Решение № 14838 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4604/2014 г.

Решение № 14838 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4604/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - град София чрез процесуалния му представител юриск. Георгиева против решение № 7462 от 29.11.2013 г., постановено по адм. дело № 9161/2012 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, подробно развити като доводи в касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Ответникът, Митра Иванова Стефанова от гр. Стралджа, редовно призована, не се явява, не се представлява. В писмено становище по съществото на спора., счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Митра Стефанова чрез адв. Ангелова, против уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане - отказани субсидии по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национални доплащания (СНДП) и наложени санкции за бъдещ период на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. по СЕПП във връзка с подадено УИН 28/080411/48007 за кампания 2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Ответницата по делото в качеството и на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП е подала заявление за регистрация с дата 1.04.2011 г. към което е приложена таблица на използваните парцели. Заявени са 4 парцела с обща площ 9.52ха, като всички парцели са декларирани за подпомагане а като основание за ползване е посочено - наем. За парцел 46904-109-1-1 с площ 2.34 ха има отбелязано - "отказ". С УП административния орган е приел, че размерът на допустимата площ по СЕПП е 11.28 ха, на недопустимата за подпомагане е 3.8 ха, а процента на наддеклариране, съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. по СЕП е 50.80 %. финансовото подпомагане по СЕПП е отказано по съображения, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и стопанисва парцели които са с по-малка площ и размери от определеното по чл. 39, ал. 2 от ЗПЗЗ. Наложени са санкции за бъдещ период в размер на 851. 27 лв. По НДП са декларирани 4.1 и оторизирани 4.1. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил Уведомително писмо № 02-280-6500/1860 от 20.07.2012 г. на ИД на ДФЗ в частта, с която е отказано финансово подпомагане за кампания 2011 г. и е наложена санкция за бъдещ период. Със същото решение е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане на решението в сила съгласно указанията, дадени в мотивите на същото. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел че обжалваното уведомително писмо не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което от своя страна води и до немотивираност на административния акт. Административния орган не е изяснил в пълнота фактите и обстоятелствата, въз основа на които е издал оспорения акт. Непълнотата на изложените мотиви препятства правото на защита на засегнатата страна. По силата на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, административния орган е длъжен да излага съображенията си в писмена форма. В уведомителното писмо не е направено разграничение на основанията, водещи до отказ от финансиране. В административния акт са изнесени противоречиви данни (единия от парцелите с идентификатор 46904-83-13-1 не е отразен в таблицата, но площта му е включена за подпомагане), като не е извършен анализ на тези данни и не са изложени мотиви как и защо се стига до крайния извод за липса на основания за изплащане на исканото подпомагане. Въпреки, че земеделският производител е заявил за подпомагане 4 земеделски парцела, в изготвените таблици - част от УП, съдържащи данни за допустими и недопустими за подпомагане площи, са описани сам - 3. Липсата на конкретна индивидуализация на заявените 4 парцела за подпомагане и несъответствието между индивидуализацията на заявените парцели в УП и в заявлението на бенефициента от 28.05. 2011 г., препятстват извършването на съдебен контрол за материалната законосъобразност на административния акт. С оглед на гореизложеното съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и при нарушаване на основни принципи в административния процес, закрепени в чл. 12 и чл. 13 от АПК - принципите за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. Съдебното решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя развитите от АССГ подробни доводи за липса на мотиви на административния акт в противоречие с императивните изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4, АПК, както и за допуснати други нарушения на административнопроизводствените правила по издаването му, водещи до неговата незаконосъобразност. Правилно първостепенният съд е приел, че при издаване на уведомителното писмо е допуснато съществено нарушение на процедурата по издаването на акта, което се е отразило на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. Законосъобразно АССГ е заключил, че, преценката в тази насока е свързана и с изследване на материалноправните предпоставки за придобиване на правото на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания. Същите мотиви са относими и по отношение на наложените санкции. Видно от таблицата на уведомителното писмо в колона 6 и 7 е отразено единствено цифровото изражение на констатираното. От следващата страница на писмото е посочено обяснение за колони 6 и 7, но от тях не става ясно защо и как са приети тези площи за наддекларирани. Едва в раздела за наложени санкции е посочено, че се налага такава при разлика между декларираните и установените след проверките над 50 %, без пак да са изложени мотиви защото и на какво основание е приет посочения процент с оглед мотивиране на необходимостта от наложената санкция и нейната законосъобразност. От приложените към административната преписка доказателства също не става ясно какви са мотивите на административния орган за да откаже финансовото подпомагане и защо и на какво основание е наложил санкцията. Едва с назначената техническа експертиза, която подробно е изследвала и отразила заявените парцели е видно кои и защо са изключени правилно и кои неправилно (БЗС 46904-1-1). Установено е също че има данни за подадено възражение от страна на Стефанова относно определяне на допустимия слой, и въпреки това административния орган не е отразил резултата от това възражение. Таблиците и графиките приложени по делото безпорно онагледяван таблиците, но те сами по-себе си немогат да представляват съдържанието на административния акт. Затова и обоснован е крайния извод на първоинстанционния съд, че административния орган не е събрал достатъчно конкретна информация с оглед правлино решаване на спора в съответствие със задължението му по чл. 35 от АПК. По горните съображения, касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,