Решение № 14807 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 323/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадена касационна жалба от М. Салим, [гражданство] срещу решение 6322 от 28.10.2019 г., постановено от Административен съд София-град, по адм.д. 8971/ 2019 г. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежищата и бежанците (ЗУБ). Счита се, че с оглед на обстановката в страната са налице предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на закрила. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на жалбата и заявява искане първоинстанционното решение да се остави в сила като правилно. Участвалият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното административният съд е отхвърлил жалбата на М. Салим, [гражданство], против решение 4087/08.07.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на оспорващия е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, като са спазени административнопроизводствените правила, предвидени в Закона за убежището и бежанците. Намира, че административният орган законосъобразно е достигнал до извода за липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия закрила [гражданство]. Предвид бежанската история на чужденеца, административният съд приема, че не е налице преследване на лицето по смисъла на закона, като не са ангажирани подобни доказателства. Смята, че чужденецът не е преживял каквото и да е насилие по смисъла на чл. 8 от ЗУБ и не е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политически мнение и/или убеждение. Счита, че изложените мотиви касаят единствено лични причини от икономически характер. На следващо място, административният съд приема, че не са налице и основанията на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като кандидата за статут не е бил принуден да напусне страната си поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезания или нечовешко и унизително отнасяне, както и не излага такива обстоятелства. Съдът, с оглед представената по делото справка от Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, относно актуалното положение в [държава] и липсата на тежки и лични заплахи по отношение на жалбоподателя, стига до изводът, че не се установява приложението на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Приел е, че причините, посочени от жалбоподателя, поради които иска закрила по реда на ЗУБ са извън предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от закона, при наличието на които тази закрила се предоставя. Преценени са и фактите, свързани с личното положение на молителя, който не е получавал лични заплахи срещу живота и личността си. В заключение решаващият съд приема, че оспорения административен акт е законосъобразен, поради което оспорването като неоснователно следва да се отхвърли. Настоящият състав счита, че обжалваното решение е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и правилни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават ясни и обосновани отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че спрямо лицето не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че по отношение на търсещия закрила [гражданство] не съществуват реални заплахи - той не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия. Същият е напуснал безпроблемно страната си и е бил в Иран и Турция, след което нелегално е влязъл в Р България. Сам заявява, че имал намерение да отиде в Италия, а от там в Белгия и да се установи при свои роднини. Посочил е, че в [държава] притежавал магазин за мебели; човек на име З. Аббаси му дължал пари и това станало повод между двамата да възникне вражда, като получил заплахи, а впоследствие бил обект и на насилие; след това З. Аббаси и негови хора двукратно нападали дома на М. Салим и стреляли по къщата; по тези причини напуснал страната си. Посочените причини, с които мотивира молбата си за статут са извън приложното поле на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, признанията на молителя и обективно установените факти, за които стана дума по горе сочат, че причините за напускане на страната на произход са и икономически намерение да се установи в страна от района на Западна Европа. В настоящия случай не е установено, по отношение на молителя да е съществувала реална опасност, която да е била повод за напускането на [държава]. Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. Салим за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, поради което разпоредбата на чл.15 от Директива 2004/83/ЕО е неприложима, тъй като възникват ограничени инциденти, които не са в състояние да предизвикат масов ефект на безогледно насилие. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че не са отчетени всички факти и обстоятелства относно ситуацията в [държава]. Видно от мотивите на обжалваният акт, ДАБ е разгледал данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в [държава]. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. С оглед на представената в първоинстанционното производство справка за актуалната ситуация в [държава], към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ. Според нормите на международното право [държава] не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 год. Предвид установените факти и приложимия материален закон в обжалваното решение административният съд е достигнал до правилни изводи. По тези съображения решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд четвърто отделение