Решение № 406 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 333/2008 г.

Решение № 406 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 333/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2 от ПЗР на ГПК, във вр.с чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) и е образувано въз основа на подадената на 18.12.2007 г.от Б. М. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 10.10.2007 г. по гр. д. № 969/2006 г. на Пето отделение на ВКС. С това решение, постановено в производство с правно основание чл. 227, ал. 1 б. "в" от ЗЗД - е отхвърлен иска, предявен от Б. М. К. и съпругата му Е. К. К. против сина им Н. Б. К. за отмяна на договор за дарение от 28.11.1995 г.на 160 кв м.ид.ч.от дворно място, цялото от 350 кв. м., ведно с втория жилищен етаж с площ от 79 кв. м.от построената в него сграда, ведно с изба от 79 кв. м. и таван от 99 кв. м. В молбата за отмяна се твърди, че са налице три нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни. Като такива молителят сочи: Първо - от 2005 г. фирмите, с негово участие - ЕТ "М"и "М" ООД не осъществяват търговска дейност, Второ - фирмата "М" ООД има данъчни задължения в размер на 653 лв., във връзка с което - в началото на месец декември 2007 г. е образувано изпълнително производство и Трето - съпругата му е с влошено здравословно състояние, изискващо ежедневни разходи за медикаменти, прегледи и лечение. За твърдяните обстоятелства представя следните доказателства - три броя удостоверения от НАП, медицинско направление относно здравословното състояние на съпругата му и два броя удостоверения от НОИ за размера на личната им пенсия за прослужено време и старост. Ответниците - Н. Б. М. и Е. К. К. - не представят становище по смисъла на чл. 232, ал. 4 от ГПК (отм.) В съдебно заседание - страните не се явяват, не се представляват и не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, петчленен състав на Гражданско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя, намира подадената молба за неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) - в случаите, когато се иска отмяна на основание чл. 231, б. "а"от ГПК - молбата следва да се подаде в 3- месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, но не по-късно от изтичането на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. В случая-преклузивният срок по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) е спазен. Съображенията: Първото наведено обстоятелство - че от 2005 г. фирмите - ЕТ "М"и "М" ООД не осъществяват търговска дейност - видно от мотивите на първоинстанционният акт /решение от 29.06.2005 г. по гр.д. № 1448/2005 г.на РС Варна/ е взето пред вид от съда. В мотивите си - съдът относно "фирмите, регистрирани на имената на двамата ищци "...е посочил, че "...с оглед показанията на свидетелите, съдът намира, че към настоящият момент те не осъществяват дейност". В този смисъл са и представените като доказателство в настоящето производство - удостоверения от НАП, от които се установява, че за фирмите ЕТ "М"и "М" ООД не са подавани данъчни декларации по ЗКПО за 2005 г. Това обстоятелство, обаче няма как да не е било известно на молителя още към 2005 г., тъй като именно той - в качеството си на управител на тези две фирми е следвало да подаде данъчните декларации. Относно второто наведено обстоятелство - за влошено здравословно състояние на съпругата си - молителят представя медицинско направление, което е издадено на 11.04.2003 г. За тези две обстоятелства, тъй като те предхождат постановяване на решението - съдът приема, че срокът по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.)тече от влизане в сила на решението - т.е. от 10.10.2007 г. Молбата за отмяна е подадена на 18.12.2007 г., следователно е в срок. Тримесечният срок е спазен и относно третото наведено обстоятелство - образувано в началото на месец декември 2007 г. изпълнително дело по установено данъчно задължение на фирмата "М" ООД. Независимо от горното - разгледана по същество подадената молба за отмяна е неоснователна, тъй като нито едно от посочените в нея обстоятелства не отговаря на изискванията на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). За да бъде основателна подадената молба - следва комулативно да са налице следните предпоставки: 1. Твърдяното обстоятелство да е новооткрито, 2. За новооткритото обстоятелство страната трябва да не е знаела при разглеждане на делото, като самото незнание не следва да се дължи на нейна небрежност, 3. Новооткритото обстоятелство следва да е от съществено значение за изхода на делото и 4. Страната да разполага с документ, който да го доказва, като документът следва да е официален или частен, изходящ от противната страна. В случая - нито едно от наведените в молбата за отмяна обстоятелства не е новооткрито. За да е такова - то следва да е съществувало преди постановяване на решението и да не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание следва да се дължи на обективни причини /вж. Тълкувателно решение № 138/1.12.1967 г. на ОСГК на ВС/. Както беше посочено по-горе обстоятелствата, че от 2005 г. фирмите - ЕТ "М"и "М" ООД не осъществяват търговска дейност и относно влошеното здравословно състояние на съпругата на молителя - са били известни на страната преди постановяване на решението. Третото наведено обстоятелство - образувано изпълнително дело по установеното данъчно задължение на фирмата с негово участие - "М" ООД - не е било известно на страната към момента на постановяване на решението, но не е и съществувало към този момент. В съдебната практика многократно е изяснявано, че не може да се иска и допуска отмяна поради наличието на новонастъпили обстоятелства. Освен това - и за трите наведени обстоятелства не е налице и друга предпоставка по чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК - те да са от съществено значение за изхода на делото по същество. В случая - наличието на образувано изпълнително дело не би довело до постановяване на различно по съдържание съдебно решение от вече постановеното. /Относно другите обстоятелства, че от 2005 г. фирмите - ЕТ "М"и "М" ООД не осъществяват търговска дейност и относно влошеното здравословно състояние на съпругата на молителя - вече беше посочено, че те са взети пред вид от съда при постановяване на влязлото в сила решение/. В съдебната практика няма спор, че ако обстоятелството /дори да е релевантно, а в случая - не е/, не би се отразило върху съдържанието на съдебното решение, отмяната е недопустима. С оглед на гореизложеното и като намира, че не са налице основанията на чл. 231, ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, петчленен състав