Решение № 13402 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4985/2013 г.

Решение № 13402 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4985/2013 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие", гр. София, представляван от Румен Порожанов, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Боян Митев, срещу Решение № 172 от 12.02.2013 г. по адм. дело № 552/2012 г. на Административен съд София - област, 6 състав, с което е отменен по жалбата на "МАКЕРМАН" ООД мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за издаване на уведомително писмо, с което да одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ по негово заявление за кампания 2009 г. в частта относно 5 броя БЗС с площ 66, 85 ха със земеделска култура "слънчоглед", за които не е извършено плащане по мярка 214 за плащане на площ за 2009 г., като незаконосъобразен. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно и немотивирано. По подробно развити съображения за така заявените пороци моли да бъде отменено и да бъде уважена подадената пред този съд жалба съобразно повдигнатите с нея искания. Ответникът - "МАКЕРМАН" ООД, с. Доспей, в писмено становище и в откритото съдебно заседание оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Касационната жалба е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С Решение № 172 от 12.02.2013 г. по адм. дело № 552/2012 г. на Административен съд София - област, 6 състав, в производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е отменен по жалбата на "МАКЕРМАН" ООД мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за издаване на уведомително писмо, с което да одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ по негово заявление за кампания 2009 г. в частта относно 5 броя БЗС с площ 66, 85 ха със земеделска култура "слънчоглед", за които не е извършено плащане по мярка 214 за плащане на площ за 2009 г., като незаконосъобразен и преписката изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне с изричен акт при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на съдебното решение. С друг диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът осъжда ответника Държавен фонд "Земеделие" да заплати на жалбоподателя "МАКЕРМАН" ООД направените разноски в размер на 1350 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че административното производство е било образувано по заявлението на жалбоподателя за подпомагане по мярка 214 и е следвало да приключи с акт по чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Уведомително писмо обаче не е издадено в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК, считано от датата на получаване на поканата за издаване на уведомително писмо в Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция 06.04.2011 г. (л. 14-16 от адм. дело № 32/2012 г. на АССО), поради което е формиран мълчалив отказ. Посочил е още и, че в този смисъл е отменителното определение № 16211 от 18.12.2012 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. дело № 14616/2012 г. Съдът е приел още, че мълчаливият отказ е постановен от компетентен орган, тъй като изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е компетентното длъжностно лице, което издава административните актове по чл. 65, ал. 1 от Наредбата, до него е било отправено искането за издаване на уведомително писмо от дружеството. На следващо място е посочил, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. А именно, че е допуснал нарушение по чл. 35 от АПК, като не е изяснил релевантните факти и обстоятелства, не е обсъдил възраженията на заинтересованото лице. Дружеството е представило уведомително писмо с изх. № 358/30.04.2010 г. от Директора на регионалната служба за растителна защита - Плевен, съгласно което семената от Helianthus annuss, предназначени за консумация не подлежат на паспортизация, според Наредба № 1 от 27.06.1998 г. за фитосанитарния контрол, приложение 5 към чл. 12, част А. На л. 26 от делото е приложено и писмо изх. № 101 от 03.02.2011 г. на НСРЗ, в което се сочи, че посевите от слънчоглед, предназначени за преработка и консумация не попадат в обхвата на Приложение 5, част А на наредба № 1 за фитосанитарен контрол и производителите не са задължени да се регистрират в официалния регистър, продукцията не подлежи на паспортизация. От заключението на вещото лице (л. 49-53 от дело № 32/2012 г.) се установява, че площите върху които се отглежда слънчоглед, заявени за подпомагане по мярка 214-АЕП за 2009 г. от дружеството не подлежат на регистрация за фитосанитарен контрол, съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 1/1998 г. на МЗХ, тъй като не се отглеждат семена за посадъчен материал. С оглед на установеното съдът е приел, че ако административният орган беше обсъдил направените възражения от дружеството и представените доказателства би стигнал до различен извод относно основателността на искането за изплащане на цялата субсидия. Административният съд е посочил, че неиздаването на изричен акт, съгласно чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. съществено нарушава правото на защита на заинтересованото лице. На дружеството не е изплатена финансовата помощ за площите, засяти със слънчоглед с площ 66,85 ха в размер на 23664,89 лв., видно от заключението на вещото лице. Административният орган не е изпълнил задължението си да издаде изричен акт и да мотивира фактическия отказ за изплащане на част от субсидията. А видно от заключението на вещото лице, БЗС, за които не е извършено плащане по мярка 214 за плащане на площ за 2009 г. са 5 броя (л. 52 от дело 32/2012г), защото не са представени копие от фитосанитарен паспорт и копие от удостоверение за регистрация в официалния регистър на РСРЗ. Както се установи по делото, такива документи в конкретния случай не са били изискуеми, дружеството не е било задължено да се регистрира и продукцията не е подлежала паспортизация. На последно място се сочи и допуснатото нарушение на чл. 6, ал. 1 от АПК, според която разпоредба административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и ал. 2, според която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая като не е издаден изричен акт не само, че не е постигната поставената цел, но е допуснато и пряко противоречие с нея, тъй като се санкционира жалбоподателя, при положение, че добросъвестно изпълнява условията по програмата, по която кандидатства и спазва законовите изисквания. С оглед изложеното първоинстанционният съд е счел, че обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за произнасяне с изричен акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Следва да се отбележи, че производството, образувано по заявление за подпомагане с УИН 23/170609/27704, подадено от "МАКЕРМАН" ООД, по реда на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. следва да приключи с акт по чл. 65, ал. 1 от същата, обективиращ данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, респ. размера на наложените намаления и санкции, който подлежи на обжалване по съдебен ред. Безспорно от данните по делото се установява, че такъв акт (уведомително писмо) не е издадено. Обстоятелството дали изплатената сума съответства или не на влязлото в сила уведомително писмо № 01-2600/2682 от 12.05.2010 г. и заключението на вещото лице в тази връзка са обсъдени от първоинстанционния съд в мотивите на решението. При изяснената по безспорен начин фактическа обстановка, в съответствие с процесуалните правила и материалния закон правилно съдът е отменил мълчаливия отказ, като постановен в нарушение на чл. 6, ал. 1 и 2 и чл. 35 АПК и чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. и е върнал преписката за произнасяне с изричен акт, и указания за прилагане на закона. Съдът правилно е приел, че "МАКЕРМАН" ООД е подал заявление за отглеждане на слънчоглед за посадъчен материал, което изрично е заявено в подаденото заявление - Приложение АЕП към общото заявление за подпомагане, т. 5 Направление "Биологично растениевъдство" към подмярка "Биологично земеделие", където кандидатът изрично е декларирал, че няма да отглежда посевен и посадъчен материал през текущата година. Административен съд София - област е постановил обосновано и съобразено с материалния закон съдебно решение. Няма оплакване в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила, а за такива съдът не следи служебно както на основание чл. 218, ал. 2 от АПК следи за валидност и допустимост. При тази служебна проверка не се констатира решението да е нищожно или недопустимо. С оглед всичко изложено, то следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта за разноските. На ответника в настоящото производство, макар и своевременно поискани разноски не се дължат, тъй като видно от представения пред настоящата инстанция, договор за правна защита и съдействие № 26 от 02.10.2013 г. е записано, че уговореният адвокатски хонорар, в размер на 1200 лв., е платен по банков път, но не е представена фактура, която да удостоверява реалното му плащане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,