Решение № 8032 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3283/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Б. Х., гражданка на Сирия, лично и в качеството на законен представител на малолетното й дете А. С. А., също гражданка на Сирия, чрез процесуалния й представител адв. Т. Данова, срещу решение 1511/20.02.2025 г., постановено по адм. дело 96/2025 г. по описа на Административен съд-Хасково, 2-ри състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в нарушение на приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, в открито съдебно заседание по делото, чрез процесуалния си представител юрк. М. Кръстева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ф. Б. Х., подадена лично и в качеството на законен представител на малолетното й дете А. С. А., срещу решение 12568/03.12.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденката и малолетното й дете е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /в т.ч. два протокола с идентичен рег. УП-33724/03.09.2024 г., съставени за проведените с чужденката и малолетната й дъщеря интервюта и три справки относно Сирийската държава с вх. ЦУ-1852/27.08.2024, МО-02-60/29.01.2025 г. и МД-02-77/03.02.2025 г./, съдът установява релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор по фактите, за целите на настоящото изложение, в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена от чужденката на 06.08.2024 г. В тази връзка на 03.09.2024 г. със сирийската гражданка е проведено интервю, в хода на което тя заявява, че е [етническа принадлежност], [вероизповедание], напуснала Сирия нелегално заедно със съпруга си и две от дъщерите си /една от които малолетната А. С. А./ през месец юли 2024 г., откъдето през Турция, пеша, преминали нелегално българо-турската граница и влезли в България в края на същия месец. Твърди, че е родена в [населено място], община Дербасия, област Хасака, където е живяла през целия си живот до отпътуването си от Сирия през юли 2024 г. Заявява, че е омъжена, има пет деца, но напуснала Сирия заради много лошото икономическо положение , без ток и без телевизия, вследствие на войната и липсата на условия за живот. Отрича в родината си да е била арестувана или осъждана, както и да е заплашвана или да е имала проблеми със сирийските власти, да е членувала в политическа партия или друга организация, или да е влизала във взаимоотношения с армията или полицията. По време на проведено с малолетната А. С. А. изслушване на 03.09.2024 г., в присъствието на преводач и социален работник, на зададен въпрос от интервюиращия орган, детето отрича в Сирия да има хора, които са го наранявали или които смята, че биха го наранили при завръщането му в държавата на произход. При тези данни /в това число от доклад от 17.09.2024 г., изготвен от социален работник от Агенция за социално подпомагане/ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да предостави на сирийската гражданка и малолетното й дете статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствие на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в т.ч. в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за non-refoulement /забрана за връщане/ и висшия интерес на детето. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля депозираната от сирийската гражданка жалба като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в това число и съобразно чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаване на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия, вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад на 08.12.2024 г./, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл постановява атакувания пред касационната инстанция, съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на решението й с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти относно личната бежанска история на чужденката и малолетното й дете, и ситуацията в държавата им на произход, кореспондиращи с данните от представената и в касационната инстанция, справка за Сирия с вх. МД-02-262/19.05.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийската гражданка и малолетното й дете, международна закрила. Съдържащата се в приложените по делото справки, информация, не е опровергана от жалбоподателката /сега касаторка/ пред първата инстанция, чрез допустимите за това доказателствени средства и се потвърждава от общоизвестните факти за актуалната ситуация в Сирия след свалянето от власт на Башар ал Асад през м. декември 2024 г., които правилно по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, са обсъдени и ценени от административния съд при формиране на правните му изводи. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани предвид данните от доказателствата по делото са направените от първоинстанционния съд изводи за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденката и малолетната й дъщеря в държавата им на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки за ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденката и малолетното й дете в реална опасност да претърпят тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на нейна територия, без значение от личното им положение. Още повече като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС, условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила /тоест хуманитарен статут/, както и неоспорените от касаторката данни по справка от м. май 2025 г., че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад, 481 730 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави и около 1 186 147 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, включително в контекста на най-добрия интерес на детето, процесният акт на председателя на ДАБ е материално законосъобразен, а оттам и постановеният от административния съд резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. По посочените съображения и споделените мотиви на административния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,