Решение № 3256 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12173/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хелт Енд Спа Холидейс ЕООД, ЕИК 175279325, чрез юрк. Рабетова, срещу Решение 7515/10.10.2024 г., постановено по адм. дело 370/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) МДТ-204/09.11.2023 г., издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси (МДТ) при община Несебър, потвърден с Решение 17/24.01.2024 г. на началник отдел МДТ при община Несебър. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че издаденият АУЗД и решението, с което е потвърден, изхождат от некомпетентни органи, доколкото кметът на община Несебър не е разполагал с правомощия да издава заповеди за определяне на органи, компетентни да издават актове от процесния вид. На следващо място, съдът не е съобразил, че в спорния АУЗД е посочена само обща сума за ТБО, което не позволява да се установи за коя услуга и в какъв размер се отнасят определените задължения. Оспорва се изводът на съда за неоснователност на възражението на дружеството за изтекла погасителна давност. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде прогласена нищожността на процесния АУЗД, алтернативно актът да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът началник отдел Местни данъци и такси при община Несебър, чрез юрк. Великова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил АУЗД МДТ-204/09.11.2023 г., издаден от главен експерт в отдел МДТ при община Несебър, потвърден с Решение 17/24.01.2024 г. на началник отдел МДТ при община Несебър, с който на Хелт Енд Спа Холидейс ЕООД са установени задължения за ТБО, както следва: за 2018 г. 69 033,60 лв. главница, ведно с лихви в размер на 37 630,71 лв.; за 2019 г. 69 033,60 лв. главница, ведно с лихви в размер на 30 641,06 лв., и за 2020 г. 24 751,60 лв. главница, ведно с лихви в размер на 8 466,33 лв. Общият размер на установените с акта задължения възлиза на 239 556,90 лв. От фактическа страна, административният съд е установил следното: Дружеството е данъчно задължено лице в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в община Несебър, гр. Свети Влас, м. Козлука, представляващ УПИ в строителни граници с площ 9 404 кв.м., ведно със сграда с масивна монолитна конструкция с РЗП 18 538,46 кв.м., от които РЗП на обект хотел 16 311 кв.м., и РЗП на мазе 2 227,46 кв.м. За имота е подадена декларация през 2008 г. по реда на чл. 17 ЗМДТ, като за обекта (хотел) е посочена отчетна стойност в размер на 9 922 400,00 лв., а за земята 2 860 000 лв., или обща отчетна стойност 12 784 000,00 лв. С декларация по чл. 14 ЗМДТ през 2011 г. имотът е деклариран като земя и сграда нежилищна, търговска. При извършена проверка е установено, че за периода 01.01.2018 г. 31.12.2020 г. не е внесена дължима сума за ТБО, поради което на дружеството е издаден процесният АУЗД. Като данъчна основа е използвана сумата 12 784 000,00 лв., представляваща отчетната стойност на имота. За 2020 г. е подадена декларация по чл. 25 от Наредба 11 за администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Несебър, поради което за компонента сметосъбиране и сметоизвозване е определено задължение в размер на 462,00 лв. според количеството на отпадъците. Установено е, че със Заповеди на кмета на Община Несебър по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са определени районите, включени в системата за организирано поддържане на чистота, в които ще се извършват услугите по събиране, сметоизвозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, сред които е и м. Козлука, където се намира процесният имот. Общински съвет Несебър е одобрил план-сметка за дейност Чистота за календарните 2018 г., 2019 г. и 2020 г., като е решено данъчната оценка за нежилищни имоти да е тяхната отчетна стойност, като са приети и съответните промили по години за всеки от компонентите на ТБО, съобразно населеното място. Дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци и почистване на обществените територии са извършвани от Общинско предприятие Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване гр. Несебър. Представени са справки за закупени от предприятието консумативи за почистване, както и доказателства за извършено механизирано сметосъбиране и извозване на битови отпадъци, събрани от контейнери в близост до имота. Установено е също, че на територията на общината функционира претоварна станция за отпадъци, в която се извършват дейности по третиране на битови и други отпадъци. За да отхвърли жалбата на дружеството, след извършена проверка за законосъобразност, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решаващата инстанция, въз основа анализ на доказателствения материал по делото, е формирала извод, че са налице предпоставките за издаване на спорния АУЗД по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, тъй като дружеството собственик на спорния имот, не е заплатило дължимата ТБО за процесните периоди. Прието е, че имотът е включен в границите на районите, определени с издадените на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ от кмета на община Несебър заповеди за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ - сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждането в депа на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за всяка от календарните години, както и че същите са реално предоставени. Възражението на дружеството, че е нарушено правото му на защита, тъй като в АУЗД не е посочено отделно как е формиран всеки от компонентите, е отхвърлено, тъй като според съда това е сторено с представена по делото обяснителна записка. Изложени са съображения, че приложените размери на промилите за всеки от компонентите на ТБО съответстват на приетите от Общински съвет Несебър, като правилно за данъчна основа е възприета отчетната стойност на имотите. Постановено е и че спрямо процесния случай не намира приложение някое от предвидените в чл. 71 ЗМДТ изключения. Отхвърлени са възраженията на дружеството за изтекла погасителна давност с оглед разпоредбите на чл. 171 и чл. 172 ДОПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно административният съд е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, като изложените мотиви в тази насока се споделят от настоящия състав и не следва да се повтарят. Погасителната давност по отношение на публичните вземания, каквото представлява установеното с АУЗД задължение за ТБО съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК във вр. с чл. 62 ЗМДТ, е уредена в чл. 171, ал. 1 ДОПК, който предвижда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 69 ЗМДТ във вр. с чл. 20, ал. 1 от Наредба 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър, ТБО се плаща на две равни вноски в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължима. Както се посочи, съобразно чл. 171, ал. 1 ДОПК, давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а не както се твърди от касатора от датите, на които вземанията са станали изискуеми. Неоснователно е и касационното оплакване за липса на компетентност на издателя на спорния акт, както и по отношение на органа, с чието решение е потвърден. Съгласно чл. 4, ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. В конкретния случай актът е издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси при община Несебър, оправомощен със Заповед 394/26.04.2012 г. на кмета на община Несебър. В заповедта са определени служители на общинската администрация, които имат права и задължения на органи по приходите, като сред посочените са служителите, заемащи длъжността главен експерт. В случая АУЗД е издаден от З. С. на длъжност главен експерт в отдел Местни данъци и такси при община Несебър, като в потвърждение на заеманата от нея длъжност по делото са представени трудов договор и допълнително споразумение. Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Разпоредбата на чл. 107, ал. 4, изр. първо ДОПК предвижда, че актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Потвърждаващото акта решение изхожда от П. А. в качеството му на началник на отдел Местни данъци и такси при община Несебър, който притежава материална компетентност по смисъла на цитираните разпоредби, като видно от приложена Заповед Д-59/06.02.2017 г. на кмета на община Несебър, същият е заемал посочената длъжност. Основателно обаче е касационното възражение, че спорният АУЗД не съдържа мотиви относно начина на определяне на дължимите суми за ТБО за процесните периоди, като е посочена единствено обща сума, което не позволява да се установи за коя услуга и в какъв размер се отнасят определените задължения. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаването му. Липсата на фактически установявания и немотивираността на акта винаги е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на адресата, който следва да бъде запознат, не само с правното основание за издаването му, но и с мотивите на органа, обосновали прилагането му и определянето на размера на установените публични задължения. В спорния АУЗД задълженията за ТБО са определени общо по години, без да са диференцирани по компоненти, като не са посочени и размерите на промилите за всеки от тях. Липсата на яснота относно начина на формиране на ТБО съставлява нарушение на формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Административният орган при произнасянето си е длъжен да изложи фактите и обстоятелствата, които са наложили издаване на конкретния акт със съответното съдържание. Мотиви относно начина на определяне на задълженията по отделните компоненти на ТБО и формирането на различните цени на предоставяните от община Несебър услуги не се съдържат и в решението, с което АУЗД е потвърден. В решението си административният съд се е позовал на обяснителна записка относно спорния АУЗД, представена от административния орган едва в хода на съдебното производство със съпроводително писмо от 20.05.2024 г. Съдът не е установил дали документът има надлежна дата, от кой орган изхожда, приложен ли е към АУЗД, както и връчен ли е на дружеството, или същият е съставен единствено за целите на съдебното обжалване на акта. В нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК не е дал указания на ответника, че за тези обстоятелства от значение за делото не са ангажирани доказателства. Гореизложеното обуславя неправилност на съдебното решение поради допуснато от административния съд съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неизясняване на делото от фактическа страна. Недопустимо е както фактическите установявания да се извършват от касационната инстанция /чл. 220 от АПК/, така и излагането на правни изводи по съществени за спора въпроси едва с касационното решение, което би довело до ограничаване правото на защита на страните по делото и нарушение на принципа за двуинстанционност на съдебния контрол. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който при произнасянето си следва да съобрази указанията по прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът дължи произнасяне и по искането на страните за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, в зависимост от крайния изход на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,