Решение № 3347 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12099/2008 г.

Решение № 3347 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12099/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена Николай Йорданов Димитров от София, срещу решение № 241 от 25.04.2008 г., постановено по адм. д. № 1937 от 2007 г. по описа на Административния съд - София град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за допуснато нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Началника на Първо районно управление на СДВР, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, съдът в производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на Николай Димитров от София, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 256/ 11.04.2007 година, на Началника на 01 РПУ- СДП. С последната на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 3 ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 ППЗМВР му е било наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 6 месеца", считано от датата на връчване на заповедта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед на основание доводите в жалбата, мотивите, с които административният орган е обяснил и обосновал правното основание за издаване на заповедта, както и въз основа на събраните в административното и съдебното производство доказателства, съдът е приел, че жалбата е не основателна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Тези мотиви напълно се споделят от настоящия състав. От данните по делото е било установено, че на инспектор III-та степен Николай Йорданов Димитров- "разузнавач VI-та степен" в група Криминална полиция на ПУ "Средец", при 01 РПУ-СДП- е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 6 месеца" за допуснато от него нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за времето от септември 2006 година до 3 април 2007 година, е просрочил двадесет и осем броя преписки, възложени му срещу подпис. Изводът на съда е, че дисциплинарната отговорност на държавен служител в МВР може да бъде ангажирана само за виновно нарушение на служебните задължения- чл. 224, ал. 1 ЗМВР, като изпълнението им следва да е юридически дължимо, съгласно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове; на заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и преките ръководители и въз основа на индивидуалното служебно правоотношение. Анализирайки всички преписки - дознания срещу неизвестен извършител- първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е определен за дознател по надлежния ред; не е държал конкурс за такъв; заеманата от него длъжност не е дознателска и не му е присъдена категория по чл. 217, ал. 4 ЗМВР (- на разследващ полицай), поради което нито е могъл, нито е бил длъжен да извършва процесуално- следствени действия по чл. 219-235 НПК. Не само обаче е могъл, но е бил и задължен да извършва оперативно- издирвателни мероприятия по сочените досъдебни производства. Тази чисто полицейска дейност (по установяване самоличността на извършителят и издирването му) следва да бъде извършвана наред с чисто процесуално - следствените действия. Констатацията на административно наказващия орган е, че Димитров, не изпълнявайки именно тези му вменени от закона, разпореждане на прекия ръководител и служебното му правоотношение задължения- е допуснал просрочване на 28 броя преписки, за което нарушение на служебната дисциплина му е наложено съответстващо на извършеното наказание. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд - трето отделение,