Решение № 2531 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7234/2011 г.

Решение № 2531 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7234/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 9б, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси /ДВ, бр. 30/2006 г./ Образувано е по касационната жалба на "ТЕРА ВИЖЪН" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Полковник Бонев" № 1, подадена чрез процесуалния му представител адв. Митева, срещу решение № 437 от 15.03.2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1437/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 09ОА 3250/18.12.2009 г., издадена от кмета на Община Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е обсъдил всички, относими към правния спор доказателства и неправилно е тълкувал фактите, установени чрез някои от доказателствата, което е довело до необосновани и неправилни изводи. По делото е безспорно установено, че община Пловдив не е извършвала услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на процесния имот и с оглед разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ не следва да търси заплащането на тази услуга. В тежест на административния орган е да докаже и извършването на услугите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на местата за обществено ползване. Такива доказателства от страна на ответника по делото не са представени. Решенията на Общинския съвет, на базата на които е определен размерът на таксата битови отпадъци и които са посочени като основание за издаването на оспорената заповед, не са влезли в сила. Това е самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед № 09ОА 3250/18.12.2009 г., издадена от кмета на Община Пловдив, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Кметът на община Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е била заповед № 09ОА 3250/18.12.2009 г., издадена от кмета на Община Пловдив, издадена на основание чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, с която на "ТЕРА ВИЖЪН" ООД в качеството му на собственик на недвижим имот с нежилищно предназначение, находящ се в гр. Пловдив на бул. "Освобождение", ж. к. "Тракия", кв. 1, УПИ V, е определено задължение за такса битови отпадъци за периода от 01.03.2008 г. до 31.12.2008 г. в размер на 27651.52 лв. и лихва за забава към 16.12.2009 г. в размер на 4665.17 лв.; такса битови отпадъци за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. в размер на 33181.83 лв. и лихва за забава към 16.12.2009 г. в размер на 1296.36 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: Заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. Съгласно нотариален акт № 67/22.02.08 г. жалбоподателят е собственик на процесния недвижим имот и е подал декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 16071026928/23.12.08 г. От СТЕ и свидетелските показания на свидетелката Ташева се установява, че имотът не се обитава, в него няма постройки и не се извършва строителна дейност. Това обстоятелство с оглед разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, не означава, че спорната такса не се дължи. В наредбата по чл. 9 от ЗМДТ за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив общинският съвет е уредил процедурата и условията за частично освобождаване от задължението за заплащане на такса битови отпадъци /ТБО/ - чл. 19в. Предвидено е изискване за подаване на декларация, придружена с документи, установяващи, че в имота няма подаване на ток и вода. Такава декларация от страна на дружеството - жалбоподател не е подавана. От доказателствата по делото се установява, че недвижимият имот се намира в гр. Пловдив, ж. к. "Тракия" в район, в който за процесния период от време, съгласно заповедите на кмета на общината по чл. 62 от ЗМДТ услугите са извършвани. По отношение на услугите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на местата за обществено ползване не е предвидена възможност за освобождаване от заплащането им. Жалбоподателят не е поискал да заплаща таксата според количеството отпадъци и броя извозвания на индивидуалните съдове и не е сключил договор в изпълнение изискването на чл. 18 от наредбата. Поради това, правилно размерът на таксата е определен пропорционално на отчетната стойност на имота. Към датата на издаване на оспорения административен акт решение № 513 на ОбС е влязло в сила. Независимо от обжалването на решение № 8, размерът на таксата за 2009 г. законосъобразно е определен по предходното решение с оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира за правилно приетото от съда, че неползването на имота не е основание за недължимост на таксата. В чл. 62 (ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Чл. 64, ал. 1 /ДВ, бр. 119/2002 г./ определя, че таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя. Нито една от цитираните законови норми не обуславя дължимостта на таксата от обстоятелството дали собственикът или ползвателят реално използват недвижимия имот или не. Съгласно чл. 8, ал. 5, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Както е посочено в мотивите на обжалваното решение, в чл. 19в от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив общинският съвет е регламентирал реда, условията и компетентния орган да освободи от заплащане само на таксата по сметосъбиране и сметоизвозване собствениците и ползвателите на недвижими имоти, които няма да използват реално имота. В чл. 19в, т. 2 от наредбата е посочено, че за имотите, които няма да се ползват през цялата година, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако данъчно задълженото лице /граждани и фирми/ е подало декларация за това в дирекция "Местни данъци и ТБО" до края на предходната година, придружена от удостоверения от Електроразпределение, Топлофикация и В и К, от които да е видно, че за имота е спряна електрозахранването, топлоподаването и захранването с вода. Преписи от тези удостоверения се изпращат и до дирекция "Екология и опазване на околната среда" на община Пловдив. Според т. 3 същите документи и декларацията за новопридобити имоти се подават в двумесечен срок от датата на придобиване. В ал. 2 на чл. 19в е посочено, че общинската администрация е компетентна да разреши неплащането на таксата по сметосъбиране и сметоизвозване. Тъй като дружеството-жалбоподател не е подало декларация, придружена с необходимите документи, в дирекция "Местни данъци и ТБО" и дирекция "Екология и опазване на околната среда" на община Пловдив, на него общинската администрация не му е издала разрешение да не плаща такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поради това, че няма да ползва недвижимия имот и както правилно е приел първоинстанционния съд, в производството по оспорване на акта, установяващ дължимост на тази такса и нейния размер, то не може да се позовава на обстоятелството, че не е ползвало имота като основание за недължимост на таксата. Вторият спорен въпрос е свързан с това, дали решенията на Общинския съвет, приети на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, с които е определена план-сметка за всяка от изброените дейности и е определена таксата в годишен размер, посочени като основания за определяне размера на задълженията в оспорената заповед, са влезли в сила към момента на издаването на заповедта и дали са приложими към този момент. За 2008 г. план-сметката за приходите и разходите и промилите за облагане с такса битови отпадъци са приети с решение № 513 по протокол № 22 от 18.12.07 г. Правилно е посочено от административния съд, че към датата на издаване на оспорената заповед на кмета № 09ОА 3250/18.12.2009 г. решение № 513 от 18.12.07 г., изменено с решение № 1 от 22.01.08 г. на ОбС Пловдив, е влязло в сила. Същото е било обжалвано пред АС-Пловдив от Лазар Милев, но с решение № 797/17.07.08 г., потвърдено с решение № 5814/07.05.09 г. на Върховния административен съд, жалбата е отхвърлена като неоснователна. За 2009 г. план-сметката за приходите и разходите и промилите за облагане с такса битови отпадъци са приети с решение № 8 по протокол № 1 от 22.01.09 г. Срещу това решение има подадени две жалби до АС-Пловдив и образувани две административни дела. Решенията на АС по тези дела са обжалвани пред Върховния административен съд и към 29.12.2010 г. няма постановени решения. Решението на ОбС № 8/22.01.09 г., въпреки обжалването се изпълнява, тъй като с влязло в сила определение на Пловдивския административен съд е отказано спиране на изпълнението. Съгласно чл. 180, ал. 1 от АПК, оспорването на общия административен акт не спира неговото изпълнение. Според ал. 2, съдът може да спре неговото изпълнение по реда и на основанията, посочени в чл. 166, ал. 2 и ал. 3. Освен това, правилно е посочено в първоинстанционното решение, че съгласно чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ /ДВ, бр. 153/98 г./, когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година, т. е. определения с решение № 513/18.12.07 г., който е същият като определения с решение № 8/22.01.09 г. Третият спорен въпрос по делото е предоставяна ли е от общината услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, има ли депо за битови отпадъци или друго съоръжение, които обстоятелства обуславят дължимостта на таксата, според чл. 71 от ЗМДТ. В изпълнение изискванията на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ размерът на таксата за процесните години е определен за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решенията на Общинския съвет, посочени по-горе. С тези решения е одобрен и план-сметка за необходимите средства за финансиране извършването на трите вида услуги. Със заповед № ОА-3094/24.10.2007 г. на кмета на община Пловдив на осн. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени границите на районите, в които е организирано сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на общината за 2008 г. Със заповед № ОА-3154/23.10.2008 г. на кмета на община Ботевград на осн. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени границите на районите, в които е организирано сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на общината за 2009 г. Видно от същите, трите услуги се извършват в район "Тракия", вкл. бул. "Освобождение", където се намира и процесният имот. Не съществува спор между страните по делото, че имотът е в регулационните граници на града и попада в район "Тракия", в който, според заповедите на кмета, услугите се извършват. По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, изготвено след оглед на място на недвижимия имот и проверка на документите в общината, се установява, че имотът представлява незастроен терен, включен в урбанизираната територия. Вътре в терена не е извършвана и не се извършва никаква строителна дейност, нито дейност, свързана с подготовката му за започване на строителство. Няма складирани строителни материали, сгради, фургони и изобщо белези на започнато или започвало някога строителство. Имало е одобрени строителни книжа през 2004 г., но строителство не е започнало и към настоящия момент тези строителни книжа са с изтекъл срок и невалидни, според изискванията на ЗУТ. Имотът се намира на ъгъла на бул. "Освобождение" и ул. "Шипка". На тротоарите по улиците или на уличните платна няма съдове за сметосъбиране. Такива не са разположени и вътре в терена. На юг от него има вътрешна за квартала улица. По тази улица има разположени съдове за сметосъбиране, предназначени за обслужване на жилищните блокове. Обстоятелството, че за този терен не е поставян какъвто и да било съд за сметосъбиране и услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна се потвърждава от писмо - изх. № 6-7000-371/23.04.09 г. на кмета на район "Тракия" /л. 44 от делото/. В чл. 18 от наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, на който се е позовал съдът, е предвидено, че за нежилищните имоти на предприятията таксата се определя по два начина. Първият начин е според количеството на отпадъците, съобразно вида, броя и честотата на извозване на ползваните през годината стандартни съдове за изхвърляне на битови отпадъци. За целта е необходимо да има сключен договор с районните администрации към общината. Когато не може да се установи количеството битови отпадъци или не е сключен договор, таксата се събира пропорционално върху отчетната стойност на имота. Безспорно в случая дружеството - жалбоподател не е сключило договор с районната администрация, в който да се определят видът, броят на съдовете за смет и честотата на сметоизвозването. Това обаче не означава, че независимо дали е предоставяна услугата по сметоизвозване и сметосъбиране, таксата се дължи и размерът й се определя пропорционално на отчетната стойност на имота. Съгласно чл. 71 от ЗМДТ, таксата не се дължи, ако услугата не се предоставя. От една страна, по делото от страна на ответника, върху когото в процеса пада доказателствената тежест за доказване законосъобразността на издадения административен акт, не са представени каквито и да било доказателства за това, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване действително е предоставяна в района и по какъв начин, а от друга - писмото на кмета на район "Тракия" потвърждава твърденията на жалбоподателя, че конкретно по отношение на неговия имот тази услуга не е предоставяна. Обстоятелството, че имотът е в границите, в които според заповедта на кмета се извършва тази услуга и за нея има одобрен план-сметка за разходите и приходите с решението на общинския съвет не е достатъчно, за да се приеме, че услугата е извършвана и че таксата се дължи. Поради изложеното, решението на АС-Пловдив, в което е прието, че таксата за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се дължи, тъй като услугата е предоставяна, като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, да се отмени заповедта на кмета в посочената част, а именно за установено задължение за заплащане на такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за 2008 г. в размер на 6912.88 лв. и съответната лихва и за 2009 г. в размер на 8295.46 лв. и съответната лихва. По отношение на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване отново от страна на ответника по делото не са представени каквито и да било доказателства, установяващи нейното предоставяне. Както беше посочено по-горе, обстоятелството, че според заповедта на кмета в този район услугата се извършва, както и че за нейното извършване има одобрен план-сметка за приходите и разходите с решение на общинския съвет, не е достатъчно, за да се приеме, че същата е реално предоставяна. Според заключението на СТЕ, бул. "Освобождение" и ул. "Шипка" са големи улици и най-вероятно тази услуга се предоставя. Решението обаче не може да почива на предположения, след като извършването е спорно. Същото важи и за третата услуга - обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. По отношение на нея не е доказано по делото, че депо или съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци съществува. Това, че в чл. 19в от наредбата не е предвидена възможност при неползване на имота таксите за тези услуги да не се заплащат, не означава, че те се дължат, ако първата не се предоставя, а във връзка с втората - не е доказано наличието на депо или съоръжение. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК и не е указал на ответника, че за тези, относими към спора обстоятелства, не сочи доказателства. Поради това, решението в тази част на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС-Пловдив. При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство, съответни на уважената част от жалбата и отменената част от акта, в общ размер 47.50 лв., а за касационното производство - 6. 25 лв. По отношение на частта от жалбата, в която делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, по искането за разноски ще се произнесе съдът, който ще разгледа делото.