Решение № 5985 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4375/2015 г.

Решение № 5985 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4375/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 9.02.2015 г. по адм. д. № 8960/2014 г. Административен съд София -град е отхвърлил жалбата на "Балкам" АД срещу ревизионен акт № 2251300316/20.02.2014 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП София и потвърден с решение № 1415/5.08.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП София. Решението се обжалва с касационна жалба от "Балкам" АД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" при ЦУ на НАП, София не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд осъди касационните основания и установи следното: С ревизионен акт № 2251300316/20.02.2014 г. е извършена корекция на декларирания от "Балкам" АД финасов резултат, като на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 5 711,03 лв. по пет фактури, издадени от "Песто Трейд" ЕООД. Ревизионният акт е потвърден с решение от 5.08.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП София. Административен съд София - град е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, тъй като по петте броя фактури не е установена реална доставка така, както е посочено в тях. Решението на Административен съд София - град е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Установено е по делото, че процесната ревизия е повторна, тъй като с решение от 23.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика при ЦУ на НАП София е отменен предходния ревизионен акт № 2251300179 - -В/ 27.06.2013 г. Преписката е върната с указания за извършване на нова ревизия. Тя е възложена със заповед от 27.09.2013 г. за данъчен период м. октомври 2011 г. Съставен е ревизионен доклад и е издаден процесния ревизионен акт. В него изрично е посочено, че органите, които го издават са тези по чл. 119, ал. 2 ДОПК - възложителят на ревизията и ръководителят на ревизията. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е била изменена (ДВ, бр. 82 от 2012 г.). Според тази разпоредба ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14- дневен срок от подаването на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. В тази редакция разпоредбата е в сила от 1.01.2013 г. Съгласно § 35 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) всичи образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане на този закон в сила се довършват по досегашния ред. Решението, с което е отменен предходния ревизионен акт и преписката е върната за извършването на нова ревизия е от 23.09.2013 г. С решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя начало на ново производство, а се възстановява висящността на ревизионното производство по издаване на отменения с решението ревизионен акт. Аргумент за това е и нормата на чл. 155, ал. 6 ДОПК, която изрично сочи, че производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Ревизионното производство започва от първата издадена заповед за възлагане на ревизията, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. В случая ревизионното производство е започнало с първата издадена заповед за възлагане на ревизията на 7.02.2012 г. и е висящо до влизане в сила на издадения ревизионен акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново ревизионно производство, а създава яснота и определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Възможността за издаване на заповед за възлагане на ревизията без с това да се поставя началото на ново производсто следва и от разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. Ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно § 35 ПЗР ЗИД ДОПК приложим е бил досегашния ред за довършването му. Този ред предвижда компетентния орган по приходите, който следва да издаде ревизионния акт да бъде определен с нарочна заповед на възложителя на ревизията. (чл. 119, ал. 2 ДОПК, редакция преди изменението). Липсата на материална компетентност на органите, издали ревизионния акт е особено съществен порок на административния акт, който винаги води до нищожност. Решението на Административен съд София - град следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което ревизионен акт № 2251300316/20.02.2014 г. на органите по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1415/5.08.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София се обяви за нищожен. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП София следва да бъде осъден да заплати на "Балкам" АД разноски по делото за всички инстанции до сега в размер на 1 075 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд