Решение № 9710 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4668/2018 г.

Решение № 9710 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4668/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на М. И. Д. от гр. Б., чрез процесуален представител, в която е обективирано искане за отмяна на влязло в сила решение № 2855/06.03.2018 г. по адм. дело № 11135/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение, с което е оставено в сила Решение № 1293 от 05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 98/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. Молителят твърди в искането си, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК. В тази връзка са представени писмени доказателства към молбата-постановление на разследващ полицай за назначаване на техническа експертиза от 08.12.2015 г. по ДП № 431ЗМ1353/2015 г. по описа на 01 РУМВР Б.; Протокол за извършена техническа експертиза от ВЛ З. С. по ДП № 431 ЗМ 1353/2015 г. С последващи молби са представени: писмо изх. № 3666/18.04.2018 г. от районен съд Б. до РЦ 112; писмо-отговор рег. № 105840-226/26.04.2018 г. на РЦ 112 до РС Б.; допълнителна СТЕ по АНД № 525/2018 г. по описа на РС Б.; писмо от община Б. изх. № 24-00-478818/ от 21.03.2016 г.; заявление вх. № РД-06-111/09.05.2018 г. и отговор изх. № РД-07-128/11.05.2018 г. на зам. Директор на ЦСМП-Б.; обяснение от 25.11.2015 г. С молба от 28.05.2018 г. е заявено и ново обстоятелство, съдържащо се в извлечение от протокол по АНД 525/2018 г., и установяващо се от разпит на свидетели, обективирано в цитирания протокол. С молба от 30.05.2018 г. молителят е представил: сведение от П. Н. от 25.11.2015 г.; сигнал от П. Н.; протокол за разпит на П. Н. от 25.11.2015 г.; писмо рег. № 431000-1235/21.03.2016 г. на 01 РПУ Б.; писмо рег. № 261р-9063/01.04.2016 г. на директор на ОДМВР Б.. Ответникът по молбата за отмяна - К. С.-разузнавач при първо РУ-Б. към ОДМВР Б., не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав от Втора колегия смята, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в сроковете по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно. Самостоятелното съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. от АПК предвижда ограничително основанията за това в чл. 239 АПК. Според посоченото от настоящия искател основание по чл. 239, т. 1 актът подлежи на отмяна "когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". Те следва да са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, същата не е могла да знае за тях. Основанието за отмяна по т. 1 не следва да се дължи на бездействие на страната или допуснато от съда процесуално нарушение. Новите обстоятелства са факти от действителността, относими към спорното правоотношение /и следователно имащи значение на юридически такива/, които имат съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно не са могли да бъдат известни на страните. Фактите трябва да са нови, в смисъл да не са били включени във фактическия материал по делото, приключило с влязлото в сила решение, но не и да са новосъздадени, т. е. те не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото. Законодателят е визирал в тази категория и новооткритите или новосъздадени документи, но само касателно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи или друго обективно препятствие. В настоящия случай, М. Д. навежда доводи, че са налице нови писмени доказателства и ново /новооткрито/ обстоятелство от съществено значение за делото, поради което смята, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решение № 2855/06.03.2018 г. по адм. дело № 11135/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение. Под нови доказателства искателят има предвид представените от същия документи с молби от 14.03.2018 г., 14.05.2018 г., молба-становище от 28.05.2018 г. и молба от 30.05.2018 г. Според искателя ново/новооткрито/ обстоятелство е проведения разпит на 10.04.2018 г. на лицето М. А., в качеството му на свидетел по АНД № 525/2018 г. на РС Б.. Както се отбеляза по-горе, в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК писмените доказателства следва да са нови, т. е. да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане дължимата грижа от страната, искащата отмяната, до момента на приключване на устните състезания в касационната инстанция. Те следва да са от съществено значение за изхода на делото, т. е. да установяват такива факти, които биха могли да доведат до различно разрешаване на правния спор, предмет на делото. В процесния случай представените писмени доказателства от искателя не установяват факти, които са от съществено значение за правилното решаване на делото. Тези факти не се отразяват на правоотношението на страните по делото, по начин който би могъл да доведе до невярното му отразяване в решението, предмет на отмяна, което съответно да води и до неговата неправилност. Според искателя основният предмет на доказване е бил дали има основателно предположение, че е извършил твърдяното престъпление и имало ли е достатъчно данни, че същия е извършителя на твърдяното престъпление, за да бъде задържан на 25.11.2015 г. на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Всички представени в настоящото производство писмени доказателства от молителя, целят установяване на факти, които да водят до извод, че не е имало достатъчно данни за да е изведе обосновано предположение, че Д. е извършител на деянието, за което е задържан. Решаващият мотив на съда касае наличие на материалноправните предпоставки на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за задържането на Д. за срок от 24 часа, а именно предположение /в смисъл, че има вероятност/ за извършено от него престъпление, което предположение е било обосновано от наличните данни. Има се предвид единствено данни в см. на информация, доведена до знание на полицейския орган, че лицето е съпричастно към извършено престъпление, а не "достатъчно данни" по см. на чл. 207, ал. 1 НПК, вр. чл. 211, ал. 1 от НПК-обосноваващи основателно предположение, че е извършено престъпление, като условие за образуване на досъдебно производство. Без значение е по какъв начин тази информация е достигнала до знанието на полицейския орган. Ето защо, дори и представените писмени доказателства да са били налични при редовното разглеждане на спора, не би се стигнало до друго негово разрешаване. По изложените съображения искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав от Втора колегия,