Решение № 16451 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10015/2011 г.

Решение № 16451 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10015/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касацинна жалба на Антон Иванов Евстатиев от гр. Перник подадена от пълномощника му адв. Анжена Асенова ат АК-Перник срещу решение № 74 от 10.06.2011 г., постановено по адм. д. № 72 по описа на Административен съд Перник за 2011 г., с което е отхвърлена исковата претенция на Евстатиев по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Община Перник. Твърди се, че решението е незаконосъобразно и се иска отменяването му и уважаване на претенцията ведно с разноски. С частна жалба, подадена от адвоката пълномощник Анжела Асенова на Антон Иванов Евстатиев се обжалва и постановеното допълнително определение № 144 от 14.07.2011 г. по адм. д. № 72/2011 г. на Административен съд-Перник, с което касатора е осъден да заплати на община Перник направените по делото разноски за процесуално представителство на общината от адвокат Даниела Генадиева от АК-Перник. Ответната страна - община Перник, редовно призована не изпраща представител. В депозирани писмен отговор от процесуален представител, юриск. Даниела Генадиева, се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите и съображенията на страните и прецени доказателствата по делото намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Процесуално допустима е и частната жалба - подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а касационната жалба основателна по следните съображения: Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. Касационният жалбоподател е извършил преустройство на магазин за цветя в кафе-аперитив въз основа на издадено строително разрешение № 300 от 14.09.2005 г. Строителното разрешение е прогласено за нищожно, с влязла в сила заповед № ДК-10-08/13.09.2006 г. на началника на РДНСК гр. Перник - решение № 412/26.11.2008 г., по адм. д. № 967/2007 г. на Окръжен съд-Перник, оставено в сила с решение № 7251/03.06.2009 г., по адм. д. № 1911/2009 г. на Върховен административен съд, Второ отделение. Със влязла в сила, като необжалвана пред съд, заповед № ДК-02-ПК-19/09.09.2009 г. на началник на РДНСК е разпоредено премахване на незаконния строеж - преустройство на магазин за цветя в кафе-аперитив. Изпълненият строеж е бил премахнат от касатора доброволно видно от Протокол № П-41/06-4 от 12.102009 г., съставен от двучленна работна група, служители на община Перник. След премахването му е издадено ново разрешение за строеж № 120/27.04.2010 г. от гл. архитект на община Перник. Обекта, към 25.06.2010 г., е изпълнен в груб строеж съгласно новото разрешение за строеж. При тази фактическа установеност, след служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 ат АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че съдебното решение е недопустимо като постановено по недопустим иск. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, предпоставка за предявяване на иск за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, е съответният адмистративен акт /действие или бездействие/ да е отменен като незаконосъобразен. В случая вредите, които се свързват с премахването на процесния обект, са пряка и непосредствена последица от заповедта на началника на РДНСК - Перник, № ДК-02-ПК-19 от 09.09.2009 г, с която е наредено премахването на изградения от жалбоподателя незаконен строеж, а не от влязлата в сила заповед на същия орган, № ДК-10-08/13.09.2006 г., с която разрешението за строеж е прогласено за нищожно. Няма данни заповедта за премахване на строежа да е била обжалвана от жалбоподателя и да е отменена като незаконосъобразна. Напротив, видно от Протокол № П-41/06-4 от 12.10.2009 г. на работна група на община Перник строежа е премахнат доброволно, в какъвто смисъл са и твърденията на самия касатор в исковата му молба. В предвид на тази установеност на фактите по делото се налага иизвод, че не е осъществен фактическия състав на приложимата правна норма на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска. Постановеното съдебно решение е недопустимо, като постановено по недопустима искова претенция и следва да се обезсили, а производството по делото - прекрати. С оглед изхода на правния спор и чл. 78, ал. 4 от ГПК допълнителното определението за присъждане в полза на община Перник направените по делото разноски за процесуално представителство на общината от адвокат Генадиева следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК,