Решение № 913 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2010 г.

Решение № 913 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на управителя на "Белин" ЕООД, гр. Ботевград, против решение № 512/23.06.2010 г., постановено от Административен съд София-област по адм. дело № 130/2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу заповед на Началника на СРДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - преустройство на съществуваща сграда - краварник, в "цех за производство на електромеханични детски играчки", осъществено без строителни книжа в ПИ 222005, Стопански двор, м. Локвите, землище с. Трудовец, общ. Ботевград. С доводи за неправилност на съдебния акт, изложени в подробно изготвената касационна жалба и писмени бележки, се иска отмяната му. Сочи се търпимост на процесната сграда, който въпрос не е изследван от съда, въпреки възраженията е приет за ирелевантен, а заключението на вещото лице без основание е кредитирано само частично. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответната страна - Началник сектор Софийска област РДНСК - Югозападен район, чрез юрк. Апостолова, оспорва жалбата, счита я неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ДНСК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна. С оглед конкретния предмет на заповедта - обжалване заповед на ДНСК за премахване на незаконен самостоятелен строеж - преустройство на съществуваща сграда и промяна на предназначението й от краварник в производствено предприятие, съдът счита, че касационният контрол е допустим, в рамките на изключенията, визирани в новата ал. 7 на чл. 215 ЗУТ. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. При подробно и точно изясняване на фактическата обстановка по конкретния спор, първостепенният административен съд е извел законосъобразени с относимата нормативна уредба изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, в това число и неоспорена съдебно-техническа експертиза, обсъдена частично - в относимата й част и тази, несъдържаща предположения, са възприети констатациите на административния орган за извършено преустройство, представляващо "незаконен строеж" по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Съдът е различил съществените моменти в спора - съществуващата и закупена с договор сграда-краварник, изпълнен във времето преди 1989 г., който е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и извършеното през 2008 г. преустройство, което е самостоятелен строеж и за което не може да се изследва и е неприложим режимът на търпимостта. Последното преустройство е предмет на заповедта и само в тази част в пълнота е проведен съдебният контрол, не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила в насоката, поддържана от касатора, не е налице и някоя от хипотезите на чл. 151 ЗУТ, така че решението не страда от визираните в жалбата пороци. В останалата си част касационната жалба преповтаря основанията за отмяна на заповедта, на които съдът е дал изчерпателен отговор, с оглед което същите не следва да се коментират отново. Водим от изложеното, решението следва да се остави в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,