Решение № 9157 от 19.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община против решение 3401 от 20.05.2022 г., постановено по адм.д. 2183/2022 г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение е отменена Заповед РА-30-639 от 07.09.2021г. на главен архитект на Столична община. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при надлежно конституиране на страните, евентуално се иска отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез надлежно упълномощен юрисконсулт поддържа жалбата. Ответникът Териториално поделение Държавно горско стопанство София към ДП Югозападно държавно предприятие не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за частично основателна, като съображенията за това са следните: Административен съд София град е бил сезиран с жалба подадена от Териториално поделение Държавно горско стопанство София, към ДП Югозападно държавно предприятие против Заповед РА-30-639 от 07.09.2021г. на главен архитект на Столична община. Петитумът на жалбата е да бъде отменена изцяло атакуваната заповед. С обжалваното решение е отменил изцяло Заповед РА-30-639 от 07.09.2021г. на главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредил на 1. ДП Югозападно държавно предприятие гр. Благоевград и на 2.Териториално поделение Държавно горско стопанство София, към ДП Югозападно държавно предприятие да премахнат незаконен строеж: дървен навес с обособени сепарета, разположен в ПИ 68134.2097.536, УПИ V-общ., УПИ ІV-423, кв.89 по ПУП на местност Драгалевци, Природен парк Витоша За да постанови този резултат съдът приема, че макар оспорената заповед да е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е издадена в нарушение на материалния закон. Установява за доказано, че процесния строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, защото е извършен без валидно издадено разрешение за строеж, в нарушение на правилото на чл.137, ал.3 ЗУТ, както и че като такъв, реализиран след 2011г. не попада в никоя от хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което не е търпим и следва да бъде премахнат. Приема, че адресатът на заповедта /Териториално поделение Държавно горско стопанство София, към ДП Югозападно държавно предприятие/ не е сред лицата, визирани в чл.225а, ал.5 ЗУТ, както и сред лицата по § 3, ал.1 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол /по-долу Наредба 13/ Обжалваното решение е следва да бъде оставено в сила в една част, а в друга - обезсилено. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни са изводите на съда, че е налице незаконен строеж, който следва да бъде премахнат. Правилен е изводът на съда, че със заповедта предмет на съдебен контрол пред първостепенния съд, неправилно е възложено на Териториално поделение Държавно горско стопанство София, към ДП Югозападно държавно предприятие да предприеме действия по премахването на незаконния строеж. Съгласно чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ премахването на незаконен строеж, при съответните условия, се възлага на: 1. лицето, упражнило строителен надзор; 2. строителя; 3. проектанта; 4. лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти; 5. възложителя на строежа. Несъмнено Териториално поделение Държавно горско стопанство София не попада сред тези лица. От друга страна нормата на § 3, ал. 1 от Наредба 13 сочи като възможен адресат на заповедта за премахване физическо или юридическо лице, което е 1. собственик на терена; 2. лице с ограничено вещно право или 3. извършителят на незаконния строеж. В случая съгласно разпоредбите на Глава Десета от Закона за горите, Териториалното поделение не е юридическо лице. Ето защо изводите на съда за основателност на оспорването в частта, с която е наредено на Териториално поделение Държавно горско стопанство София, към ДП Югозападно държавно предприятие да премахне констатирания незаконен строеж са законосъобразни. Като е отменил обжалваната пред него Заповед РА-30-639 от 07.09.2021г. на главен архитект на Столична община, в тази му част, Административен съд София град е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Както бе посочено по-горе със заповедта е наредено както на Териториално поделение Държавно горско стопанство София, към ДП Югозападно държавно предприятие така и на самото ДП Югозападно държавно предприятие със седалище Благоевград да премахнат незаконния строеж. Срещу заповедта в частта й, с която е наредено на ДП Югозападно държавно предприятие Благоевград да премахне незаконния строеж, жалба от страна на посоченото юридическо лице не е постъпвала. А ако се приеме че жалбата на поделението е насочена срещу заповедта в нейната цялост, то тази жалба в частта, с която е наредено на ДП Югозападно държавно предприятие Благоевград да премахне незаконния строеж е недопустима, като предявена без правен интерес. По отношение на този правен субект заповедта е добила законна сила. Като е отменил заповедта и в тази й част АССГ е постановил недопустим съдебен акт произнесъл се е без да е редовно сезиран с жалба срещу заповедта в тази й част. По тези съображения решението на АССГ в тази му част, следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. При частичната основателност на касационната жалба претенцията на касатора за разноски следва да бъде уважена в размер, равен на 50 % от минималния такъв по чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ 50,- лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,