Решение № 12381 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2010 г.

Решение № 12381 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба, подадена от Стефан Зафиров Хаджиев от гр. Кричим, срещу решение № 1686/14.12.2009 г., постановено по адм. д. № 693/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), в частта й, с която е одобрена северна граница на поземлен имот с идентификатор 39921.504.462 към поземлен имот с идентификатор 39921.504.463 по кадастралната карта и кадастралния регистър на град Кричим, област Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците: директорът на АГКК - София, Валентин Боянов Бодуров, Райна Петрова Щерева, Юлияна Стефанова Михова и Валентина Стефанова Василева не заявяват мнението си по подадената касационна жалба. Ответникът Величко Борисов Щерев е депозирал писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд - Пловдив Стефан Зафиров Хаджиев е оспорил заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър за землището на гр. Кричим, област Пловдив, в частта за нанасяне северната граница на имот пл. № 1708 (идентификатор 9921.504.462), кв. 21 по плана на гр. Кричим, към имот пл. № 1707 (идентификатор 39921.504.463). Съдът е приел, че изработвайки оспорената кадастрална карта административният орган е спазил разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, взел е предвид съществуващата на място граница, данните от регулационните планове, както и влязлото в сила съдебно решение № 17.01.1983 г. по гр. д. № 5010/82 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е изменена дворищнорегулационната линия между парцели VII-1707 и VIII-1708 в кв. 21 по плана на гр. Кричим (идентични с имотите на касатора и ответника Щерев). По съображения, че при създаването на кадастралната карта законосъобразно е отразена съществуващата на място граница между процесните имоти, е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на вещо лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е установено, че Стефан Зафиров Хаджиев е собственик на имот с идентификатор 39921.504.462, а ответникът Величко Щерев се легитимира като собственик на имот № 39921.504.463. Установено е също така, че имотната граница по оспорената заповед на изпълнителния директор на АГКК между двата имота минава по материализираната на място граница, съобразена с установената регулационна линия между двата парцела, макар и тя да не е била нанесена в последния действал кадастрален план на града от 1982 г. При изработването на кадастрална карта определянето на границите на поземлените имоти се извършва приоритетно от съществуващите на място граници - чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Приоритетното подреждане на критериите означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, а ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници и доколкото същите съответстват на действителните права на собствениците, съгласно титула им за собственост. В този аспект при издаването на процесната заповед административният орган е взел предвид обединените данни за двата имота, а именно: предходни планове, регистри, представената му документация и наличните данни на самото място и правилно е определил кадастралната граница по материализацията й на самия терен, която съответства на притежаваните права на страните. Противно на доводите на касатора, въпросът относно уреждането или не на регулационните сметки е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. В процедурата по ЗКИР не се преразпределя и променя собственост при съществуващи документи за такава. Промяната в собствеността е настъпила още с влизането в сила на регулационния план, а не при одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри. С § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ е предвидено, че след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни граници се прекратява и собствениците могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти съгласно § 8, ал. 2, т. 3, което не е извършено в случая. При постановяване на решението си Административният съд е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,