Решение № 1717 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9058/2009 г.

Решение № 1717 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9058/2009 г., IV о., докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 229 и сл от АПК и чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на "Български държавни железници" ЕАД София срещу Решение № 110/19.03.2009 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 937/2008 г. в частта му с характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № 01 - 170/22.07.2008 г. на кмета на община Банско и прекратено производството по отношение на тази жалба. Подадена е и касационна жалба от "Български държавни железници" ЕАД София срещу същото Решение № 110/19.03.2009 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 937/2008 г. в частта му, с която е отменена Заповед № 01-170/22.07.2008 г. на кмета на община Банско, с която е одобрено решение по т. 11 от протокол от 08.07.2008 г. за имот № 500104, УПИ 1 на гр. Добринище, община Банско по изготвения по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ помощен план с обща площ от 887 кв. м. и вместо това определена като незастроена част от имота площ от 800 кв. м. Поддържа се неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в каквато насока се развиват и съображенията с искане за отмяна на решението изцяло като незаконосъобразно и постановяване по същество на друго, Алтернативно се обосновава искане за обявяване на нищожност на решението изцяло . Първият ответник - Кметът на община Банско не е взел становище. Вторият ответник Славчо Томов Петлов оспорва и двете жалби чрез процесуалния си представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на частната и на касационната жалба. Според него решението е необосновано. Приетите от съда характеристики на спорната постройка не се подкрепяли от заключението на вещото лице. Изводът за липса на строеж и дали той представлява реализирано мероприятие бил неправилен и необоснован. Според него бунгалото представлявало строеж, постройка извън хипотезата на § 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Освен това било несъмнено, че имотът е отчужден за нуждите на железниците и това, че не се намират документи не означава, че не е изплатено обезщетение. Предлага отмяна на решението. ЧАСТНАТА жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество е неоснователна поради следните съображения: За да остави без разглеждане първоначалната жалба Административният съд е приел същата за процесуално недопустима. Взел е предвид характера на оспорената с нея заповед на кмета на община Банско, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по искане на Славчо Томов Петлов за одобряване застроеността на имот № 500104, УПИ 1. Тъй като същата заповед е била оспорена и от Славчо Петлов, двете жалби, образувани в отделни дела са обединени при условията на чл. 126, ал. 1 от ГПК за общо разглеждане в едно дело, по което е постановено обжалваното решение. В хода на производство е установено, че административното производство е иницирано от Славчо Петлов, като наследник на собственика на имота с искане за определяне застроеността на същия. Във връзка с това е била издадена и заповедта на кмета, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение на комисията, назначена от него за възстановяване на имота, като е определена застроената му площ, като останалата като незастроена следвало да се възстанови. При тези данни е посочено, че в процедурата за определяне на застроена площ по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ участват само собствениците или техните наследници, които са поискали издаването на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ и административният орган, сезиран да издаде съответния акт. Трети лица по така създаденото административно правоотношение не могат да участват и ако с издадения акт се засягат техни материални права, същите могат да ги реализират по друг ред - в исково производство. В случая жалбоподателят БДЖ не е бил страна в първоначално възникналото административно правоотношение по искане на физическото лице, наследник на собственика на имота, поради което като трето лице не може да участва и в съдебното производство при оспорване на издадения административен акт. Фактически БДЖ е лишен от активна процесуална легитимация, която е абсолютна процесуална предпоставка за оспорване на издадения административен акт. Подадената жалба срещу този акт правилно е приета за процесуално недопустима и като такава оставена без разглеждане с обжалваното решение в частта с характер на определение. Същото е законосъобразно и следва да се остави в сила. КАСАЦИОННАТА жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима, тъй като не е подадена от страна по чл. 210, ал. 1 и 2 от АПК, С нея се обжалва решението в частта, с която е отменена заповедта на кмета и определена застроената част от имота, собственост на Славчо Петлов. Както се посочи вече, заповедта, предмет на оспорване с първоначалната жалба е била издадена по негово искане. Само между него и административният орган е възникнало административното правоотношение, в резултат на което е издадена и заповедта. След като не е участник в това правоотношение касационният жалбоподател БДЖ е лишен от право на жалба за оспорване на издадения в резултат на него административен акт. Както се прие по-горе, основателно, по изложените съображения административният съд е оставил без разглеждане първоначалната жалба срещу административния акт. Постановеното решение в частта му, с която този акт се отменя не засяга правната сфера на БДЖ, Евентуалните му претенции за засягане на материални права нямат административен характер и не могат да бъдат решени в административното производство, каквото е настоящето, а само в исково производство. След като не е участник в административното производство не би могъл да участва и в съдебното. За него не е налице правно установен интерес, който да защити в административно производство . В случая спрямо него не е налице хипотезата както на чл. 210, ал. 1, така и на ал. 2 от АПК. С определяне застроената площ на имота, собственост на физическо лице не следват неблагоприятни последици за жалбоподателя БДЖ. С оставянето на първоначалната му жалба без разглеждане, същият не може да бъде участник в съдебното производство, поради което на основание чл. 215, т. 1 от АПК подадената касационна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство прекрати. Воден от горното и на основание 215, т. от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение