Решение № 2764 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9212/2017 г.

Решение № 2764 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9212/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от И. П. П. срещу решение № 427 от 29.06.2017 г. постановено по адм. дело № 184 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Х., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 14-1253-000246 от 11.09.2014 г. на началник сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Х.. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Излага, че в проведеното пред първоинстанционния съд съдебно заседание процесуалният му представител е оспорил подписите върху осем от влезлите в сила наказателни постановления (НП). Административнонаказващият орган е връчил всичките осем НП по чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Няма данни да е търсен на известния адрес и да не е намерен, нито данни за смяна на адреса, обуславящи приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Още повече, че на този адрес му е връчена оспорената заповед. Представените по делото доказателства сочат неизпълнение на изискванията на закона и правят недоказано твърдението за редовно връчване на НП. Хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е налице, поради което незаконосъобразно са му отнети 62 контролни точки (к. т.). Налага се изводът, че са му отнети само 28 к. т. и не е загубил правоспособността си да управлява моторно превозно средство (МПС). При това положение за него не е възникнало задължение да върне свидетелството си за управление на моторно превозно средство (СУМПС) по чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Административният орган неправилно е приложил по отношение на него ПАМ, тъй като не е изпълнен фактическият състав на приложимата нормативна разпоредба. Съдът е постановил решението си при непълнота на доказателствата, относно връчване на наказателните постановления. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено или делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Х., не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. П. П. срещу заповед за прилагане на ПАМ № 14-1253-000246 от 11.09.2014 г. издадена от началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Х., с която по отношение на Павлов е приложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на МПС на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е установил, че от посочените в заповедта за прилагане на ПАМ и представени по делото НП се установява, че на И. П. П. са отнети к. т. със следните влезли в сила НП: 1) с НП № 801/08, издадено на 14.04.2008 г., връчено лично на оспорващия на 28.01.2009 г. и влязло в сила на 5.02.2009 г., са отнети 22 к. т.; 2) с НП № 4158/08, връчено на оспорващия срещу подпис на 20.10.2008 г. и влязло в сила на 28.10.2008 г., са отнети 6 к. т.; 3) с НП № 1623/09 издадено на 14.04.2009 г., връчено на 25.09.2009 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и влязло в сила на 03.10.2009 г., са отнети 7 к. т., като посоченият санкционният акт е изпратен до оспорващия по пощата и му е връчен лично на 17.09.2009 г.; 4) с НП № 2251/09, издадено на 18.05.2009 г., връчено на 17.09.2009 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и влязло в сила на 25.09.2009 г., са отнети 8 к. т.; 5) с НП № 2552/09, издадено на 28.05.2009 г., връчено на 17.09.2009 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и влязло в сила на 25.09.2009 г., са отнети 8 к. т.; 6) с НП № 5039/09, издадено на 31.08.2009 г., връчено на 17.09.2009 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и влязло в сила на 25.09.2009 г., са отнети 4 к. т.; 7) с НП № 2859/11, издадено на 22.07.2011 г., връчено лично срещу подпис на оспорващия на 15.09.2011 г. и влязло в сила на 23.09.2011 г., са отнети 6 к. т.; 8) с НП № 4338/11, издадено на 27.09.2011 г. от връчено на 24.10.2011 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и влязло в сила на 01.11.2011 г., са отнети 14 к. т., като от представената по делото обратна разписка се установява, че е връчено на жалбоподателя на 20.10.2011 г.; 9) с НП № 680/12, издадено на 26.03.2012 г., връчено на 11.05.2012 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и влязло в сила на 19.05.2012 г., са отнети 8 к. т.; 10) с НП № 3625/12, издадено на 27.08.2012 г., връчено на 20.11.2011 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и влязло в сила на 28.11.2011 г., са отнети 8 к. т., като от представена обратна разписка е видно, че същото е връчено на 20.11.2012 г.; На база описаните в заповедта НП на жалбоподателя са били отнети общо 91 контролни точки. При така установеното, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Посочил е, че актът е издаден при липса на нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Анализирал е относимите разпоредби от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. в сила от 15.02.2008 г. и действащата до приемането й Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., относно общия брой контролни точки първоначално получавани от притежател на СУМПС и относно начина на отнемането им. Изложил е, че при липса на твърдения и доказателства за оспорване на посочените в заповедта НП от водача, нито за отмяната им, следва да се приеме, че наказателните постановления са влезли в сила, както е посочено в тях. НП представляват годно доказателствено средство - официални удостоверителни документи, ползват се с материална доказателствена сила и разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) задължава съда да приеме за доказани фактите удостоверени със същите. Общият брой на отнетите контролни точки на жалбоподателя, посочени в санкционните актове, изцяло съвпада с тези посочени в заповедта и безспорно надвишава максимално допустимия брой от 39 точки. Предвид факта, че посочените официални удостоверителни документи не са били оспорени от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, съдът е приел, че не е допустимо изследването на въпроса за законосъобразното приложение на процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Наред с това е посочил, че с лично връчените на жалбоподателя пет броя НП са му отнети 55 к. т., които също надвишават допустимия възможен брой от 39 точки. Поради това е достигнал до извод, че при отнети пълен брой 39 контролни точки, жалбоподателят е загубил правоспособността си да управлява МПС. Т. не е изпълнил доброволно задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - да върне свидетелството за управление на МПС, поради което, в условията на обвързана компетентност, правилно административният орган е приложил предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП принудителна административна мярка. Решението е правилно. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В., на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен, по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на ПАМ "изземване на свидетелството за управление". Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в проведеното съдебно производство по оспорване законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ не може да се преценява законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН. Заявеният още с първоначалната жалба спор по този факт е от компетентността на районния съд, а доказателство, годно го да опровергае е съдебно удостоверение за висящо НАХД (респ. подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН) пред съответния районен съд. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство (каквото е това по глава Десета, дял Трети АПК за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ). В случай, че се допусне възможност законосъобразността на връчването да се преценява паралелно и от административния съд по повод проверка съществуването на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, хипотетично може да се стигне до противоречиви преценки на двете съдилища, а реално - до подмяна предмета на делото, като на административния съд се възлага провеждането на недопустим инцидентен съдебен контрол върху предпоставки за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение. Връчването на НП е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции и най-късно към датата на съобщаване на заповедта за прилагане на ПАМ адресатът е уведомен за съществуването на посочените актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, които би могъл да обжалва пред компетентния съд. Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на жалба по чл. 59 от ЗАНН, нарушителя не може да се позовава на неговото съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето. Обратната теза би довела до обективна невъзможност за санкциониране на неизряден водач на МПС, който има интерес да осуетява надлежното връчване на НП, с цел да избегне изтърпяване на наложеното му административно наказание, а не да установява незаконосъобразността на налагането му. По този начин се игнорира и възможността за прилагане на ПАМ, тъй като с отмяната на съответната заповед, нарушителят по същата причина няма интерес да оспорва НП, послужили като основание за прилагането й. Ето защо спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебно-административно производство по чл. 145 и сл. от АПК. Поради това АС - Х. законосъобразно е зачел обвързващата доказателствена сила на отразения в наказателните постановления факт на връчването им. Наведените в тази насока доводи за неправилност на решението в касационната жалба са неоснователни. Изложеното води до извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съответно до извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Като е достигнал до посочения извод, административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,