Решение № 3970 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7791/2016 г.

Решение № 3970 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7791/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. В. против решение № 59 от 08.06.2016 г. по адм. дело № 117/2016 г. на Административен съд - Л. В нея са развити оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - полицейският служител при Районно управление на МВР - У. Ц. Т. Димитров, не е изразил становище пред касационната инстанция. Областна дирекция на МВР - Л., конституирана като заинтересована страна пред административния съд и в качеството си на ответник по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Л. е отхвърлил жалбата на Б. Г. В. против заповед № 33/13.04.2016 г., издадена от полицейския служител при Районно управление на МВР - У. Ц. Т. Димитров, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок от 24часа". Съдът е изяснил релевантните фактически обстоятелства по спора. Правилно, след оценка на доказателствения материал, съдът е приел, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били налице данни, събрани в резултат на оперативни действия, за съпричастност на задържаното лице към извършването на тежко умишлено престъпление - грабеж по чл. 198 НК. По делото е представена и приета докладна записка рег. № 456р-3239 от 14.04.2016 г. до началник отдел "Разследване" при ОД на МВР - Л., в която е посочено, че във връзка с провеждани оперативно издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия на 12.04.2016 г. е получена оперативна информация за евентуалните извършители на разследваното престъпно деяние. В докладната записка са посочени имена на лица, включително и това на жалбоподателя, като е прието, че те имат отношение към извършеното престъпление в резултат на описанието, дадено от очевидец на деянието. Образувано е и досъдебно производство № 53/2016 г. по описа на Районно управление на МВР - У., което е посочено в оспорената заповед. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдът е следвало да изключи от доказателствения материал цитираната докладна записка. По делото е бил спорен въпроса относно датата на същия. От събраните доказателства - писмени и гласни, в тази насока е установено, че изготвянето на документа и регистрирането му в електронната деловодна система е сторено на различни дати. Това обстоятелство не е достатъчно основание да не се цени представената докладна записка като годно доказателство. Още повече, от показанията на разпитания свидетел е видно, че е изготвена с цел подпомагане на полицейските служители при изпълнение на функциите им по установяване на лицата, съпричастни в извършване на инкриминирано деяние. Съдът обосновано е счел, че в обсъждания случай са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Спазени са и административно производствените правила - бил е информиран за всички права, които действащият към момента на задържането му закон е гарантирал на задържаните по този ред лица, а именно предвидените в чл. 73 и чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Посоченото в заповедта, както и в преписката обосновава наличие на данни, които разгледани заедно с правното основание разкриват мотивите на административния орган за прилагане на процесната принудителна административна мярка. По делото не е спорно, че е образувано досъдебно производство № 53/20116 г. по повод извършено тежко умишлено престъпление по чл. 198 НК. Жалбоподателят е задържан с цел изясняване на обстоятелства, свързани с престъпното деяние и установяване на съпричастността му към същото. Законът допуска в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, при наличие на данни, че лицето е извършило престъпление да бъде задържано за срок от 24часа. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето за извършено престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Д. е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая, доказателствения материал по делото сочи, че такива индиции са съществували. Обстоятелството, че по делото не са приложени материалите, съдържащи се в досъдебно производство № 53/2016 г. по описа на РУ - У. не обуславя друг правен извод относно законосъобразността на обжалваната заповед, както вярно е приел съдът. Полицейският служител е действал в рамките на законовата хипотеза и с приложената принудителна мярка не се надхвърля преследваната от закона легитимна цел - провеждане на процесуално-следствени действия, насочени към разкриване на извършителите на извършено престъпно деяние. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице основания за отмяната му. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на Областна дирекция на МВР - Л. сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение