Решение № 13536 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 214/2014 г.

Решение № 13536 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 214/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас, представен от юрисконсулт Желязкова, срещу решение № 1885/24.10.2013 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1324/2012 г. В частта, с която е изменен ревизионен акт № 281100051/13.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, като е намален размера на установените с него задължения по ЗДДС в д. п. м. 11.2008 г. и м. 03.2009 г. Касаторът заявава общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за наличие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки на пясък по две фактури. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу съответната част на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Стар билдинг" ООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установени в тежест на "Стар билдинг" ООД задължения за ДДС за внасяне и за закъснителна лихва заради отречено правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 45 433.76 лева, упражнено в данъчни периоди м. 06, 07 и 11.2008 г. и м. 03.2009 г. по издадени от "Стефанов" ЕООД, "Петков" ЕООД и "Сити груп 76" ЕООД фактури. Определени са и задължения за корпоративен данък за 2008 и 2009 г. Предмет на касационен контрол е единствено частта от решението за изменяне на РА относно задълженията по ЗДДС за д. п. м. 11.2008 г. и м. 03.2009 г. Съдът е намалил размера на задължението за ДДС в първия данъчен период от 4 128.22 лева на 2 304.60 лева, а за втория от 28 805.22 лева на 28 236.58 лева. Разликата е стойността на данъка, начислен за доставка на пясък по фактури № 276/14.11.2008 г. и № 380/25.03.2009 г., издадени от "Стефанов" ЕООД, като фактурите имат за предмет различни видове строителни материали. За да откаже на ревизираното лице претендираното от него данъчно предимство, приходната администрация е зачела резултатите от насрещните проверки на доставчиците. На всички тях исканията за представяне на документи и писмени обяснения са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Никой от доставчиците не е представил поисканите документи и писмени обяснения. Затова и с позоваване на разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК са направени изводи за неосъществени доставки. За доставчика "Стефанов" ЕООД са представени счетоводни и други документи от РЛ. Издадените от него фактури са шест с предмет различни видове строителни материали. След анализ на хронологичната ведомост на сметка 304 Стоки и аналитичната оборотна ведомост на същата сметка към процесните периоди е прието, че по аналитични партиди на видовете стоки количествата заведени и изписани стоки са по-малки от тези по фактурите, а без наличности доставчикът не е могъл да извърши доставките. Общото правно основание за отказа да се признае правото на приспадане е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 6, чл. 68 и чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. При констатациите за липса на доставки е дисквалифицирана верността на отразяването им във фактурите, което в контекста на понятието за документална обоснованост по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е обосновало извод за формирани данъчни постоянни разлики в отчетни периоди 2008 и 2009 г., с които ДЗЛ не е преобразувало счетоводния си финансов резултат. С РА този пропуск е изправен. В резултат на увеличаване на ФР е определен допълнителен корпоративен данък. За да намали размера на данъчното задължение, първоинстанционният съд е приел, че за една от стоките по фактури № 276/14.11.2008 г. и № 380/25.03.2009 г. - пясък е осъществена доставка от "Стефанов" ЕООД и по тези доставки правомерно е упражнено данъчното предимство. Това разрешение е обосновано с установявания за производството на варови разтвори като една от основните дейности на жалбоподателя - пясъкът е необходим компонент на хоросана. Съдът е ценил и заключение на СИЕ, според което в счетоводството на "Стар билдинг" ООД по партидата на материала пясък са изписвани количества за производство на варови разтвори във варов център, като за 2008 г. общата стойност на доставения пясък е 12 013.20 лева, от който по фактура № 276/14.11.2008 г. на стойност 9 120 лева. В решението е отречен подхода на администрацията за отказ да се признае право на приспадане заради особености или недостатъци на счетоводното отчитане при доставчиците, както и при невъзможност те да бъдат открити на адреса за кореспонденция. Решението е правилно в оспорената част. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Фактическите изводи на приходната администрация в РА не са основани на процесуалните правила и са резултат на порочно дедуктивно умозаключение. Отсъствието на доставчиците от адреса за кореспонденция и непредставянето по тази причина на поискани от тях доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса - вж. - чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другият субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. Неоснователно като разколебаващи доказването на доставките са възприети начина на водене на счетоводството от доставчика, респ. счетоводните наличности на стоки от вида на процесните. Този подход е несъвместим със съюзното право. Той предполага въвеждане на допълнителни задължения към тези по глава III "Фактуриране" от дял ХI на Директива 2006/112/ЕО, което е в противоречие със забраната по чл. 273, § 2 от същата Директива. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-18/13 - според т. 47 евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на услуги на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112. Обратно на поддържаното от касатора, при преценката на доказателствените средства съдът е съобразил дейността си с процесуалните, логическите и опитните правила. От категориите на учението за договорите в облигационното и търговското право, не източникът на облигационното правоотношение и престацията, а изпълнението е относимо към понятието за данъчно събитие - чл. 25, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Това отнася договора, чието изпълнение е данъчно събитие, към доказателствено релевантните факти, защото от него може да се направи извод и за изпълнението. Договорът е правопораждащ юридически факт на правно релевантния факт на изпълнението. Не се спори, че ревизираното лице и доставчика му са страни по договор от 1.05.2008 г. за доставка на различни видове строителни материали, включително пясък. Към индициите се отнася и фактът на плащането /към фактурите са прикрепени фискални бонове/, поради функционалната връзка на насрещните задължения при двустранните договори, което определя изпълнението на едното задължение като основание за другото, както и последващото използване на полученото по доставките за независимата икономическа дейност на ДЗЛ /влагането във варови разтвори, като част от основната дейност на търговеца/. Производно пряко доказателствено средство за получаването на стоките са счетоводните записвания при "Стар билдинг" ООД. При редовно водено счетоводство от СИЕ е установено заприходяването на стоката пясък и изписването й за влагане в производството на варови разтвори. Пряко първично доказателствено средство е приемо-предавателните протоколи. Възприетите от администрация нередовности на протоколите - липса на имена на физическите лица, участвали в приемането и предаването на стоките, място на предаването и транспортни средства не ги дисквалифицират като доказателствен източник, а засягат кръга на установяваните с тях доказателства и доказателствената им стойност. В случая удостовереното с протоколите кореспондира с фактурите и счетоводните записвания на РЛ. Без да е установено, че транспортът е за сметка на получателя не следва да се правят изводи в негова вреда от това, че не съхранява информационни източници за превоза. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение