Решение № 359 от 1.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 354/2009 г.

Решение № 359 от 1.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 354/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С решение № 28 от 30.04.2009 г. по внохд № 1212/08 г. Апелативният съд-гр. София потвърдил присъдата на Окръжен съд-гр. Благоевград, постановена по нохд № 42/07 г., с която е ангажирана отговорността на подсъдимия Д. А. В., както следва: за деяние извършено на 20.12.2003 г. на основание чл. 242, ал. 1 б. "д" и чл. 54 от НК подсъдимият е осъден на 3 години лишаване от свобода и на глоба в размер на 1500 лева; на основание чл. 23 във вр. с чл. 25 НК е определено общо наказание - 3 години лишаване от свобода и 1500 лева глоба, измежду така определеното и наложеното с присъда по нохд № 974/02 г.на Районен съд - гр. Петрич, влязла в сила на 23.03.2006 г.; на основание чл. 25, ал. 4 НК изпълнението на общо определеното наказание е отложено за срок от 5 години; на основание чл. 242, ал. 7 във вр. с чл. 53, ал. 1, б. "б" НК в полза на държавата е отнет предмета на престъплението, а на основание чл. 242, ал. 8 НК също в полза на държавата е отнето превозното средство, послужило за пренасяне и превозване на стоките. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс. В., с която се претендира наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК и се иска оправдаване. Жалбоподателят и защитата му не вземат участие в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за изменение или отмяна на оспореното решение на сас. К. съобрази горното и след проверка ВКС, I наказателно отделение, установи: Жалбата е неоснователна. При разглеждане на делото не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения на процесуални правила, от вида на очертаните в чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Обстоятелствата от кръга по чл. 102 НПК са изяснени изцяло, в това число и това за пребиваването на подс. В. в така наречената междинна зона. Доказателствата, произтичащи от показанията на св. Х, извършеното от него разпознаване и телефонните разпечатки, в своята съвкупност са предопределили направения от съда положителен извод относно последно посоченото обстоятелство. Както добре е известно обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото, могат да бъдат установявани посредством всички предвидени в закона доказателствени източници, като е достатъчно събирането, проверката и оценката на възможните и относими доказателства. При посочената по-горе група от доказателствени източници и установените чрез тях доказателства, съдът по същество не е имал основание да разширява кръга на доказателствените източници в търсенето на допълнителни доказателства. Не е допуснато нарушение на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК. В мотивите на въззивното решение (л.3-5) се съдържат съображенията на въззивния съд, предопределили отхвърлянето на направените пред него възражения от подсъдимия, като неоснователни. Не е допуснато и нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Възражението, че не е налице "посредствено извършителство", тъй като св. Х не е наказателно неотговорен, игнорира детайлните съображения на съда по същество, намерили израз на л. 231 от мотивите на присъдата изцяло възприети от въззивната инстанция. ВКС не намира за необходимо преповтарянето им. Те напълно съответстват на закона и практиката по приложението му. Наложените наказания не са явно несправедливи. При липсата на условията на чл. 55 от НК, те правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. По вид и размер наказанията на подсъдимия са съответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такива са справедливи. Правилно е приложението на чл. 242, ал. 7 и 8 НК, както и на институтите на общото наказание и условното осъждане. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I наказателно отделение,