Решение № 16760 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 348/2013 г.

Решение № 16760 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 348/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на ЕТ "Ралица-Приморци - Петър Петров", представляван от Петър Атанасов Петров, с. Приморци, община Добрич против решение № 210 от 29.11.2012 г., постановено по адм. д. № 485/2012 г., по описа на Административен съд - Добрич, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на ЕТ"Ралица-Приморци-Петър Петров" против НАП - гр. Варна, за присъждане на обезщетение за непреки имуществени вреди в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, причинени от умишлени действия и бездействия от служители на НАП гр. Варна. Релевират се оплаквания за неговата неправилност на основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима раз разглеждане по същество и е основателна, тъй като оспореният съдебен акт е постановен при същесгтвено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.. С обжалваното решение Адиминстративен съд- Добрич е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на ЕТ "Ралица-Приморци-Петър Петров" против НАП - гр. Варна, за присъждане на обезщетение за непреки имуществени вреди в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, причинени от умишлени действия и бездействия от служители на НАП гр. Варна. Решението, с което се оставя жалбата без разглеждане има характер на определение и съдът, след като е приел производството за недопустимо, е следвало да прецизира вида на съдебния с акт, с който следва да се произнесе по допустимостта на жалбата. Освен това, след като е бил сезиран с претенция за присъждане на обезщетение за причинени вреди от твърдяни незаконосъобразни действия на длъжностни лица от системата на Националната агенция за приходи, съдът е следвало да приеме, че макар и наименована жалба, същата има характер на искова молба. Първата преценка на съда е преценката за редовността на исковата молба съобразно критериите на чл. 128 от ГПК. Видно от мотивите на обжалваното решение / имащо характер на определение/, съдът е посочил, че искът се основава от фактическа страна на това, че в резултат на умишлени неправомерни действия и бездействия от служители на НАП гр. Варна, ищецът е претърпял непреки имуществени вреди и пропуснати ползи, тъй като е бил лишен от възможността да тегли оборотни средства за дейността си, поради образувано изпълнително дело пред публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Варна и поради обстоятелството, че му е наложен запор върху банкова сметка . Съдът е отбелязал, че с допълнителна искова молба вх. № 2271/13.08.2012 г., ищецът е направил уточнение, че ответник по спора е Държавата в лицето на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП гр. София и НАП гр. Варна - НАП гр. Добрич. В основните мотиви е посочено, че съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинените вреди и по делото ответник следва да бъде Националната агенция за приходите, предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите. Изразено е становище, че съдът няма процесуално задължение да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си, за да проведе успешно исково производство . Липсата на надлежна пасивна процесуална легитимация сочи на недопустимост на иска и същият е бил оставен без разглеждане. В нарушение на съдопроизводствените правила, което не може да бъде прието за съществено, съдът е извършил преценка на допустимостта на иска не преди, а след даване ход на делото по същество. Принципът на правната сигурност изисква преценката за допустимост да се извърши преди да се обяви делото за изяснено и преди съдът да обяви, че ще предстои произнасяне по съществото на спора със съдебно решение. Няма процесуално пречка съдът да провери допустимостта и след този момент, но отново принципът на правната сигурност изисква съдът да оповести своята преценка за липсата на процесуална предпоставка за разглеждане на делото по същество на страните и да им даде възможност за защита. Нарушението е съществено и засяга правото на защита, тъй като в нито един момент от съдебното производство, ищецът не е бил предупреден затова, че е посочил ненадлежен ответник по иска. Именно по тази причина, съдът е следвало да укаже на ищеца, че посоченият от него ответник не отговаря на изискванията на чл. 205 от АПК, а не да провежда цялото съдебно производство при участието на ненадлежния ответник, включително и откритото съдебно заседание, част от които е производството по доказване на иска и производството по същество. Неправилно съдът, мотивирайки се със служебното начало, приема, че няма процесуално задължение да напътва ищеца срещу кого да насочи иска си. Доколкото производствата по чл. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, компетентният административен съд е подчинен на принципа на служебното начало - чл. 9, ал. 3 от АПК, съгласно който съдът дължи процесуално съдействие на страните за справедливо и законосъобразно решаване на делата. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане на същия съд. Мотивиран от горното, съдът