Решение № 132 от 9.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 576/2014 г.

Решение № 132 от 9.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 576/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба вх. № 23111/4.10.2013 г. подадена от Н. С. Г. и С. П. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 350/23.01.2012 г. по гр. д. № 186/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решение № 167/26.02.2008 г. по гр. д.№ 273/2005 г. на РС - Стара Загора в частта, с която е признато за установено по отношение на молителките и В. Т. Я., че ищецът В. П. Л. е собственик на 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и вместо това е признато за установено по отношение на молителката, че ищеца е собственик на 18,5% от общите части на сградата, находяща се в [населено място], [улица], УПИ № II-852,1853 в кв. 6 по сега действащия план на града. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и представят следните доказателства: сметка, изготвена по отчуждителна преписка на С. Г. по ЗОЕГПНС, контролен лист по преписка № 118/1948 г., постановление на МС от 4.08.1949 г., допълнително решение № 325/22.06.1950 г. копие от лицевата страна на пощенски плик с клеймо върху него, писмо до молителката, протокол от 28.07.1952 г. Твърдят, че от тези доказателства се установява стойността на цялата сграда към момента на възникване на етажната собственост - отчуждаването на дюкянския приземен етаж и неговата стойност. Ответникът по молбата - ищец по иска, оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Твърди, че част от доказателствата са приети като такива в хода на разглеждане на делото, а останалата част са неотносими, т.е. не са съществени за изхода от спора. Счита, че ако бе положена дължимата грижа от молителките, те биха се снабдили с представените доказателства. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: С определение № 42 от 5.02.2014 г., съдът е изложил защо счита молбата за допустима. Останалите възражения на ответника Л. касаят основателността на молбата. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е разгледал иск по чл. 40 ЗС за определяне на идеалните части от общите части на сградата включително и от тавана. Установено е, че сградата се състои от партерен етаж, съставляващ дюкянско помещение, избен етаж под него, надпартерен етаж, състоящ се от две крила през 1921 и 1942 г., с отделни покриви и дилатационна фуга помежду им, но свързани конструктивно и функционално в едно. Целият имот е принадлежал на С. Г. И., починал на 16.06.1952 г. Етажната собственост е възникнала в резултат на одържавяване по ЗОЕГПНС с допълнително решение № 325 от 22.06.1950 г. по преписка 325/1950 г. на цялото дюкянско помещение с площ 191 кв. м., ведно с * ид. ч. от общите части на сградата и дворното место и избеното помещение. Останалите неотчуждени три жилища са продадени от наследници на първоначалния собственик С. Г. С н. а. 136/1959 г. М. И. Г. и Н. С. Г. продават на С. Д. С. южната част от надпартерен етаж, 1/6 ид. ч. от дворното място и от избено помещение и 1/4 ид. ч. от целия таван, а с н. а. № 34/1960 г. те са продали на С. П. Н. същите идеални части от дворното място, от избено помещение и от тавана, както и обособен апартамент в югозападната и северната част на надпартерния етаж. С н. а. № 27/1959 г. Д. Н. Я. и П. Д. Л. - наследодатели на ищеца са купени от същите наследници апартамент, 1/6 ид. ч. от дворното място и от избено помещение, както и апартамент, заемащ източната част на партерния етаж, състоящ се от две стаи, пералня, баня-стая над пералнята. След влизане в сила на ЗВСОНИ със заповед № 2469/3.09.1992 г. е деактуван дюкяна на целия приземен етаж и 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното место. С решение от 29.01.2001 г. по гр. д. № 303/1997 г. на Старозагорски РС, влязло в сила на 4.01.2005 г. е уважен предявеният от Н. Г. иск по чл. 108 ЗС против ищеца по настоящото дело В. Л. и останалите етажни собственици, които са осъдени да й предадат 1/2 ид. ч. от таванските етажи на двете части на сградата без стаята над пералнята, разположена в частта от сградата, строена 1942 г. С решение по гр. д. № 229/1998 г. на Старозагорския районен съд, влязло в сила на 14.07.2003 г. са отхвърлени предявени от В. П. Л. искове срещу [община], Н. С. Г., С. Д. К., П. К. Н. и И. П. Д. Единият от тези искове е признаване на установено, че ищецът е собственик на цялото таванско помещение, находящо се над партерния етаж в източната жилищна сграда, строена през 1942 г., на основание покупка, наследство и давностно владение. С решенията и по двете дела е прието, че таванското помещение, извън стаята над пералнята - продадена на наследодателите на ищеца през 1959 г., е обща част на сградата - етажна собственост, по предназначение. С влязлото в сила решение по настоящото дело е определен дела на ищеца от общите части на сградата по правилото на чл. 40, ал. 1 ЗС съобразно СТЕ, изготвена на 8.02.2006 г. Вещото лице е определило стойностите на цялата сграда и на обектите в нея, но не е посочено към кой момент са оценени. За да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на което се позовава молителките е необходимо доказателствата, които представят да са новооткрити и те да не са могли да се снабди с тях по обективни, независещи от тях причини, да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. Част от представените документи с молбата са приети като доказателства и в хода на производството. Допълнително решение № 325/22.06.1950 г. на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС е прието няколко пъти и се намира на л. 20 и л. 275 от гр. д. № 273/05 г. на РС - Стара З. Протоколът от 28.07.1952 г. се намира на л. 197 от приложеното гр. д. № 229/1998 г. Контролен лист по преписка № 118/1948 г. е на л. 43 от приложеното гр. д. № 301/1997 г. Ст. РС и на л. 181 от гр. д. № 303/1997 г. на Ст. РС Тези доказателства не са новооткрити. Постановление на МС от 4.08.1949 г., с което са върнати преписки за изчисляване на обезщетението има само косвено значение, но от него не могат да се правят изводи за изхода от спора, т.е. то не е от съществено значение за предмета на делото. Копие от лицевата страна на пощенски плик с клеймо върху него, писмо до молителката са преценени като доказателства за допустимостта на молбата, поради което съдът не ги обсъжда с решението. От представената сега към молбата сметка, изготвена по отчуждителна преписка на С. Г. по ЗОЕГПНС се установява стойността на дюкянското помещение и на дворното место, отчуждени от С. Г. И. Това доказателство, макар да е новооткрито, е неотносимо към изхода от спора поради следното: Между страните е влязло в сила решението от 29.01.2001 г. по гр. д. № 303/1997 г. на Старозагорски РС, с което В. Л. и останалите етажни собственици са осъдени да предадат на Н. Г. 1/2 ид. ч. от таванските етажи на двете части на сградата без стаята над пералнята, разположена в частта от сградата, строена 1942 г. По това дело и по гр. д. № 229/1998 г. на Старозагорски РС е прието, че таванският етаж без стаята над пералнята е обща част. Така с тези влезли в сила решения между страните е определен делът от общите части, припадащи се към дюкяна, собственост на молителките. По настоящото дело, по което са ответници, те не могат да установят по-голям дял. Същевременно от тази сметка не може да се установи дела от общите части към жилището на ищеца Л., тъй като всяко от трите жилища е обособено след отчуждаването с прехвърлянето на реални части от надпартерния етаж на различни собственици. Затова представената сметка не е от съществено значение за изхода от спора. Или в обобщение, по изложените съображения представените доказателства с молбата са без значение за определяне дела от общите части от сградата, припадащи се към жилището на ищеца, поради което молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответникът по молбата следва да се присъдят направените от него деловодни разноски в размер на 650 лв., описани в представения списък по делото, доказани с договор от 6.11.2013 г. за изготвяне на писмени отговор и от 10.03.2014 г. за процесуално представителство. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение