Решение № 8019 от 20.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Трансстрой Автоматика и монтажи АД, подадена чрез адв. Николовска, против решение 7781/19.12.2022 г., постановено по адм. д. 3154/2020г. по описа на Административен съд София-град. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски за пред двете съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Дечева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното пред настоящата инстанция решение състав на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Трансстрой Автоматика и монтажи АД против Ревизионен акт Р- 22002218006083-091-001/04.06.2019г. на органи по приходите, потвърден с Решение 152/28.01.2020г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 93 695,52 лв. и лихви за забава в размер на 20 692,75 лв. и данък върху добавената стойност в размер на 214 160 лв. и лихви за забава в размер на 46 301,24 лв. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 19 643,98 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел за правилен и законосъобразен изводът на органите по приходите за липса на реалност на доставките по фактура 10273 от 01.12.2016 г., издадена от ДПД-БГ ЕООД, с предмет на доставка извършване на СМР на обекти Старозагорски минерални бани, база Илиянци и обособена части на сграда, находяща се гр. София, ул. Клокотница 29 на етаж 3, 4 и 5. Приел е, че в хода на административното и съдебното производство не са представени доказателства, удостоверяващи реалността на доставките. Счел е, че липсват писмени доказателства, съдържащи конкретни данни за количествата на изпълнени видове СМР. Тези изводи на приходните органи са потвърдени и от заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ. Съдът е приел констатациите на вещото лице по СТЕ за частично изпълнение на описаните в приложенията към договора СМР, установени при огледа на място на обектите. Прието е, че няма доказателства за участие на ДПД-БГ ЕООД при извършване на ремонтните дейности по процесния договор, както чрез ангажиране на работници, така и чрез менажирането му от управителя на дружеството доставчик. Установено е, че не е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Липсват отчетени от доставчика разходи за извършване на услугата. Не са и представени доказателства за конкретно изпълнени дейности, в т.ч. за изискани материали от изпълнителя, графици за положения труд от лицата, които са сочени за преки извършители на дейностите на обектите, изискани предпазни средства за положения труд във връзка с безопасност и охрана на труда и др. Съдът, макар и да е кредитирал ССчЕ, е приел, че същата не води до опровергаване на изводите в РА, тъй като счетоводното отразяване на процесната фактура не обуславя реалността на процесната доставка. Според решаващия състав в случая не може да се приеме, че Трансстрой Автоматика и монтажи АД е добросъвестен получател по смисъла на решенията на СЕС, още повече, че след като не е доказано самото получаване на услуги от страна от жалбоподателя, това само по себе си изключва и добросъвестността му. В тази насока съдът се е позовавал на Решение на СЕС от 13 Февруари 2014 г. по дело Макс Пен ЕООД, С-18/13 и на С-285/11, според които националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. По отношение на определения на ревизираното лице корпоративен данък за 2016 г., съдът е приел, че РА е законосъобразен, тъй като е констатирано, че процесната фактура, по която е отказано право на данъчен кредит, е издаден без реално осъществяване на доставки, поради което сделката по нея е била сключена с цел отклонение от данъчно облагане и правилно е бил увеличен финансовия резултат на дружеството на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първостепенния съд по отношение на липсата на предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по фактурата, издадена от доставчика за процесния данъчен период, доколкото не са оборени констатациите на органите по приходите за липса на реална доставка по нея. Първостепенният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които с оглед възможността по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, касационният състав намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото изложение. Обоснован от доказателствата по делото е изводът на съда, че не са реално получени облагаеми доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Фактура 10273/1.12.2016 г., издадена от ДПД-БГ" ЕООД, преценена в съвкупност с установеното в ревизионното производство, не доказва реалност на доставката. Неоснователно се поддържа от касатора, че са събрани достатъчно доказателства, които установяват такава реалност. Съдът законосъобразно е приел, че от страна на ревизираното лице не са ангажирани доказателства, касаещи количествата на изпълнените СМР, тяхната индивидуализация по вид и стойност, вложените материали и лицата, престирали труд. Още повече, експертът по ССчЕ е потвърдил липсата на документи за съществени по спора обстоятелства. Законосъобразно, с оглед липсата на доставка, ревизионният орган е установил размера на дължимия данък върху добавената стойност, приспаднат по фактурата 10273/1.12.2016 г. По делото не е доказана, както кадровата, така и материално техническата обезпеченост на доставчика за извършване на процесните услуги. Вярно е, че сама по себе си обезпечеността на доставките не е предвидена като предпоставка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, но в случая е очевидно че извършването на строителните и монтажни услуги изисква използването на съответните специалисти, машини, техника, материали, които да бъдат вложени при реализацията на услугите. Изводът на съда за недоказана реалност на процесните услуги именно от посочения доставчик по никакъв начин не се опровергава и от приетото по делото заключение на СТЕ. Наличието на сключен договор между страните за извършване на СМР не е достатъчно основание да се приеме, че е налице реално извършена доставка по смисъла на ЗДДС. Договорът и приложенията към него установяват само постигнато съгласие между страните, а не конкретна реална доставка. За целите на данъчното облагане по ЗДДС следва да са налице конкретни доказателства относно реалното изпълнение на фактурираните доставки. Касаторът се мотивира в твърденията си и с обстоятелството, че в заключението на ССчЕ е констатирано осчетоводяване на процесната фактура. Документалната обоснованост на доставките обаче не е самостоятелно основание да бъде признато право на данъчен кредит. Констатираната липса на извършването на услугите и само тяхното документално префактуриране дават основание да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. Решението е правилно и в частта относно посоченото преобразуване на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за 2016 година в посока увеличение и е начислен корпоративен данък по ЗКПО за 2016 година в размер на 93 695,52 лева. Законосъобразно ревизионният орган не е признал разходите на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО и е приложил чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Отчетени са разходи за услуги, които касационният жалбоподател не е получил, което е дало основание на органите по приходите и на съда да направят обоснования извод, че сделката е сключена с цел отклонение от данъчно облагане, и правилно е бил увеличен счетоводния финансов резултат за 2016г. на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО и е бил определен дължим корпоративен данък на дружеството. На всички останали доводи в касационната жалба относно установените факти и приложимия закон административният съд е изложил подробни мотиви в обжалваното решение, които настоящият състав споделя изцяло и не смята за нужно да преповтаря. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 19 643,96 лв., на основание чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С касационната жалба се оспорва размера на присъдените разноски с първоинстанционното решение, като касаторът счита, че същите са неправилно изчислени. В тази част касационната жалба има характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, по което компетентен да се произнесе е съдът, постановил решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,