни доказателства, свързани с личността и бежанската история на заявителя. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева оспорва касационната жалба, излага доводи за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт и липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, без които резултатът от правния спор би бил различен. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба поради обоснованост на изводите както на адм. орган, така и първостепенната съдебна инстанция. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна, по следните съображения: С оспореното в настоящото производство решение АС София-град е отхвърлил жалбата на М. А., гражданин на Сирия против Решение 9739/17.09.2024 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, Административният съд e възприел изцяло установените от страна на административния орган факти, които не се оспорват. Липсва спор относно това, че заявителят е пълнолетен гражданин на Сирия, който е влязъл незаконно на територията на Република България през м. Юли 2022г., като вследствие на залавянето си на територията на Р. България оспорващият депозирал молба до ДАБ за предоставяне на международна закрила, като попълнил Регистрационен лист, в който посочил личните си данни. Производството е било прекратено скоро след инициирането му, с Решение 14888/04.10.2022г. на Зам. Председателя на ДАБ, поради самоволното напускане на РПЦ гр. София. Нова молба лицето е подало с вх. В-13-128/28.02.2024г. след връщането му от Нидерландия по реда на Регламент Дъблин III. В проведеното на 07.06.2024 година интервю в присъствието на преводач от и на арабски език е потвърдено сирийското му гражданство, арабския му произход, пълнолетието му, семейния му статус и всички обстоятелства свързани с преминаване на Българо-турската граница. Възприети от съдебния състав и административния орган са всички обяснения от интервюто, в което заявителят не сочи практически никакви подробности за личната си бежанска история освен това, че е пребивавал 4 години в Република Турция, където е полагал трудова дейност срещу възнаграждение. Правилно от разказаното съдът е достигнал до извод за липса на конкретен повод за напускане на страната му на произход, и за представяне на обяснения за по-скоро икономически подбуди за решението му да напусне държавата си на произход, наред с нежелание да служи задължителната си военна служба. Възприето и съответно взето предвид е и обстоятелството, че не е заявена политическа активност, принадлежност към обществено течение или друго формирование, която да обоснове поне подозрения за заплаха срещу личността му на военна или политическа основа. Правилно е отбелязана и заявената от касатора липса на опасности, произтичащи от етноса или религията му. Надлежно-възприето от страна на първоинстанционния съд е и обстоятелството, че лицето е прекарало няколко години в Република Турция, обстоятелствата около начина и средствата, чрез които е преминал държавната граница преди да бъде заловен в Р. България не са разкрити в бежанската му история. Надлежно възприета от страна на първоинстанционния съдебен състав е обяснената от чужденеца основна цел на кандидата - да се установи в Нидерландия, където брат му разполагал със статут на бежанец и откъдето същият е бил върнат. При такавъзприетите обстоятелства Съдът правилно е приел изцяло изводите на органа за липса на предпоставките по чл.8, ал.1 и сл. ЗУБ, за предоставяне на заявителя на статут на бежанец, тъй като не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Възприети изцяло са били и изводите на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне и на хуманитарен такъв по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 и ал.8 (наличие на други хуманитарни причини) ЗУБ. Решението в така коментираните части е мотивирано и касационният съд възприема изцяло изложените мотиви, като на основание чл.221, ал.2 АПК препраща към тях. На последно място настоящата съдебна инстанция изразява пълно съгласие и с обоснованото заключение на ДАБ, възприето от страна на първоинстанционния съд, касаещо наличие на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут към момента на провеждане на административното производство и постановяване на оспореното Решение, както и към този на разглеждане на правния спор от страна на първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция обаче изразява несъгласие с извода на административния орган, възприет безкритично от страна на първоинстанционния съд, че хуманитарен статут не следва да бъде предоставен поради обстоятелството, че лицето е декларирало пристигането си от трета сигурна страна Република Турция. Според настоящия съдебен състав възприемането наличието на трета сигурна за заявителя страна като единствено, т.е. самостоятелно основание за отказ да му бъде предоставен хуманитарен статут при проведено производство по същество и установяване наличието на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, извършено от страна на ДАБ и възприето безкритично от първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Изложените в тази част на оспореното решение мотиви, които преповтарят съжденията на административния орган, сочат наличие на предпоставките на чл. 13, ал.1 ЗУБ, според която норма обстоятелството по ал. 1, т. 14 ЗУБ, (т.е. пристигането на заявителя от трета сигурна държава, в която ще бъде приет)може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, но единствено ако при условията на кумулативност съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец, както и след като му е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който да информира съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. В настоящият случай предпоставката по чл.13, ал.1, т.14, вр. ал.4, т.1 ЗУБ се сочи като самостоятелно основание за непредоставяне на хуманитарен статут. Според настоящия съдебен състав по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в смесване на две различни административни производства, които намират правното си основание в различни правни норми. Провеждат се по различен ред и преследват различни правнорегламентирани цели. Производствата по чл.13 ал.1 и ал.4 ЗУБ са преюдициални спрямо това по чл. 75, вр. чл.8 и чл.9 ЗУБ по аргумент от разпоредбата на чл. 13, ал.5 ЗУБ, според която едва при недопускане на чужденеца до територията на третата сигурна държава, след провеждане на производството по чл.13, ал.1 ЗУБ му се осигурява достъп до производство за предоставяне на международна закрила в Република България. Като е смесил двете производства органът е засегнал правото на защита на касатора, който напрактика не е бил наясно в кое от тях се намира и какви обстоятелства следва да установява пред интервюиращия. Наред с това, органът е бездействал необосновано и при събирането на доказателствата относно установяването на връзка между чужденеца и съответната държава и то при наличие на задължение за индивидуална, т.е. конкретна проверка за сигурността в тази трета страна относно посоченото лице. Единствени обстоятелства, свързани с Република Турция, които се установяват от проведеното интервю са в отговор на въпроса кога и с какви документи е напуснал държавата си по произход, на което заявителят е споделил, че е живял 4г. в Турция, където имал кимлик и работил легално като бояджия на коли. Така получената информация е бегла и лаконична, за да бъде възприета за надлежноизвършена индивидуална проверка на сигурността на Р. Турция спрямо конкретното лице. В този смисъл е и Решение на СЕС от 04 Октомври 2024г. по преюдициално запитване С-134/23, където в §41 Съдът подчертава, че способите за събиране на доказателства за установяване на горните обстоятелства трябва да предвиждат проверка във всеки отделен случай на сигурността в страната за съответния кандидат и/или определянето от дадена държава членка на страните, считани като сигурни в общ план, както и нормите, които съответстват на международното право и които позволяват индивидуално разглеждане с цел определяне дали дадена трета страна е сигурна за определен кандидат за международна закрила и предоставят възможност на кандидата да обжалва както прилагането на понятието за сигурна трета страна във връзка с конкретното му положение, така и наличието на връзка между него и въпросната страна. След като изобщо не е бил наясно, че е участник в подобно производство по установяване на трета сигурна за него държава, е логично касаторът да не е изложил аргументи, касаещи личното му положение там. Допуснатите слабости са съществени, тъй като от една страна са ограничили правото на защита и възможността за пълноправно участие на лицето в производството по установяване наличието на трета сигурна държава, а от друга в случай, че бяха избегнати съществува възможност органът да достигне до резултат различен от оспорения. Те обосновават извод за неправилност на Решението и основателност на касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния и процесуалния закони. Макар постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства, направени са били неправилни и необосновани правни изводи, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Това обосновава необходимостта от отмяна на оспорения съдебен акт ведно с оспореното Решение на Председателя на ДАБ и връщането на преписката на административния орган с указания за ясно уточняване на административното производство, което провежда с оглед предоставяне на заявителя на възможност за пълноправно участие в същото. В случай на произнасяне на органа по въпроса за наличие спрямо касатора на трета сигурна държава, следва да бъдат събрани допълнителни доказателства, вкл. и чрез насрочване на друго интервю за установяване на факти и обстоятелства с пряко отношение към индивидуалната сигурност на посоченото лице в тази трета държава и наличието на установена връзка на лицето с тази държава. Обстоятелството дали е разполагал с кимлик може да бъде проверено и по сигурните международни канали за сътрудничество с Република Турция в областта на миграцията и убежището. Като е пропуснал да съобрази допуснатите от страна на административния орган съществени процесуални нарушения и е направил извод за законосъобразност на оспореното административно решение в частта относно заявеното искане за предоставяне на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е постановил неправилен в тази му част съдебен акт, който следва да бъде частично отменен. По тези съображения настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, макар валидно и допустимо е частично неправилно. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение