Решение № 474 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6916/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Зам.- изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ срещу Решение 407 от 30.05.2023 г. по адм. дело 890/2022 г. на Административен съд/АС/ Хасково. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Уведомително писмо с изх. 02-130-2600/2106 от 07.09.2019 г., издадено от Зам.- изпълнителния директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016, адресирано до ЕТ ТИМАГРО - В. Марин с УРН: [номер]. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че АС - Хасково не е обсъдил в цялост приобщените по делото писмени доказателства и в частност представената с административната преписка декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане с Вх. 02-131-2600/57 от 28.02.2017 г. на Областна дирекция/ОД/ - ДФЗ - Пазарджик, с която АГРО ММ ООД, [ЕИК], УРН [номер], с управител Г. Марин във връзка със заявление с УИН :13/070/716:88792 е декларирало, че доброволно прехвърля правата за получаване на плащане и поетите многогодишни ангажименти върху заявлението за подпомагане на земеделския стопанин. Като е отменил административния акт на основание, че мотивите му засягат правната сфера на АГРО ММ ООД, а не на адресата му - ЕТ ТИМАГРО- В. Марин , съдът е постановил неправилен съдебен акт. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции, депозит за изготвяне на Съдебно - техническа експертиза и държавна такса за подадената касационна жалба. В случай, че съдът отхвърли касационната жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова е претендирано от ответната страна. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба ЕТ ТИМАГРО- В. Марин в открито съдебно заседание не се представлява. Не депозира отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок по чл.211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: В първоинстанционното съдебно производство са установени следните факти: Производството по делото е образувано по жалба на В. Марин в качеството му на управител на АГРО ММ ООД срещу горецитираното уведомително писмо, подадена до Административен съд- Пазарджик. В изпълнение указания на АС-Пазарджик жалбоподателят е уточнил с писмена молба, че следва да се счита, че жалбата е подадена от ЕТ ТИМАГРО- В. Марин , вместо от АГРО ММ ООД. Направено е искане делото да се изпрати по подсъдност на АС- Хасково, тъй като жалбоподателят - ЕТ е със седалище и адрес на управление в района на област Хасково и по конкретно в гр. Меричлери. С Определение 1256/24.08.2022 г. по адм. дело 669/2022 г. АС Пазарджик е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на АС - Хасково. В хода на образуваното пред АС - Хасково съдебно производство е приобщена адм. преписка и е допусната, изслушана и приета Съдебно -техническа експертиза, заключението по която обаче не е коментирано от първоинстанционния съд в обжалваното решение. За да отмени постановения административен акт с оспореното пред настоящата инстанция решение АС - Хасково приема, че уведомителното писмо е издадено от компетентен административен орган, при спазване на изискването за писмена форма, но не съответства на изискванията на чл.59, ал.2, т.3 от АПК, тъй като неправилно е посочен адресатът. С процесното уведомително писмо са извършени намаления на субсидията по схеми и мерки, заявени от АГРО ММ ООД, но като адресат е посочен ЕТ ТИМАГРО - В. Марин , което според съда представлява несъответствие между адресата на властническото волеизявление и фактическите и правни основания, обосноваващи издаването на процесния административен акт. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Уведомителното писмо е издадено спрямо ЕТ ТИМАГРО- В. Марин , тъй като с Декларация за прехвърляне на заявление с 02-131-2600/57 от 28.02.2017 г., подадена на основание чл.14, ал.4 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, АГРО ММ ООД прехвърля правата за получаване на плащане и поетите от него многогодишни ангажименти върху заявлението за подпомагане на ЕТ ТИМАГРО - В. Марин /посочен в секция Б - Данни за приобретателя, като тази декларация е приета от служител от ОПСМП- А. Йорданова. Декларацията се съдържа в адм. преписка, но не е обсъдена от решаващия съд. АС- Хасково не е направил фактически установявания и не е изложил никакви съображения по съществото на спора дали посочените в уведомителното писмо декларирани площи са допустими по заявените схеми за подпомагане. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е отменил изцяло уведомителното писмо, без да е изяснил какъв е предметът на оспорване, т.е. в каква част се обжалва уведомителното писмо. В уточнителната молба до АС Пазарджик е посочено, че се обжалва уведомителното писмо в частта му, с която са постановени намаления на исканите от заявителя плащания, посочени в таблица 14 от писмото в графите Намаления и Намаления, поради достигане на таван на субсидията . Решението следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което следва да бъдат обсъдени всички представени с адм. преписка писмени доказателства, като след анализ на всички доказателства, включително и на заключението по приетата Съдебно - техническа експертиза, съдът следва на основание чл. 168, ал. 1 от АПК да извърши цялостен контрол за законосъобразност на административния акт въз основа на всички предвидени в чл. 146 от АПК основания. По изложените съображения, решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване указанията на касационната инстанция, дадени в мотивите на настоящото решение. По направените в настоящата инстанция искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първата инстанция при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал. 3 от АПК, като отчете и изхода на делото по същество на спора. Предвид изложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение