Решение № 7923 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1654/2011 г.

Решение № 7923 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1654/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Гатева, против решение № 3996 от 3.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1795 по описа за 2010 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е обявена нищожността на писмо изх. № 02-5313/40 от 4.02.2010 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и преписката е върната на органа при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на постановеното решение, тъй като е постановено по недопустима жалба - насочена против писмо, което няма характеристиките на индивидуален административен акт - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, като се иска обезсилване на решението. В условията на евентуалност се прави оплакване за неправилност на решението поради неправилност на изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното писмо, като се иска отмяната му. В касационна жалба не са развити оплаквания против изводите на съда относно приетата нищожност на постановения акт. Ответникът - Стоян Димитров Йовчев, чрез пълномощника си адв. Чавдаров в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че са правилни изводите на съда, че не са налице законовите предпоставки за издаването на уведомителното писмо - предмет на жалбата. Авторът му не е разполагал с материалната компетентност да го издаде. Този извод е направен чрез анализ на чл. 20а от ЗПЗП, чл. 11 от отменения Устройствен правилник на ДФЗ, действал към момента на издаване на Заповед № 01-РД/579/18.07.2008 г., чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 2 от ЗПЗП. При липсата на материална компетентност за издаването на акта, законосъобразно съдът е приел, че порокът на издадения акт е съществен до степен, която го прави нищожен. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че уведомителното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, поради което не подлежи и на съдебен контрол. Уведомителното писмо е в отговор на извършени административни проверки по подадено общо заявление за плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 369323 и уникален регистрационен номер 13/220609/33101, под които Стоян Йовчев е регистриран в системата ИСАК. С писмото на него му се отказва финансово подпомагане и му се определят санкции спрямо процента наддеклариране, който е изчислен по формула, съдържаща се в писмото. След като с това писмо се обективира волеизявление на административен орган, което волеизявление представлява отказ за изплащане на суми или се налага финансова санкция, с което се засяга правната сфера на жалбоподателя по изрично заявление подадено от него и при проведено административно производство по чл. 41, ал. 2 и сл. от ЗПЗП, за това уведомително писмо следва да съдържа изискуемите по чл. 59 от АПК реквизити. Същото не е издадено и подписано от изпълнителния директор или от длъжностно лице при делегирани правомощия по реда на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ (приет с ПМС № 248 от 15.09.2006 г., Обн. ДВ. бр. 78 от 26.09.2006 г., понастоящем отменен - ДВ. бр. 87 от 3.11 2009 г.), който предоставя възможност на изпълнителния директор да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители, на заместник изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, но само след предварително решение на управителния съвет. По силата на чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор представлява фонда и Разплащателната агенция, от което следва, че той е органът, компетентен по закон да прави волеизявления от името на ДФЗ - Разплащателна агенция. В случая оспореното уведомително писмо е издадено и подписано от заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, въз основа на Заповед № 01-РД/579/18.07.2008 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, който видно от приложеното по делото решение № 2.2.2 по протокол № 9 от заседанието на УС, състояло се на 13.06.2007 г. не е разполагал с компетентност да отказва плащане по подадено общо заявление за 2009 г. от Стоян Йовчев. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Стоян Димитров Йовчев против писмо изх. № 02-5313/40 от 4.02.2010 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С писмото жалбоподателят е уведомен, че по подаденото от него на 7.05.2009 г. общо заявление за плащания на площ с уникален идентификационен номер (УИН)13/220609/33101 и уникален регистрационен номер (УРН) 369323, за финансово подпомагане по СЕПП и НДП за 15 броя парцели и за подпомагане по мярка 212 - плащания на земеделски стопани за природни ограничения, различни от планинските райони (НР2) за един парцел, за кампания 2009 г., заявените от него блокове за земеделско подпомагане са недопустими за такова по СЕПП и НПД, като по същите му е наложена и санкция спрямо процента наддеклариране, която изчислена по посочената в писмото формула, води до санкциониране за цялата заявена площ или по теза две схеми няма да бъдат изплатени суми за субсидия. Също така жалбоподателят е уведомен, че по плащанията по НР2 все още не са оторизирани суми за плащане. Писмото е изпратено в отговор на подадено от жалбоподателя допълнително искане от 19.01.2010 г. за изрично произнасяне по подаденото от него общо заявление за плащане на площ за 2009 г. При това съдържание на писмото, както и при безспорност на установеното, че по заявлението за подпомагане не е генерирано писмо от системата ИСАК, съдът е приел, че същото притежава белезите на индивидуален административен акт, приел е жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество. В касационната жалба се възразява в тази връзка, че цитираното писмо не е окончателният акт в производството по конкретното заявление за подпомагане, поради което същото неправилно е прието за годен предмет на контрол, съответно че жалбата е процесуално недопустима, а оттам и постановеното решение. В подкрепа в настоящото производство се представя писмо, генерирано от системата ИСАК, съдържащо отказ за подпомагане за кампания 2009 г., издадено на 11.02.2011 г. Възражението е неоснователно. Правилно съдът е приел, че оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В писмото изрично е отразено, че заявените от първоначалният жалбоподател площи не подлежат на подпомагане по посочените причини, както и са посочени санкциите. Налице е волеизявление за отказ на административен орган, с което безспорно са засегнатите правата на заявилия площи за субсидиране, още повече, че друг акт не е издаден в сроковете за произнасяне по заявленията за подпомагане за кампания 2009 г. Що се касае до представения в настоящото производство акт, същият е издаден на 11.02.2011 г., далеч след като първоинстанционният съд се е произнесъл, дори и след като е подадена касационната жалба, като с оглед прогласената от съда нищожност на оспорения предходен акт и връщането на преписката за произнасяне може да се приеме за ново произнасяне. Новопостановеният акт подлежи на самостоятелно оспорване. По тези причини оплакването за недопустимост е неоснователно и не е налице отменителното основание по чл. 209, т. 2 от АПК. При произнасянето си по жалбата по същество, съдът на първо място е упражнил дължимия служебен контрол за валидност на акта, независимо от липсата на оплаквания в първоначалната жалба в тази насока. Приел е, че ДФЗ е акредитиран за единствена за Република България разплащателна агенция за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС, съгласно чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители. (ЗПЗП). В това си качество следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на основание § 4 Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 от ЗПЗП. ИСАК е комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира актовете, с които се признават/отказват и изчисляват сумите по СЕПП и НД за субсидиране. Съдът подробно е посочил и приложимата нормативна рамка, очертана от изискванията на ЗПЗП, Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и използване на ИСАК, Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, както и Регламент (ЕО) 0796/2004 г. на Комисията и Регламент № (ЕО) 1782/2003 г. на Съвета. При така очертаната рамка, съдът е приел, че оспореният акт е нищожен, като издаден от некомпетентен орган, извън кръга на неговите правомощия. Посочил е, че съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда и Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява. В този смисъл е и нормата на чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ. В нормата на чл. 11 от УП на ДФЗ е предвидена възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори, но след предварително съгласие на управителния съвет. Видно от представените по делото доказателства, в това число и протокол № 9 от заседанието на УС на ДФЗ от 13.06.2007 г. и решението по т. 2.2.2, такова съгласие липсва, поради което издадената заповед № 01-РД/579/18.07.2008 г. на изпълнителния директор за делегиране на права на Мюхеттин Караоглан - заместник изпълнителен директор на ДФЗ не е достатъчна. Актът е издаден от лице без материална компетентност. По тези съображения съдът го е приел за нищожен. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба липсват оплаквания против приетата от съда нищожност на акта, липсват каквито и да са доводи за необоснованост на изводите на съда в тази насока и за неправилно приложение на материалния закон, поради което същата следва да се приеме за неоснователна. Правилни са изводите на съда, че не са налице законовите предпоставки за издаването на оспорения акт от неговия автор, който не е разполагал с материалната компетентност да го издаде. Този извод е направен, след задълбочен анализ на цитираните законови норми и доказателствата по делото. Като е приел, че оспорваното уведомително писмо е нищожен индивидуален административен акт и го е обявил за такъв съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид прогласяването на нищожността на акта, отпада необходимостта от обсъждане на подробните възражения в касационната жалба относно приетото от съда по отношение неговата незаконосъобразност. Направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно ще следва да се остави без уважение. Искането за присъждане на разноски от адвокат-пълномощника на ответната страна по касационната жалба също ще следва да се остави без уважение, поради липсата на доказателства за направени от страната разноски за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,