Решение № 1661 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2011 г.

Решение № 1661 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център - II Добрич" ЕООД, гр. Добрич против решение № 79/16.06.2011 г. по адм. дело № 165/2011 г. на Административен съд - Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районна здравноосигурителна каса - Добрич не изразява становище. Постъпил е писмен отговор от юрисконсулт на РЗОК - Добрич, с който се развиват доводи за неоснователност на касационното оспорване и се претендират разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е частично основателна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е писмена покана изх. № 2904-09-29/1.03.2011 г. на директора на РЗОК - Добрич, с която на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 43, ал. 3 от договор № 084009/5.03.2009 г. е разпоредено на Диагностично-консултативен център - II Добрич" ЕООД, гр. Добрич да възстанови на НЗОК сумата от 42 859,07 лева, представляваща надвишения по регулативни стандарти за третото и четвъртото тримесечие на 2009 г. в частта "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ - НЗОК № 3) и "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4). С атакуваното съдебно решение № 79/16.06.2011 г. по адм. дело № 165/2011 г. Административен съд - Добрич е отхвърлил жалбата на лечебното заведение срещу оспорения индивидуален административен акт като неоснователна. Приел е, че писмената покана е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно с изключение частта му за разноските. Директорът на РЗОК - Добрич е издал оспорения акт след приключило по негова заповед производство за проверка на дейността на изпълнителя на медицинска помощ. Съобразил е съставения от контролните органи протокол за неоснователно получени суми, обсъдил е подадените от ДКЦ възражения. Изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза е потвърдила констатациите на контролните органи на РЗОК досежно допуснатите превишения и техния размер. Възприемайки по изложения начин фактите по спора, административният съд е постановил обосновано решение. За да отхвърли оспорването, съдът законосъобразно е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в съответствие с критериите за законосъобразност, заложени в чл. 146 от АПК. При установен изчерпан лимит от медицински направления изплатените надвишения съставляват неоснователно получени суми, които подлежат на възстановяване. Изчерпването на договорените регулативни стандарти за съответното тримесечие не обуславя ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ. Последната се дължи за сметка на здравноосигурените лица или лечебните заведения. Текстът на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България предвижда, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Със Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) Народното събрание ежегодно определя размера на парите, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2009 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Въпросът за правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните Закони за бюджета на НЗОК и с Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Отчитайки действието на решението на Конституционния съд, първоинстанционният съд е формирал своите изводи при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Сключеният между лечебното заведение и НЗОК индивидуален договор № 084009/5.03.2009 г. определя параметрите на дължимата медицинска дейност и начина за нейното заплащане. Клаузите на чл. 42 и чл. 43 установяват правилата, по които ИМП може да назначава извършване на специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да е за сметка на лечебното заведение, защото се надвишават медицинските дейности, предмет на договора, които НЗОК е приела да финансира. Превишението води до получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 55 от индивидуалния договор подлежат на възстановяване. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно по своя резултат и в тази му част следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за основателна в частта и, с която се претендира отмяна на съдебното решение досежно разноските. От приложеното по делото пълномощно (лист 169 от адм. дело № 165/2011 г. на ДАС) е видно, че директорът на Районната здравноосигурителна каса е упълномощил юрисконсулт Росица Митева не в качеството си на административен орган, страна в съдебното производство, а в качеството си на ръководител на РЗОК, т. е. на ръководената от него администрация, имаща статут на поделение на НЗОК, но неучастваща като страна по спора. Със Закона за администрацията беше въведена ясна разлика между административен орган и подпомагаща го администрация. Страна в съдебното производство е директорът на РЗОК, а не подпомагащата го администрация, в полза на която като неин ръководител той е упълномощил участвалия юрисконсулт. Налице е не само терминологична непрецизност в изписването на пълномощното, но и неточно волеизявление за процесуално представителство, по което не следва да бъдат присъждани разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция, на същото основание разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,