Решение № 15886 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2019 г.

Решение № 15886 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/, чрез процесуалния й представител юрк. Д. Гладникова срещу решение № 7396/6.12.2018 г. постановено по административно дело № 5641/2018 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че неправилно съдът е приел, че направения от КЗЛД извод, че не се установява наличието на нито една от предпоставките по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, за да се приеме обработването на данните на Милева за допустимо и извършено с оглед разписаните в чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД, е неправилен. Същият се явява в противоречие с безспорно установената фактическа обстановка. Оспорва извода на съда, че посочването в решението на Комисията, като нарушени на всички възможни хипотези на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, се нарушавало правото на защита на нарушителя, поставяйки го в неяснота относно вмененото му нарушение. Сочи, че неправилно съдът е приел, че в процесното решение липсва точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Оспорва и изводите на съда относно определянето на размера на наказанието. Твърди, че не са изпълнени задължителните указания на Върховния административен съд /ВАС/, дадени с решение № 6395/16.05.2018 г. по адм. дело № 3156/2017 г. Оспорва извода на съда, че обосновано може да се направи предположение, че "Софийска вода" АД е предоставило на гражданския съд само трите имена на Милева, без единния граждански номер /ЕГН/ на лицето. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с която решение № Ж-521/15 г. от 5.04.2016 г. на КЗЛД да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касация – "Софийска вода" АД, М. Милева не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отменено решение № Ж-521/2015 от 5.04.2016 г. на Комисията за защита на личните данни. По делото от фактическа страна е установено, че със заповед за настаняване № 1342/25.06.1980 г. лицето М. Милева, без посочено ЕГН, е настанено в общинско жилище, находящо се в [населено място], [ж. к. ], [жилищен адрес]. Във връзка с натрупани и незаплатени задължения "Софийска вода" АД е поискала от Софийски районен съд /СРС/ издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Въз основа на заявлението СРС издал заповед от 29.04.2015 г., с която е разпоредил на М. Милева с ЕГН [ЕГН] и адрес съответстващ на този по настанителната заповед, да заплати на дружеството посочените в заповедта суми. Препис от заповедта е връчен на длъжника на адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение, в което заявява, че никога не е живял на посочения в заповедта адрес, както и че никога не е бил титуляр на абонатен номер, респ. не е бил в облигационни отношения със "Софийска вода" АД. СРС е уведомил заявителя за подаденото възражение. След извършена проверка дружеството констатира, че е допусната техническа грешка при индивидуализирането на длъжника, изразяваща се в съвпадение на имената, но в разлика в техните ЕГН – та. За констатираната неточност Милева е уведомена с писма от 13.11.2015 г. и 18.12.2015 г. Установено е, че с жалба от 11.12.2015 г. М. Милева е сигнализирала КЗЛД за неправомерно обработване на личните и данни от страна на "Софийска вода" АД. С оспореното пред съда решение № Ж-521/2015 от 5.04.2016 г. Комисията е приела жалбата за основателна и на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД е наложила на дружеството наказание "имуществена санкция" в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1-7 ЗЗЛД. Съдът е посочил, че с решение № 6395/16.05.2018 г. постановено по адм. дело № 3156/2017 г., ВАС е дал задължителни указания за установяване дали данните на длъжника са предоставени от дружеството в качеството му на ищец или гражданският съд служебно ги е установил. Посочил е, че е дал указания на страните във връзка с указанията на ВАС, но те не са ги изпълнили. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Приел е, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на оспорващата страна и са препятствали възможността му адекватно да я организира, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Посочил е, че е допуснато нарушение на чл. 35 АПК, задължаващ административния орган преди издаване на административния акт, да установи всички факти и обстоятелства. Посочил е, че спорния въпрос по делото е как дружеството се е снабдило с личните данни на Милева и по конкретно нейното ЕГН, в какъвто смисъл са указанията на ВАС. Тези не били изпълнени от страните, въпреки дадените от съда указания. Посочил е, че ангажирането на такива доказателства в съдебната фаза на производството е безпредметно, тъй като с тях недопустимо биха се санирали пороците на акта, допуснати от административния орган. Този въпрос е следвало да бъде изяснен от него в хода на административното производство. Посочил е, че в решението се посочва като нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, като са изписани всички възможни седем хипотези. За нарушителя не става ясно какво нарушение му се вменява, с което се нарушава правото му на защита. Развил е съображения, че оспореното решение страда от порок при определяне на вида на наложеното наказание, в случай че се приеме хипотезата за доказаност на извършеното нарушение. Посочил е, че чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД предвижда няколко правомощия на Комисията при констатирано нарушение, като преценката на органа относно избора на възможно поведение е при условията на оперативна самостоятелност. При определяне вида на наказанието органът е следвало да отчете множество факти, въз основа на които да избере една измежду трите алтернативи, с което да гарантира правилното приложение на санкционната норма. С оглед наложената имуществена санкция, за съда оставало неясно, защо ответника приема, че другите алтернативи по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, са неприложими. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Производството, по което е постановено обжалваното решение е образувано след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В отменителното решение са дадени указания, които съгласно разпоредбата на чл. 224 от АПК са задължителни за първоинстанционния съд. В резултат на неизпълнение на задължителните указания, дадени на първоинстанционния съд, е останал неизяснен спорният въпрос по делото въпрос - дали данните на М. Милева – три имена и ЕГН, са предоставени от "Софийска вода" АД на СРС в качеството му на ищец или гражданският съд служебно ги е установил. Установяването на този факт има значение за преценка дали данните са обработени законосъобразно. Съдът е дал формални указания на страните, но не е проявил процесуална активност за установяване на обективната истина, каквото задължение има съгласно чл. 7, ал. 3 АПК, не е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, чл. 170, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК. Неправилен е изводът му, че този факт е следвало да се установи в хода на административното производство от КЗЛД. При сезиране с жалба срещу акт на КЗЛД, първоинстанционният съд е инстанция по същество и следва да установи всички правнозначими факти и обстоятелства за разрешаване на правния спор. С оглед изложеното делото е останало неизяснено от фактическа страна. Решението следва да се отмени и с оглед необходимостта от нови фактически установявания, на основание чл. 227, ал. 2 АПК делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание. От СРС следва служебно да се изиска частно гражданско дело № 22727 по описа на съда за 2015 г., в това число заявлението на "Софийска вода" АД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 227, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение