Решение № 6326 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5640/2017 г.
ВАСVI отделение15.05.2018 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 555/28.03.2017 г. по адм. дело № 2547/2016 г. на Административен съд гр. Б. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6326 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5640/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ гр. Б., против решение № 555/28.03.2017 г. по адм. дело № 2547/2016 г. на Административен съд гр. Б. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Г. А. Б., от гр. Б., в писмен отговор излага доводи за неоснователност на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното: С решение № 555/28.03.2017 г. по адм. дело № 2547/2016 г. Административен съд гр. Б. е отменил като незаконосъобразна заповед № ЗСП/Д-А/3623/04.11.2016 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Б., касаеща отказ за отпускане на Г. А. Б. на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2016/2017 г. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон, предвид това, че не е съобразена с обстоятелството, че в случая е била налице хипотезата на чл. 10, ал. 3, т. 3 ППЗСП и по отношение на молителя не следва да се прилага изискването по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП за регистрация в Бюрото по труда. Съдът е обосновал извода, че жалбоподателят съжителства и се грижи за майка си, която е "тежко болно лице" по смисъла на чл. 10, ал. 3, т. 3 ППЗСП и затова за жалбоподателя, който съжителства и се грижи за нея, е неприложимо изискването по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП. Решението е правилно. По делото е установено, че с молба-декларация вх. № Д-А/3623/31.10.2016 г. Г. А. Б. е поискал отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2016 - 2017 г. От посочените обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 от ЗСП, се е установило; семейно положение - неженен; постоянен адрес в гр. Б., ул. "И. Ш." .№..., социална група - безработен; здравословно състояние - от седемгодишна възраст е диагностициран с травмена епилепсия; опериран от "М. М." и е изписан с хроничен пиелонефрит; страда от хроничен бронхит; претърпял е три операции на счупен глезен и две операции на кисти; предстоят му операции на две слабинни хернии; съжителства с майка си Л. М. М.; обитава избено помещение със санитарен възел, собственост на друго лице; липса на доходи и имущество. В базата данни "Регистрирани безработни от Агенцията по заетостта" за Батинков липсват данни за регистрация в Бюрото по труда за периода 01.04.2016 - 30.09.2016 г. Съгласно приложен към преписката протокол е видно, че социални работници са посетили дома на заявилото социално подпомагане лице на 31.10.2016 г. в 18.00 ч. Посочено е, че лицето не е намерено на адрес гр. Б., ул. "И. Ш." ...., партер. Следващото посещение на същия адрес е реализирано на 01.11.2016 г. в 09:00 ч. като лицето отново не е намерено на адреса и за целта пак е съставен протокол. Въз основа на направените констатации при проверката, е изготвен социален доклад на 04.11.2016 г., в пункт 7 от който, касаещ други констатирани обстоятелства, е вписано, че молителят е в трудоспособна възраст, неженен, няма регистрация в дирекция "Бюро по труда". С оглед на гореизложеното, социалният работник е направил предложение за отказ за отпускане на социална помощ, с мотивите, че не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 7, не попада в кръга лица по чл. 11 ППЗСП. От правна страна, в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ е предвидено, че социалните помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебна заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства. В чл. 12, ал. 4 ЗСП е предвидено, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Въз основа на тази законова делегация е приета Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, в която са регламентирани условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон. В чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. Едно от условията, на които трябва да отговарят лицата за отпускане на целева помощ за отопление е това по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП - безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. В чл. 10, ал. 3, т. 3 ППЗСП изрично е предвидено, че не се изисква регистрация по ал. 1, т. 7 в дирекциите "Бюра по труда" за отпускане на месечни помощи на лице, полагащо грижи за тежко болен чл. на семейството или за съжителстващо с него тежко болно лице. Съгласно § 1, т. 11 ПЗР на Закона за социално подпомагане социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Визираното процесуално действие не се изразява само в проверка на лицето на посочения адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация. Съгласно чл. 8 ППЗСП - социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на който се извършва и социалната анкета. Разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП изисква установяването на фактите и обстоятелствата, от значение за заявеното право на социална помощ, да бъдат установени в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация от социален работник, който извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. Ненамирането на лицето на посочения постоянен адрес в молбата-декларация не съставлява предвидено от чл. 12, ал. 2 ЗСП материалноправно основание за отказ за отпускане на помощта, след като постоянният адрес за живеене не е променен, а отсъствието е временно или контактите не са били осъществени поради причини от друго естество. В чл. 27, ал. 1 ППЗСП е предвидено изискването за провеждане на социална анкета и изготвяне на социален доклад съгласно приложение № 2, като в ал. 2 е посочено, че социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес, а в следващите алинеи подробно са уредени процесуалните действията, които следва да извърши социалния работник в случай, че поради отсъствие на лицето социална анкета не може да бъде извършена. В разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ППЗСП е предвидено, че когато лицето не е намерено на адреса и поради това не може да бъде извършена социална анкета, социалният работник оставя уведомление по образец съгласно приложение № 1а, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция "СП" за справка, ако в този срок лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекция "СП". Според ал. 5 на същата разпоредба, едва при неявяване на лицето за справка във втория 3-дневен срок, социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. Наред с това в чл. 27, ал. 6 ППЗСП е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. В касационната жалба се навеждат доводи, че социалните работници са били в невъзможност да изготвят задължителната социална анкета, която служи за основа за отпускане на социалната помощ. Според касатора, правилно е постановен отказ за отпускане на исканите социални помощи след извършени две посещения на адреса и оставяне на уведомления за явяване на лицето в дирекцията. Твърденията и доводите, изложени от касатора в касационната жалба не могат да бъдат споделени. По делото е безспорно установено, че уведомления не са оставяни. Видно от данните по делото, лицето е посетено на адрес: гр. Б.", ул. "И. Ш." .№..., партер, а Батинков е заявил, че постоянният му адрес е гр. Б.", ул. "И. Ш." .№.... Административният орган не е извършил проверката на посочения от заявителя адрес. О. от това, не са поставени визираните в разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и 4 ППЗСП уведомления. Описаните действия от страна на административния орган не са достатъчни за да се приеме, че процедурата по извършване на социалната анкета е извършена докрай. От социалните работници не е направен опит за събиране на необходимата информация за преценката дали това лице отговаря на изискванията на приложимите нормативни актове за отпускане на исканата помощ. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган е следвало да положи усилия, за да установи твърдяните от Батинков факти и най-вече фактът, че се грижи за майка си, за която е доказано, че е в тежко здравословно и финансово състояние (известно е на органа от заявлението на майката Л. М. за отпускане на целева помощ). Като е извършил подробен и последователен анализ на представените писмени доказателства по делото решаващият състав обосновано е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 10, ал. 3, т. 3 ППЗСП, която изключва изискването за регистрация в дирекция "Бюро по труда" на лицето, претендиращо отпускане на помощ за отопление. Нито в заповедта, нито в потвърдителното решение на директора на РДСП има мотиви в тази насока. След като при проверката е установено, че молителят не е бил регистриран като безработен, за да спази принципите по чл. чл. 4, 7, 9 АПК - за законност, истинност и служебно начало, административният орган е бил длъжен да провери, наред с останалите факти и обстоятелства, дали не е налице някое от обстоятелствата по чл. 10, ал. 3 ППЗСП, изключващи изискването по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП и в тази връзка дори да даде указания на лицето, което е поискало помощта да изясни тези обстоятелства и евентуално да представи доказателства. Това задължение на административния орган не е изпълнено, което е довело до постановяване на отказа при неизяснена фактическа обстановка и съответно до неправилно прилагане на материалния закон. Като е отменил така издадената заповед като незаконосъобразна и е постановил връщане на преписката с указание за ново произнасяне по заявлението за отпускане на социална помощ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Административният орган е нарушил законоустановената процедура във връзка с установяване правото на едно лице да получи социална помощ и при връщането на преписката на органа, административното производство следва да продължи от опороченото действие. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат, тъй като не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение