Решение № 10242 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2886/2020 г.

Решение № 10242 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2886/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Е. и инвестиционен посредник "БУЛБРОКЪРС" ЕАД срещу решение № 1565/20.12.2019 година на Административен съд С. област по адм. д. № 792/2019 година, с което са отхвърлени жалбите им срещу решение № 525-ИП от 02.04.2019 г. на Комисията за финансов надзор (КФН). Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага следните съображения: 1. Административният съд не е разгледал направеното в жалбата възражение, касаещо неизпълнението на задължението на административния орган за уведомяване на Евстатиев за образуване на производството по издаване на индивидуален административен акт; 2. Неправилно е установено, че дружеството притежава характер на публично, тъй като същото извършвало дейност само като инвестиционен посредник; 3. Отрицателната предпоставка за издаване на одобрение по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Закона за пазарите на финансовите инструменти (ЗПФИ), е наличието на влезли в сила наказателни постановления (НП) издадени срещу лицето, заявено за одобрение. От представените по делото копия на актове било видно, че същите не са издадени срещу заявеното за одобрение лице, а срещу дружество "Алфа Асет Мениджмънт" ЕАД. От извършената от КФН проверка изрично се потвърждавала липсата на влезли в сила НП срещу Евстатиев. Следвало да се има предвид, че Евстатиев е заявен за член на Съвета на директорите на инвестиционен посредник, а не на управляващото дружество. Нито един от изброените Актове за установяване на административни нарушения (АУАН) в решението на КФН не е бил съставен срещу заявеното за одобрение лице и въз основа на нито един от тях не било издадено наказателно постановление. В резолюциите, с които са прекратени се сочело, че не е налице засягане на регулираните обществени отношения в степен налагаща ангажиране на административнонаказателна отговорност. Въпреки, че издадените АУАН не били относими към процеса на одобрение ако органът ги е приел за такива е следвало да отчете смекчаващите фактори посочени в параграф 74 от Насоките за оценка на пригодността на членовете на ръководния орган и лицата, заемащи ключови позиции на европейския орган за ценни книжа и пазари и на Европейския банков орган (Насоки). В решението си административният съд бил достигнал до два противоречащи си извода: от една страна, че ако е налице инвеститорски интерес, това не се дължи на действията на органите на управление на дадено търговско дружество, а е резултат от неговата репутация и от друга, че репутацията на юридическото лице е накърнена, чрез издадените наказателни постановления (НП), вследствие поведението на лицата, които представляват дружеството.; 4. Въпреки, че административният съд е отчел, че лицето няма влязла в сила присъда и че образуването срещу него съдебно производство би могло да бъде прекратено, АССО необосновано поддържал заключението на КФН, че били налице "сериозни съмнения относно репутацията" на Евстатиев и че същият има съмнение да е честен и почтен. Изложени са съображения по отношение презумпцията за невиновност, като са посочени решение от 12.07.2013 г. на ЕСПЧ по дело Allen срещу Обединеното кралство № 25424/2009 г., решение от 07.01.2010 г. по делото П. П. срещу България № 32130/2003 г. на ЕСПЧ и решение на ЕСПЧ по делото Лолов и други срещу България. Наведени са доводи, че наличието на наказателно производство само по себе си не било съображение от конституционен порядък, което да обосновава ограничаването на основни права, съгласно чл. 31, ал. 3 КРБ. КФН и съдът са отчели липсата на влязла в сила присъда, но въпреки това ограничавали основни права на лицето. Изискването на параграф 75 от Насоките не следвало да засяга основни права на гражданите. Съставът на престъплението, за което е обвинен Евстатиев се съдържал в Г. пета от Наказателния кодекс (НК), поради което не можел да бъде фактор за извършване на оценка на неговата репутация, честност и почтеност по смисъла на ЗПФИ. Съдът не се бил произнесъл по отношение законосъобразността на искането отправено от КФН в производството по издаване на индивидуалния административен акт за представяне на обвинителният акт от Специализирания наказателен съд. Обработването на личните данни от обвинителния акт не е било разрешено на КФН и не се основавало на действаща нормативна уредба, поради което извършените действия били незаконосъобразни; 5. Процесният индивидуален административен акт безспорно накърнявал доброто име на лицето в обществото и професионалното му поприще, но водело и до накърняване на имуществената му сфера. Цитирано е решение № 10/29.05.2018 г. по к. д. № 4/2017 г. на Конституционния съд и се твърди, че щом ограничаването на основни граждански права на лице в качество на обвиняем не е за осъществяване на правосъдието, то същото пряко противоречи на посочената конституционна норма. Ограничаването на правото на труд на касатора било недопустимо. Същият имал право на защита и справедлив процес, предвид че извършването на престъпление не е доказано по несъмнен начин с влязла в сила присъда, но въпреки това лицето търпяло последици от повдигнатото обвинение, които не били нормативно въведени като законово ограничение. Професионалната му репутация била изграждана с години и е оценявана високо и тъй като отказите за издаване на одобрение по ЗПФИ се публикуват, то съмненията на КФН относно личните му и професионални качества, ставали достояние на неограничен кръг лица. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което решението на Комисията за финансов надзор да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът, Комисията за финансов надзор, излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Твърди, че не са налице твърдяните касационни основания. Изложени са подробни съображения по отношение всички наведени с касационната жалба оплаквания. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно, постановено при съобразяване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Р. по същество, касационната жалба е основателна: Производството пред АС област С. е образувано по жалби на инвестиционен посредник "БУЛБРОКЪРС" ЕАД и на Л. Е., в качеството му на лице, избрано за член на Съвета на директорите на "БУЛБРОКЪРС" ЕАД, срещу решение № 525-ИП от 02.04.2019 г. на Комисията за финансов надзор. С последното, на основание чл. 15, ал. 7, предл. първо от ЗПФИ и чл. 13, ал. 1, т. 6 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), КФН отказва да одобри Л. Е. за член на съвета на директорите на инвестиционен посредник "Булброкърс" ЕАД, избран с решение на едноличния собственик на капитала на "Булброкърс" ЕАД от 19.12.2018 година. За да откаже да одобри лицето, КФН е приела, че срещу Евстатиев няма влязла в сила присъда, както и че висящото наказателно производство срещу него може да бъде прекратено, но въз основа на данните от обвинителния акт и съставени срещу юридическо лице, чиито управител е бил Евстатиев наказателни постановления, е изразила "сериозни съмнения относно репутацията на Л. Е.. За да отхвърли подадените жалби, първоинстанционният съд приема, че решение № 525-ИП от 02.04.2019 г. на Комисията за финансов надзор, е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че изцяло се споделят доводите на административния орган, че са установени сериозни съмнения относно репутацията на Евстатиев. За да потвърди установеното с оспорения административен акт съдът е приел, че следва да се отчетат множеството АУАН и НП, които са с адресат юридическо лице, представлявано от Евстатиев, тъй като същите са индиция за некоректно професионално поведение. С оглед изложеното е отхвърлил подадените срещу административния акт жалби. Изводът на първоинстанционния съд не се споделя от касационната инстанция, което обосновава неправилност на обжалвания съдебен акт: Страните не спорят по фактите. Същите са установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателствени средства. По отношение на фактическите установявания, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. В хода на съдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на съдебното решение. Спорът касае правилното приложение на материалния закон: Административният акт е издаден на основание чл. 15, ал. 7, предл. първо ЗПФИ и чл. 13, ал. 1, т. 6 ЗКФН. Със същия КФН отказва да одобри Л. Е. за член на съвета на директорите на инвестиционен посредник "БУЛБРОКЪРС" ЕАД, избран с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството от 19.12.2018 г. За да постанови оспорения пред първоинстанционния съд акт, органът е приел, че извършената преценка на пригодността на Евстатиев за член на съвета на директорите на дружеството от самия инвестиционен посредник не отговаря на изискванията на Насоките и че КФН не може да направи категорично заключение, че лицето има добра репутация и че е честен и почтен. Изводът за отказ от страна на органа е необоснован: По делото не се спори, че спрямо УД "Алфа Асет Мениджмънт" ЕАД, чиито изпълнителен директор е бил Евстатиев са съставени четири броя АУАН, по които административнонаказателните преписки са прекратени и към момента на издаване на административния акт има три влезли в сила наказателни постановления. Установява се, че наказателните постановления не са издадени по отношение на Евстатиев, а се отнасят до юридическото лице - УД "Алфа Асет Мениджмънт" ЕАД. Въпреки че не е налице хипотеза на чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗПФИ, първоинстанционният съд въз основа на констатациите на органа, направени в обжалвания акт, приема, че е налице индиция за некоректно професионално поведение на представляващия ЮЛ, срещу което са НП. Касационната инстанция приема извода за необоснован. Законодателят на нормативно ниво е регламентирал условията, на които трябва да отговаря лице, за да бъде одобрено като член на управителен или контролен орган на инвестиционен посредник и те са разписани в чл. 13, ал. 4 ЗПФИ. В случая хипотезата на чл. 13, ал. 4, т. 6 ЗПФИ не е осъществена. Първоинстанционният съд въз снова на издадени НП срещу ЮЛ, представлявано от Евстатиев е направил общия извод за индиция за некоректно професионално поведение на представляващия ЮЛ, който обаче не почива на анализ на всяко от нарушенията по съставените НП с оглед функциите на Евстатиев при осъществяването му. Недопустимо е съставянето на подобен общ извод на база съставени АУАН или НП срещу ЮЛ, без анализ на функциите, неизпълнените задължения и въобще ролята на управителя на дружеството за осъществяването им. Касационната инстанция споделя становището на касатора, че издадените АУАН, могат да представляват доказателствено средство за извършено нарушение и да бъдат задължителен етап единствено в производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца, като констатациите по същите могат да бъдат оборени при провеждането на административнонаказателното производство и в производство пред съд. С оглед изложеното, в процесния случай, същите не могат да бъдат взети предвид при извършване преценката дали лицето отговаря на изискванията на чл. 13 ЗПФИ. Що се касае до НП разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 6 ЗПФИ изисква нарушенията да са в рамките на сочени закони, в които рамки процесните постановления не попадат. За прецизност е необходимо да се добави, че законодателят е предвидил изрична законова хипотеза, в рамките на която следва да се отчетат влезлите в сила наказателни постановления, ако те са по отношение на заявеното лице, а именно разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 6 ЗПФИ. Цитираната норма предвижда, че лице, което е член на управителния или контролния орган на инвестиционния посредник или управлява дейността му, трябва да отговаря на следните условия: да не са му налагани с влезли в сила наказателни постановления административни наказания през определен период от време, които да са извършени в хипотеза на грубост или системност, както и да са в рамките на сочени нормативни актове. Недопустимо е при липса на тези предпоставки, съставени АУАН и НП срещу друго лице, дори и Евстатиев да е бил негов управител, да рефлектират върху неговата репутация без анализ на конкретната връзка с поведение/задължение или роля/качество на същия в рамките на осъществяването им, която роля да е установена по категоричен начин. В процесния спор не са изпълнени и предпоставките за приложение на хипотезата на чл. 13, ал. 4, т. 1 ЗПФИ, тъй като срещу Евстатиев действително има образувано наказателно производство от общ характер, но същото е висящо и само по себе си не може да бъде основание за постановяване на отказ от страна на регулатора. Към момента на издаване на административния акт, лицето не е осъждано за престъпление от общ характер. Въпреки това, органът позовавайки се на т. 73 до т. 78 от Насоките, прави извод за съмнение за липса на добра репутация, като изписва от текста на обвинителния акт срещу лицето факти по същия, правната квалификация на обвинението, етапа, до който е достигнало, ролята на Евстатиев в същото и прочие. Първоинстанционният съд се позовава на презумпцията за невиновност, но приема, че от значение за добрата репутация на Евстатиев е не факта, че срещу него се води наказателно производство за престъпление от общ характер, а квалификацията на повдигнатото обвинение. Изводът обаче не се базира на анализ на сочената квалификация, а само се основава на цифровото й изписване. Съдебният състав на ВАС намира и този извод на първоинстанционния съд и на регулатора за необоснован. Първоинстанционният съд подробно е пресъздал в решението си проверките като последователност и процедура, които е извършила Комисията, но реално липсва анализ на фактите и обстоятелствата, който анализ да обоснове извод за липса на добра репутация, честност и почтеност. Същият порок се установява и в обжалвания административен акт. Цитирането на съдържанието на точки от сочените Насоки и описът на движение на кореспонденцията по проверката не обосновава извод за обосновка на извода за съмнение за липса на добра репутация. Въпреки, че е изписал, че преценката за разследванията и образуваните наказателни производства срещу Евстатиев не трябва да засяга негови основни права, както и позоваването на презумпцията за невиновност, органът си е позволил да препише текстовете на относими точки и параграфи от Насоките, след което реално въз основа на висящо наказателно производство срещу Евстатиев да направи общ извод за съмнение в неговата добра репутация. По никакъв начин обаче този извод не е обоснован. Преписването от обвинителния акт на правната квалификация на евентуалното престъплението, ролята на Евстатиев в него, не сочи на такава обосновка. Съдебният състав приемайки мотивите на административния акт, общо е изписал, че правната квалификация на престъплението е от значение за оценка на репутацията на Евстатиев, без да направи обосновка на този общ извод. Безспорно, хипотезата на приложената правна норма, чл. 13, ал. 1 ЗПФИ, изрично изисква членовете на управителния и контролния орган на инвестиционния посредник да са лица с добра репутация. Но за да е налице основание за постановяване на отказ за одобрение на дадено лице като член на управителен орган на инвестиционен посредник, поради липса на добра репутация, е необходимо административният орган да обоснове липсата на добра репутация, честност и почтеност въз основа на данни по влезли в сила актове срещу лицето. Фактите по невлезли в сила актове следва да се преценяват предпазливо от гледната точка на презумпцията за невиновност. Фактите по актове, на които лицето не е адресат, също трябва да се преценяват с оглед ролята на лицето в тях, ако такава е установена по надлежен ред. Същото не е сторено. От друга страна, регулаторът въз основа на факти от обвинителен акт и наказателни постановления срещу други лица, необосновано формира съмнения относно репутацията на дадено лице, но реално не обосновава несъмнен извод за липса на добра репутация. Изрично в пар. 73 от Насоките е посочено, че даден член на ръководния орган се счита, че има добра репутация, че е честен и почтен, ако няма обективни и доказуеми основания да се предполага обратното, по-специално като се вземе предвид съответната налична информация относно факторите и ситуациите, посочени в т. 74 – 78. Изписването на данни от обвинителен акт по образувано наказателно производство срещу физическото лице, както и такива за съставени НП срещу юридическо лице, на което Евстатиев е бил управител, с препис на съдържанието на разпоредбите по сочените точки от цитираните Насоки, не обосновава извод за направени обективни и доказуеми основания за обратното, а именно – липса на добра репутация. С оглед изложеното, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният акт е съобразен с материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон, поради което касационната инстанция следва да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени решение № 525-ИП от 02.04.2019 г. на Комисията за финансов надзор като незаконосъобразно. Адв. Йорданова, процесуален представител на касаторите, не претендира разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд,